Антон Хекимян: Винаги ще казвам, че съм репортер

09.11.2013 /15:50 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

От него свикнахме да очакваме интересни репортажи и срещи с любопитни личности. Сутрешният блок на bTV някак си е празен без неговата поява. Самият той е написал в своята визитка на сайта на телевизията, в която работи:

 „Скромно твърдя за себе си, че съм "най-големият", но това е следствие от комбинацията на българо-арменска кръв, южняшки старозагорски темперамент и двойствения характер за зодиакалния ми знак – Близнаци” (па после се чудим как са се родили арменските вицове – бел. авт.).

„В "Тази сутрин" – продължава той - съм от 2004 година. Започнах като стажант и съм преминал през почти всички трудности на това да започнеш от нулата. Препоръчвам обаче на всеки, който иска да се занимава с журналистика, да не прескача именно началните стъпки”.

Тони не престана да ни изненадва и като водещ, заедно с чаровната Яна Грудева, на едно от приятните реалити предавания - „Африка: Звездите сигурно са полудели”, а след завръщането си от горещия континент той пое щафетата от Лора Крумова, та сега го гледаме и в „Тази събота”, и „Тази неделя”.

Той пак си е същият и „по хекимяновски” успява да ни прикове към екрана.
Когато го поканих да ни гостува на сайта, той без да се колебае и въпреки голямата си заетост се съгласи. Та ето за какво си говорихме с него:

Възстанови ли вече обичайния си ритъм и реакции след преживяваното предизвикателство „Африка: Звездите сигурно са полудели”? Чувстваш ли се по душа авантюрист и добрият репортер трябва ли да притежава това качество?

Когато ми предложиха да отида в Африка, първоначалното предложение беше да бъда участник, но после отпадна. Бях дори леко тъжен, защото авантюрата и предизвикателството са много важни за мен. Не съм екстремен тип – да ходя да скачам с бънджи или да катеря планини, но пък в душата си съм такъв, че искам да експериментирам всичко ново.

И когато ми казаха дали искам да помисля няколко дни, отсякох, че няма какво да мисля и съм го решил. А относно това дали трябва да си авантюрист като репортер, според мен това е най-важното. Да си любопитен, но то не е достатъчно. Авантюрата е да търсиш и е свързана с адреналина и когато всеки път откриеш нещо, което ти е дало известната доза адреналин, искаш още и още. Така че за това адреналинът и авантюризмът са свързани под някаква форма.

Аз се познавам много добре като човек, пътувам постоянно и никога не съм си мислил, че Африка ще ми въздейства така, че да не мога да се възстановя за един-два дни. Мобилен човек съм и винаги хвърча до определени точки – село, град в държавата. Но явно месец и половина в чужбина, и то на място, където нямаш ток, вода, мозъкът ти започва да функционира по друг начин.

И когато си дойдох тук, една седмица не можех се отърся. За мен беше странно, че шофирам, че има толкова хора, планини... 

Казваш, че освен опит, този формат ти е дал възможност да преосмислиш ежедневието си, да си изясниш от какво наистина имаш нужда? Е, направи ли го това нещо и какво научи за себе си и професията?

Изяснил съм си много неща, но не успях да си спазя едно желание - да не съм толкова активен във фейсбук, защото там разбрах какво е да нямаш телефон и интернет, защото иначе аз съм по цял ден на телефоните, това е част от професията. Но пък фейсбукът може да се ограничи. Затова разбрах, че е важно да общувам с приятелите си лице в лице. Това го преосмислих и донякъде намалих активността в интернет.

Тони, чувал ли си за „Бесния репортер”, както сам се нарича Егон Ервин Киш – ненадминатия майстор на репортажа? Кога ти се почувства истински репортер и какво намери в тази професия? 

Когато беше награждаването в СБЖ, слушах хората. За пореден път си помислих, че в крайна сметка за мен това е важно, защото хората са свикнали да ме виждат като репортер. Преди всичко аз се възприемам по този начин и сега в ролята на водещ ми е малко странно, независимо че съм я съвместявал тази длъжност и преди. И то не само на „Африка”, но и за „Тази неделя”.

Почувствах се репортер знаеш ли кога? Когато започнаха да ме спират хора и да искат по някакъв начин да реша проблемите им. Тогава разбрах, че съм спечелил някакво доверие и, че това, което правя, е важно и значимо, а и най-вече се вижда. Затова винаги ще казвам, че преди всичко съм репортер.

А спомняш ли си твоето най-голямо изпитание като репортер? 

Имам способността да забравям някои от тези неща. Когато ме питат за най-интересната история или за най-голямото изпитание, си мисля, че е може би когато се опитваш да убеждаваш хората, че трябва да се покажат, независимо дали случаят е много скандален или пък много драматичен.

Понякога когато става въпрос за тъжно събитие, хората не искат да говорят, но пък е много важно да ги убедиш, че именно с това говорене могат да бъдат чути и да промениш малка част от мисленето на останалата част от народа. 

Задавам ти този въпрос, защото си припомних един твой прекрасен репортаж, който прави две години по ред и това е мъжкото хоро в студената река.

То е част от онази авантюра в душата ми и от адреналина. Ако предположим, че е било изпитание, тогава на много хора бях обещал, че няма да влизам в реката, но пък те взеха, че ме вкараха във водата. Почувствах се много гузен, но да си призная, много исках да вляза в реката. Всички тогава ми казваха: „А, вкараха ли те във водата?!” И аз да докажа, че няма проблем да преодолея себе си и страха от студените води, на следващата година сам оставих микрофона и влязох.

Ти ли избра журналистиката или тя теб? Кога и как се случи това? И защо започна с такова предизвикателно име на първия ти вестник – „24 трупа”?

Исках да комбинирам „24 часа” и „Труд”, които имаха своите позиции. А „24 трупа”, защото бяхме толкова ученици в класа. Нещата се комбинираха успешно и пишех някои неща. Когато споделях със съучениците, че искам да следвам журналистика, те ми казваха, че непременно трябва да се насоча към печата. Тогава издавах някакъв вестник, пишех дори стихотворения, разкази.

Аз обаче, незнайно защо, се насочих към телевизията. Не се избира, а може би го почувствах. Като малък исках да стана репортер и журналист. После се отказах и нямах конкретна мечта, но в ХІІ клас определено реших, че ще кандидатствам това.

Какво е усещането първата ти награда да е от СБЖ? Тоест, да си получил положителна оценка от твоите колеги? Според теб рядко явление ли е в наши дни да се радваш на успеха на другите? Особено в нашата гилдия.

Не само в нашата гилдия, но и другаде е много трудно да намериш човек, който да ти се зарадва. И дотолкова сме се изкривили, че когато някой ти се радва, ти си викаш дали наистина ти се радва, или има нещо друго наум. Много е странно, защото не сме свикнали да бъдем откровени един с друг.

А аз се старая да съм такъв. А относно награждаването, това неистина ми е първата награда и много се зарадвах. Обадиха ми се по телефона и ми казаха, че са решили да ме наградят и аз попитах защо. И друг път съм бил номиниран за награди, но не съм печелил и е било свързано някак си повече с финансовата гледна точка. А тук, тъй като знам, че е чест, защото си предложен и награден от СБЖ, наградата няма как да не бъде много по-важна за мен. 

Сега вече се изявяваш и като водещ, и то на предаване, на което Лора Крумова вдигна много високо летвата. Трудно ли ти беше да се навиеш да я заместваш? И да очакваме ли „хекимянски” репортажи в него?

Проблемът се оказа, че е доста трудоемко – да се канят гости и измисляне на теми. Не че съм оставил репортерстването на втори план, напротив, дори в първото предаване имаше мой репортаж. Тази седмица също съм подготвил от типичните мои любими репортажи с хора и интересни размисли.

Иначе със сигурност е трудно, защото Лора наистина е вдигнала високо летвата и точно в това е предизвикателството. Ние няма да открием топлата вода, но просто да представяме нещата максимално интересно и любопитно за зрителите, а в това е наистина предизвикателството ми сега.

Ако перифразирам заглавието на един прекрасен български филм, светът е голям и опасности дебнат отвсякъде журналистите? Какви са те за теб? 

Първо нека да се върна към предишния въпрос дали съм се съгласил трудно или не да водя вместо Лора. По-скоро винаги съм бил настроен да работя за сутрешен блок ежедневните теми, които са всеки ден. Съботно-неделните все пак са малко по-различни. Те трябва пак да са ежедневни, но под друг ъгъл.

А иначе за опасностите, те са да не се подхлъзнеш, да не залитнеш в крайностите и да не изпаднеш в някакво безпринципно говорене. Но смея да твърдя, че в сутрешния блок съм имал добри учители през тези близо десет години, това няма как да се случи. Всъщност, дано не се случи.

В края на фамилията ти е сричката „ян”, а бориш ли се с „ин”? И успяваш ли да я постигнеш тази толкова желана от много хора хармония между Ин и Ян? Кое може да те изкара от нерви или пък кое може да те накара да се разплачеш?

Кое може да ме изкара извън нерви? Глупостта и това, че има хора, които се опитваш да ги убедиш в нещо, че е правилно, а пък те под някаква форма не искат и да помислят малко. Те са като коне с капаци. Ядосвам се на такива хора, макар да знам, че няма нужда, защото не можеш да съдиш всеки и не можеш да им даваш тон в живота.

Но аз съм от хората, на които, ако някой седне и им обясни с доводи и аргументирано защо нещо е „за” или „против”, бих го изслушал. Донякъде ме ядосва и манталитетът ни, но да не задълбаваме в тази тема, защото е дълга.

А относно Ин и Ян, боря се със зъби и нокти да постигна баланс. А съм и зодия Близнаци и е много трудно. Искаш нещо, а на другия ден вече си преценил, че то не ти е толкова интересно, и то не защото си нестабилен и нерешителен, а защото се старая винаги да предложа най-доброто и се чудя кое е то. Така че борбата между доброто и злото винаги ще продължава в човека. Въпросът е ако понякога злото надделее, да имаш достатъчно сили да го пребориш с доброто.

Ти си втория колега след Ани Цолова, за когото се разбра, че си „луд” по народната музика. Тя помага ли ти в живота и професията?

Тъй като винаги ме определят като репортер, който е много близо до хората, така да се каже съм народен човек. Това преди всичко ме радва най-много. Народната музика е нещо, за което не можеш да кажеш защо я харесваш или не. Тя е програмирана в теб и няма как да не я харесваш.

Много пъти съм казвал, че вкъщи не се слуша народна музика и няма такава традиция. Но пък аз сам съм я открил и съм разбрал, че тя е музиката, която може да ме разплаче (отговарям на предишния ти въпрос) и да ме накара да настръхна и да се почувствам истински пречистен. Това е силата.

Слушам много от песните, които не са толкова популярни. Издирвам си някои мои песни. След това те стават по някакъв начин известни. Аз постоянно слушам музика, независимо какво правя. Дали пиша репортаж или пък си почивам вкъщи, но тя е едно от нещата, които ме зареждат, или ако мога да кажа – ме пречистват.

Един наш колега беше написал в книга, че след 40-50-та си година журналистът трябва да смени професията си с писателство или с политика, за да не вегетира. Ти кое би избрал като „пораснеш”?

Като „пораснат”, много колеги избират професията наречена PR. Според мен обаче, ако човек е бил репортер и се смята за такъв, не може да избяга от това. А какъв бих станал... Може би писател, защо пък не? По-скоро бих се насочил към нещо свързано с писането.

И накрая. Би ли отишъл отново в Африка?

Бих отишъл на края на света, стига да имам заряд и да знам, че там ще ме очаква нещо ново и невиждано до този момент. Африка ми даде много и няма как да не те изненада, но и обогатява, и то най-вече с хора.

Като каза края на света. В отбора на звездите беше и проф. Христо Пимпирев, който ходи до края на света. Ако те покани, би ли тръгнал с него за Антарктида?

Да, макар че ледовете и студовете не са моята страст. Но бих отишъл, за да изпробвам себе си и по-скоро да работя – да заснема филм. 

Не видяхме интервю с лъв, но ако отидеш с Пимпирев, би ли направил с пингвин?

Със сигурност. Ще намерим общ език. В Африка не можах да пипна слон. Видях много, но те са диви, а тези в слонската ферма не ги видях, защото същия ден бяхме разделени на групи. Но отново бих отишъл в Африка, а и не само там. 
 

 Снимки: Иван Василев и личен архив

?>

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

За държавния глава ще бъде чест да е патрон на честванията за 125-годишнината на организираното журналистическо движение у нас, се посочва в писмо от Президентството до председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова

31.05.2018 /18:52

Председателите на журналистическите дружества са уведомени с писмо от председателя на УС на СБЖ какви са цените за съюзните членове в Международния дом на журналистите край Варна в различните периоди на летния сезон на 2018 г.

31.05.2018 /18:25

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

 Мнения

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

След като от 29 май вечерта светът беше разбунен от новината, че е убит поредният журналист в Киев, се оказа, че Аркадий Бабченко е… жив и се появи на пресконференция, на която стана ясно, че Службата за сигурност на Украйна (ССУ) е провела спецоперация, съобщи сайтът NEWSONE. За това лично заяви на брифинга шефът на службата Василий Грицак.

30.05.2018 /19:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки