Начало
 
 

Божана Димитрова: За мен журналистиката е кауза до живот

21.03.2014 /14:27 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Божана Димитрова е първата носителка на наградата „Следа в ефира”. Снимка: Marianna Hill

И днес често в магазина, в трамвая, на улицата я разпознават, най-напред по гласа, изненадващо искрено я заговарят.Често я питат защо го няма култовото петъчно предаване „Разговор с вас”, казват „разговор с нас”.

Това е знак, че една от водещите, Божана Димитрова, е успяла още преди толкова години да разчупи клишетата на казионния ефир, да спечели милиони слушатели . В тези юбилейни за българската журналистика дни разговаряме с нея за професията, за събитията и нещата от живота, за днешната й работа.

Срещаме се след няколко интересни събития, в които участвате, Божана. На 15 март в Сливен бяхте специален гост за откриването на голямата изложба с творби на Сирак Скитник. Написахте книга за първия български космонавт Георги Иванов. За Сирак Скитник разбирам – това е първият директор на националното радио, на негово име е и годишната творческа радионаграда, но за космонавта?

Книгата e „Разговор с първия космонавт на България". Заглавието подсказва, че това е продължение на диалога с един от големите ни българи, който започна от нощта на полета. Тогава предавах от родната къща на Георги за мен незабравим репортаж.

Може би ни свързва и градът, имаме красиви спомени от детство и младост в Ловеч, и ето че разговорът, жив, нов, интересен, не е прекъсвал през всичките тези 35 години.

Книгата отразява не само драматичния полет, мисля че изрича неказвани или забравени неща, коригира част от тях. Предполагам ще бъдат интересни и новините за работата и делото на първия наш космонавт, за точната му оценка за всичко, което преживяваме заедно през последните години, през така наречения преход, за разочарованията, дребните победи и едри поражения.

Исках да представя Георги Иванов в по-пълна, по-ярка светлина, има неща от живота му, от работата му, които са по-малко известни, а трябва да се знаят, 35-та юбилейна годишнина е хубав повод.

Вече е в ход богата и интересна програма за честването под патронажа на президента и министъра на отбраната. Предстои гостуването на космонавти от цял свята, научна сесия в БАН, не забравяме, че България е шестата космическа държава.

Книгата ще бъде представена от проф.Андрей Пантев, ще видим и новите филми „Първият” и „Длъжен да оцелееш”. Предстоят срещи с млади хора в цялата страна, най-напред в родния град на Георги, с летците в Долна Митрополия, в Националния музей на авиацията, на летище Крумово край Пловдив – там е великолепната зала „Космос”, достойно продължение на уникалната експозиция, събрала историческата гордост и слава на българската авиация.

Как минават дните ви сега, как се чувствате без микрофона, станал почти ваша съдба май четири десетилетия? Изпитвате вероятно празнина в живота си?

Празнина? Не, вероятно инерцията, която наложиха тези 41 радиогодини, е в сила и днес, защото всеки ден продължава да е нов и различен, има какво да се прави. Щом съм била толкова дълго време в разговор с милионна аудитория, значи имаме още какво да си кажем.

Ето, споменахте за светлото тържество в Сливен, в разговор с гостите на великолепната изложба се родиха нови, чудесни идеи, ще се радвам да ги осъществим заедно. Името на Сирак Скитник ни сроди с неговия град, задължава ни да опазим паметта на един изключително талантлив българин, художник, театрал, поет, ”градител на отечественото радио”.

Ето и днес, разговаряме с вас в Съюза на българските журналисти в навечерието на паметна годишнина, 120-та от организираното журналистическото движение у нас. Повод и задължение да говорим, да предприемем неща, които да въздигнат името, мисията, заслугите, ролята на журналистиката, повод да говорим за каузата журналист.

На път съм да издам предстояща новина. Доцент Ивайло Христов, преподавател по журналистика в УНСС, привършва книгата си „Кауза журналист”, която проследява последните 40-50 години от живота на радиото. Време, в което т. нар. говорителско радио се промени в полза на журналистическото, авторското, общественото радио.

Интересно четиво, с фрагменти от „Разговор с вас”, с участието на популярни колеги-вестникари, на именити радио и телевизионни водещи.

А вашата кауза на журналист, след като сте и първата носителка на наградата „Следа в ефира”? От дистанцията на времето как оценявате тази следа? И къде остава тя, у вас, сред слушателите, с какво?

Това е интересна награда, учредена преди пет години от инициативен обществен комитет, идеята е на популярната Мариана Хил. Приех отличието с изненада и с радост, името е задължаващо и красноречиво. Вторият негов носител стана Хачо Бояджиев. Преди месец го връчиха на новинарския екип на bTV.

Казвам, че е интересна награда, защото и с името си подсказва, че ако няма следа в паметта на хората, просто не трябва да влизаме в професията, не може, нямаме право само да минем през нея, без да оставим знак, да я осветим със собствена светлина.

Казвам го като редови журналист, държа на мисията репортер, с предимствата да си пръв, да поведеш в добра посока мисленето, мнението на хората, да усетиш от това радост, сладост и сила, мисля, че не е просто звание, а призвание репортер.

Днес има ли повод, който да ви накара да грабнете микрофона и да репортерствате?

Да. Нещо повече. Улавям се, че и днес гледам на живота точно така, както бих го отразила, ако съм пред микрофона. Тоест този репортерски поглед, навик и рефлекс като че ли си остават живи до края. Даже понякога съпреживявам и съчувствам на колегите, които не успяват да уловят мига на събитието, които пропускат важни детайли.

Остава си критичният поглед на един стар журналист към онова, което младите правят, и именно това се старая да кажа в часовете по журналистика, които водя в Колежа по мениджмънт, маркетинг и реклама

По-известен като Датския…,
Да, и в другия, частния колеж „София”, там си говорим за журналистическо майсторство, за качествата и задълженията на репортера,за любопитството към живота, за предварителната подготовка, за богатия, цветен език, за артистизма и чара на водещия.

Е, не всички съвети се приемат изцяло, младите хора напомнят съвременните видими пороци на професията, споделят разочарованията от търговски телевизии и жълта преса. Но все пак се надявам, че помагам да израснат като бъдещи журналисти. А часовете с тези, вече изкушени от професията млади хора, ми дават и богата обратна информация, дават ми и кураж да продължаваме работния разговор.

И поколения радиожурналисти трябва да са ви благодарни за това, което са научили от вас, за „висшия пилотаж” в професията, както се изрази в. „Труд”. С кои от тях се гордеете сега? Как се отнасяте към натиска, на който често са подложени и днес - например Петър Волгин? Сега или по ваше време журналистите разполагаха с повече свобода?

През всичките години в радиото не се оплаквам от липса на свобода. Когато си пред открития микрофон, когато свети червеният надпис „online”, ефир, ако искаш да кажеш нещо, винаги можеш и намираш начин да го кажеш.

Дали в прав текст, дали с ирония, с усмивка, радиото разполага с най-богат арсенал, но трябва да си убеден в това, което изричаш, да си готов да го защитиш, да бъдеш честен към себе си, да не обслужваш силните на деня, да следваш тази вече толкова накърнена дума – етика.

Екранът, микрофонът винаги създават измамното самочувствие, че си почти прокурор, съдник, последна инстанция, защото „държиш и ножа, и хляба”.

А въпросът ви има няколко посоки. Да, оказва се, че съм работила почти с пет поколения колеги, хора, които ми дадоха много, това са журналисти от класата на Боян Трайков, Владимир Костов, Иво Гарвалов...

Особено ценя смелите за онова време експерименти с моя състудент проф. Веселин Димитров. Не забравям удоволствието, радостта от работата с многото момичета и момчета, репортерите Иван Константинов, Иван Обретенов, Светла Петрова, Лили Маринкова, Юлия Гигова, Мария Стефанова.

Не забравям и талантливия Петър Волгин, но опираме до друга тема, за ефекта и смисъла на така наречените регулаторни органи. Винаги ги е имало, в различни модификации - за честта на професията опитните журналисти са ги надживявали, защото наш съюзник е неподкупният слушател .

Наричат ви „легендарна” заради предаването „Разговор с вас” – първия диалог на живо със слушателите за нещата, които ги вълнуват. То продължи близо четвърт век. Кое беше най-същественото в него, какво ви носеше тази жива връзка – и защо го спряхте през 1997 година?

Никак не обичам префърцунените думи - легенда, легендарна, моля да ги спестите и сега. Към въпроса - за предимствата, за дългия живот и доверието към Разговор с вас”, обяснението е кодирано в заглавието на предаването, неговата сила е точно в разговора с хората. Там са най-важните, най-хубавите, несвършващите се нови неща от живота.

И когато сме заедно, в екип от съмишленици, когато сме лице в лице с аудиторията, оттам трябва да е извирала силата, през многото, наистина многото почти 25 години в ефир.

В пряк и непрекъснат диалог на живо нещата като че ли звучат по-достоверно, по-истински, по-видими, по-отличителни от другата, казионната журналистика. И когато новодошлите на власт решиха да използва извоюваната популярност на предаването, време беше да го спрем.

Да, и за мен е странно, че и след толкова години все още има памет за него. Може би защото „Хоризонт” беше единствен и сам на хоризонта.

Но наистина е чудно, че и досега, често в пътувания и срещи из страната, хората напомнят забравени епизоди, с добра дума, споменават наглед дори дребни детайли, име на песен, усмихнато поднесена шега, каламбур с музиката...

И е редно да кажа, че и там е скрита магията на радиото - в тази хомогенна сплав от музика и реч, от искрено желание да помогнеш, да споделиш радост, да гостуваш с песен на празник, да се намесиш, да помогнеш. Не бяха малко случаите на безобразно поведение, на недопустимо самочувствие, особено когато силните на деня налагаха воля, когато правеха тънките свои сметки на чужд гръб.

Скоро преглеждах архивни отзиви, бях позабравила заглавие в „Стандарт”: „Три милиона слушат „Разговор с вас”. Тримилионна аудитория!

Какво висше задължение, освен признание, доста днешни програми, чувам, се борят и гордеят с рекорден брой почитатели, ако приближат един милион. Ето, през 70, 80, 90-те години радиото е извоювало тройно, категорично предимство.

Оказва се много ефектен, като формула, живият диалог със слушателите, със зрителите. Упражняват го вече всички електронни медии. Как оценявате сегашните почти еднакви, почти задължителни по формат сутрешни блокове по радията и телевизиите, какво им липсва?

Страхувам се да не се припишат предимствата за този журналистически жанр само на едно или друго предаване, ще кажа, че още преди „Разговор с вас”, в началото на 70-те години, „Хоризонт” се осмели и за първи път на живо стартира култовият сутрешен блок „От 6 до 8”, пробив, който изпита и наложи печеливша формула, да говори на живо, по проблеми на деня, в диалог и пряка връзка със слушателите.

Доразвихме я в над хилядата издания на „Разговора”. Следя, имам впечатления от сутрешните блокови предавания в радиата, в телевизиите, смущава ме приликата, външната, често помпозна и куха динамика, протяжните интервюта, видимо поръчани и платени, услужливо-сервилни.

Притеснявам се, когато от ефира тръгват ненужни и непоискани съвети, когато скъпо ефирно време отива в прослава на поредната партия или съмнителна медийна група.Оттам и строгото, често жестоко отрицание на една или друга телевизия, подозренията, съмненията към една или друга радиопрограма.

Предполагам, колегите знаят и усещат това много добре, но сигурно има причина и необоримо обяснение, щом решаваме да жертваме и честта на пагона! Та не е за чудене как ядно сменяме каналите, колко често посягаме и към копчето за изключване.

Все пак, дайте съвет на младите в бранша

Съвет не, по-скоро да напомним безусловни задължения - да бъдеш пред микрофона честен първо към себе си, да не маркираш само присъствие с красния си лик или меден глас, да бъдеш много добре подготвен, да докосваш живеца на деня, да се намесваш за добро, да бъдеш и пръв, а не да препрочиташ тиражираните вече от вестниците събития и факти.

Страхотно е предимството на радиото да си пръв! Задължително условие, ако искаш да формираш, да водиш общественото мнение.

Защо се сещам за култовата фраза на мастит журналист, че телевизията трябвало да следва победителите! Не да следва, а да държи юздите, за да води, а не да припява – но май прекалявам със съветите, просто не искам да забравяме колко критичен, неподкупен и вещ е зрителят, слушателят.

Няма как да излъжеш микрофона и камерата, виждаме как лесно се сриват образът, името на посредствения журналист, със съмнителната култура и познания, с отвратителното непознаване на българския език. Ще отворя скоба, искам да подчертая най-високото изискване към речта, радиото е първият законодател на българския език, радиото, телевизията нямат право на никаква езикова волност или грешка, била тя жаргон, диалект, граматика.

В началото на интервюто споменахме за предстоящия 120-годишен юбилей на българската журналистика. Кое име на журналист от миналото ще споменете? Годините на промени ще оставят ли в паметта на поколенията имена от нашето съвремие?

Пак се връщаме към следата в ефира, която би следвало всеки един от нас да остави. В паметта ми изникват личности и творчество, които се помнят.

Списъкът започва още с Йосиф Хербст, но нека не изреждаме имена, не са малко днес талантливите коментатори, водещи, разследващи, репортери, голяма част от тях надмогнаха конюнктурата.

Просто е задължително всеки, прекрачил прага на занаята, да се опитва непрекъснато да се разпише в професията, да се докаже.

Виждате как изгарят именити колеги, заиграли се с съмнителните медийни интереси на една или друга група, групировка, класа или партия - все тая.

Даже се боя до спомена високите думи морал, етика, почти не прилягат напоследък.

Може би съдя строго, може би съм под влиянието на пресни примери и абсурди, няма нужда да ги изреждаме поименно.

И защо си спомням една много стара дефиниция за нашия занаят, ще се опитам да цитирам точно уводните думи на свищовски вестник от началото на миналия век, забележете, а с толкова подходящо напомняне за днес:

„Журнализъм е синоним на почтеност, чистота, кураж, безпристрастност, на чувство за дълг към читателя и слушателя.Той, журналистът, е пръв гражданин, водач на другите. Величието на добрия водач се изразява в съчетанието на всичките добродетели и умението да предвижда събития”.

Дали на прага на 120-годишнина на журналистическото движение у нас да не си припомним, че професията не е от вчера, тя е изковала закони, правила, мерки, които нямаме право да променяме и подменяме – все пак журнализмът не е временно занимание, а кауза до живот!
 

Снимки: Иван Василев и архив

    

Сподели в
 

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020/09:22

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

03.05.2020/21:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки