Красиво „мъниче” търси път към масовия читател

26.10.2013 /12:40 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Един ден, прибирайки се, минах по площад „Славейков” и там един мъж ми подаде малка цветна книжка. Благодарих му и я взех, защото знам, че всички, които са излезли на улицата и ни предлагат брошури, реклами или безплатни вестници, го правят не само за да припечелят нещо, но и с надеждата, че все пак можем да научим нещо ново. И така стана.

Вкъщи разгърнах малкото списание „Светлосенки – Изкуството като начин на живот” и се изненадах. Отдавна не бях виждала такова скромно издание, а така красиво оформено и интелигентно списвано. Заинтригувах се и се свързах с главната му редакторка. Ето какво сподели тя за сайта на СБЖ.

„Казвам се Надя Христова и съм на 33 години. От малка пиша стихове, разкази, рисувам, участвала съм в два известни певчески хора и съм била част от различни конкурси, защото моята прекалено голяма енергия е трябвало да бъде изразходвана подобаващо. Родителите ми не са обвързани по никакъв начин с изкуството, нито пък имат връзки някъде.

Завършила съм актьорско майсторство за драматичен театър, но голямата ми стихия и творческа любов е писането. Aвтор съм на книгата „До моите висши учители“, в която споделям един различен хумористично-сатиричен поглед към пълната ни с клиширани съвети и фрази действителност, с които ни „захаросват и сиропират“ отвсякъде. Написах я на един дъх през 2011 г., а после я споделих за свободно четене в интернет пространството, където публикувам и много мои стихове.

Обичам предизвикателствата, защото те ме карат да се развивам като личност. Не ми харесва еднообразието, но не става въпрос за ежедневието, а за това, което се намира там, където мислите ми препускат и не ме оставят на мира.

Списание „Светлосенки - Изкуството като начин на живот“ за мен е идеята, с която се надявам да донесем малко светлина - ако това се случи, дори и на един човек, за мен би било истински повод за радост.”
 
Как се роди идеята за списание „Светлосенки - Изкуството като начин на живот“ и как се чувства това „мъниче” сред многото лъскави издания? И сега, когато колегите от печатните издания ги качват в интернет, вие действате обратното. Кое ви накара от интернет версия да минете в печатно издание?

Нашето „мъниче“ се чувства чудесно сред многото светски лъвове, тигри и леопарди, които ни гледат от лъскавите корици навсякъде. Ние сме наистина големи почитатели на „Animal Planet“.
 
Идеята за списание „Светлосенки - Изкуството като начин на живот“ се появи напълно естествено и категорично, наред с постоянната ни мисъл, че не сме безразлични към ситуацията, в която живеем.
 
Нашето „мъниче“ е място, което се противопоставя на цялото войнство, облъчващо хората с глупости отвсякъде, което издига за кумири тези, които нямат какво да кажат и които не допринасят по някакъв начин за развитието на едно качествено обществено съзнание, защото освен да споделят поредната си фотосесия, за да я „лайкваме“, в тези измислени идоли друго не виждаме.
 
Вярвам, че истинските личности, за които трябва да се пише в списанията и вестниците, които трябва да бъдат канени като гости в медиите, са тези, които могат да вдъхновяват другите, имат какво да кажат и носят нещо хубаво и различно. Споделям всичко това, за да разберете каква е причината да правим това, което правим.
 
Нашето списание е продължение на сайта ни за изкуство и култура, на който през януари 2014 г. ще празнуваме петгодишнина от неговото създаване.
 
Стартирахме и двете начинания в първия месец на годината, заради символиката, която носи това. Тогава ще отбележим и една година от първи брой на печатното ни издание.
 
Списанието има много по-различна идея от сайта. Докато в онлайн медията ни популяризираме и наблягаме на събития, свързани с българското изкуство и култура, както и предоставяме възможност на хората да публикуват там своето лично творчество, в печатното издание залагаме на нов тип идея, като целта е да включваме материали, които биха могли да заинтригуват почти всеки, без значение от неговата професия.
 
За да може списанието да достига до още повече хора, след излизането на всеки печатен брой, ние го качваме под формата на pdf , който споделяме за свободно сваляне и на нашия сайт. Не робуване на някакви всеобщи схващания кое е на дневен ред в момента и кое не е. Просто следваме себе си. Не вярваме в някакви външни правила, а се опитваме да изграждаме наши собствени.
 
Държа да отбележа, че от този сайт, който поддържаме почти пет години, никога не сме взели и лев от някого - нито от организаторите на събития, нито от хората, които споделят своето творчество там. Правим го безрезервно и с много любов.
 
Поради тази причина и списанието също е безплатно, защото искаме то да достига до колкото се може повече хора. В основата на всичко стоим ние със Захари Пастърмаджиев, строителен инженер и икономист, работещ обаче в ИТ сферата, който е изключително артистичен човек и има невероятен афинитет към изкуството.
 
С него създадохме заедно сайта, с него реализирахме и идеята за списанието. Познаваме се от близо 15 години, спряхме да ги броим по някое време, свързват ни всякакви пътища и премеждия. Доказани приятели сме във всяко отношение, ние сме си гръб един на друг, но силата се умножава, когато намериш и още съмишленици.
 
В момента сме един сплотен екип от няколко човека, като един от тях е Борис Зл. Павлов - дизайнерът на нашето списание, но и не само - човекът, който повярва в нашите идеи и ни подкрепи. Той се превърна във важна и неделима част от екипа ни и за отрицателно време „влезе“ в общата идея. Без него нямаше да се получи този така желан синхрон между материали и визия, а най-хубавото е, че всички мислим в една посока.
 
Предвид икономическата ситуация, как се издържате и какъв е тиражът ви? Още повече, че го разпространявате безплатно.          
 
Тиражът на списанието е 10 000 броя, разпространяваме го напълно безплатно в София и Велико Търново, a от следващия брой ще бъдем в Пловдив и Перник. Предвид икономическата ситуация - нито сме някакви богаташи, нито участваме в далавери, нито зад гърба ни стоят някакви групировки.
 
За да можем да правим това списание, отделяме лични средства и търсим рекламодатели. Не сме планирали да забогатяваме по някакъв начин от него. Идеите ни са други.
 
Имате ли представа какъв е интересът сред читателите ви и кои са те?
 
Имаме ясна представа кои са нашите читатели. Списанието ни се разпространява не само на места, свързани с изкуство, това е и друга основна част от идеята - то да достига до хора, които изобщо не са смятали, че то може да предизвика интерес у тях.
 
Поради тази причина списание „Светлосенки - Изкуството като начин на живот“ се разпространява на най-различни места. Искаме да достига до всички, не само до хора, които по някакъв начин са свързани с тази сфера.
 
Всеки от нашия малък и сплотен екип носи по някоя бройка от списанието със себе си, като освен местата, на които се  разпространява, ние раздаваме списанието и на напълно случайни минувачи, с които се разминаваме, а много често и разговаряме с тях.
 
Сред нашите читатели има от хора, пряко свързани с изкуството, до такива с най-различни професии и занимания - инженери, ватмани, шофьори, строители, сервитьори, градинари, студенти, пенсионери, продавачи, както и за каквито други професии и занимания се сетите.
 
А какво е мястото на българското изкуство и култура в списанието ви?
 
Във всеки брой отделяме специално място, което е между три или четири страници, в него каним български гост автор, който представяме. Тук идеята е това да не са утвърдени и познати имена, а все още неизвестни, но талантливи български автори, които имат интересен литературен похват, силен и стилен начин на изразяване и най-вече - имат какво да кажат чрез творбите си.
 
Нашите идеи не се изчерпват само с представянето на автори, които пишат, но всяко нещо с времето си. Идеи има много, тях ще ги реализираме постепенно, когато имаме възможност да издаваме списанието на повече страници.
 
Мястото на българското изкуство в списанието ще претърпява непрекъсната метаморфоза, за да може то да заинтригува все повече хора, които да повярват в него, в това, че съществуват достойни негови продължители, притежаващи нови идеи, можещи да станат неделима част от съвременната културна действителност.
 
В това толкова бездуховно време вие хвърляте ръкавица с издание, посветено на изкуството и културата. Не е ли рисковано?
 
Винаги съществува риск при всяко ново начинание, още повече когато правим нещо, което е твърде различно от общоприетото. Но не вярвам, че времето е чак толкова бездуховно - това, че непрекъснато ни заливат новини за „светски личности”, а пък политиката ни е просто смразяваща, не прави хората бездуховни, а все по-жадни. Винаги ще има хора извън системата, които носят промяната в себе си.
 
В основата на нашето списание е любовта ни към изкуството и вярата, че всеки, който не е безразличен към ситуацията, в която живеем, трябва поне с нещо да опита да я промени, а един от това е нашият начин. Който иска да ни смята за донкихотовци, луди глави или други подобни, нека го прави.
 
Ние се вслушваме в нашия вътрешен глас и сме уверени, че има смисъл да издаваме това списание, защото след всеки следващ брой стават все повече тези, които ни пишат и реагират. В това „бездуховно време“, както казвате, ние просто вярваме, че сме нужни. Това е нашата мотивация. За нас това не е просто едно списание, а нашият малък „прочит“ към промяната. Ние не сме безразлични.
 
Как според вас изкуството може да се превърне в начин на живот за повече хора? Вярвате ли, че „Красотата ще спаси света”?
 
„Красотата ще спаси света“, когато я направим видима, когато всеки един от нас бъде малко по-човечен, малко по-добър, когато има душа, която да я приеме. И да, на всички, които имат желание да прочетат, на драго сърце препоръчам Достоевски, който е един от най-любимите ми автори. Имаме само един живот, един шанс да го изживеем качествено и истински.
 
Всеки може да помисли кое е неговото необходимо „добро“, ако иска да намери смислен начин за своето съществуване. Човек може да бъде истински щастлив, когато излезе от рамките, приеме истинското си Аз, без да „робува“ на това, какво ще кажат другите, като просто вярва в себе си.
 
Изкуството не съществува само в изложбените зали, в театъра, в киното, в някакво определено за целта помещение или между редовете на книга. То се намира на точно една мисъл разстояние, стига да поискаш да погледнеш на нещата по този начин.
 
Изкуството е една голяма Вселена от емоции и се проявява в най-разнообразни форми. Стига да поиска, всеки може да „твори“ в мислите си, а художниците, писателите, режисьорите, музикантите и всички останали хора, които се занимават с изкуство, просто имат дарбата и таланта да „обличат“ във форма и да изразяват външно своите мисли, усещания и виждания за нещата.
 
Изкуството е една от причините да обърнем поглед към емоциите, да полетим, да се отдадем на усещанията извън материалното, да превърнем реалното битие в едно магическо пътешествие - това е неделима част от нашето мото.
 

Сподели в
 

Отдавна сме изцяло зависими от интернет за почти всичко, а голяма част от нашата лична информация се съхранява там. Само че, когато животът ни приключи, кой ще изтрие нашите профили или ще се погрижи за личните ни данни?

05.12.2021/10:02

Препечатваме коментар на журналистта и евродепутат Иво Христов, който той публикува в своя Фейсбук-профил.

30.08.2021/20:43

Битката с фалшивите новини премина от фазата на говоренето в етап на реална борба - стана ясно от информацията на компанията Туитър. Имаме стратегия за борба с фалшивите новини, проектът ще се осъществи със съдействието на двете най-големи информационни агенции - Ройтерс и Асошиейтед Прес, съобщиха тази седмица от Туитър.

11.08.2021/12:37

„Лайв" във facebook, откъдето разбираме новините от деня. Клипче от любимия ни влогър в YouTube. Десетки кадри в Tik Tok. Instagram телевизия. Досега не сме живели в свят с толкова много видеосъдържание. Повечето хора, които се занимават с това, са самоуки, но след романтичното начало на тази ера идва нуждата от професионално обучение.

02.08.2021/14:55

Изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност е показало необходимостта от реформиране на медийния регистър. Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество.

08.07.2021/18:51

 Представяме ви

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известният британски журналист и познавач на Близкия изток Джонатан Кук анализира в Middle East Eye убийството на палестинската журналистка Ширин Абу Акле и привежда още случаи на разправа на Израел с журналисти.

15.05.2022 /10:57 | Източник: middleeasteye.net/baricada.org

„Защо лаят краставите магарета“ е новата книга на журналиста и публицист Калин Тодоров. След като поредицата му „Зад завесата на соца“, „Зад завесата на прехода“, „Зад завесата на демокрацията“, „Зад завесата. Големия брат“ и накрая „Завесата падна“ вдигнаха голям шум и предизвикаха читателския интерес, те дълго време оглавяваха и класациите за най-продавани и най-известни книги.

28.04.2022 /07:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Времето лети, и това го доказва и четвъртвековния юбилей на едно от най-гледаните предавания на телевизията майка „Животът е вкусен“, чийто водещ е вечно усмихнатият и пълен с енергия Ути Бъчваров. Да не повярва човек, че като едно щракване с пръсти се навъртяха тези 25 лета, които доказват, че и днес зрителите обичат и гледат това първо кулинарно предаване в телевизионния български ефир.

25.04.2022 /23:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

Нека и на този 1 май отново да надигнем глас в защита на труда и на правата на журналистите, на всички трудови хора. Нашата обща солидарност е двигател на демокрацията и напредъка, които обаче са невъзможни без мир. Да обединим усилията си, за да върнем диалога и отстояването на мира като висша ценност и в нашето общество, и в света.

01.05.2022 /09:30

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки