Иван Тодоров: Бележки с перодръжка и мастило

15.07.2013 /12:02 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В. „Зора“ - за читателите му се трудели и Димитър Талев, и Йордан Йовков

Десетки книги са написани за журналистиката в България, но всички са за издания, за вестникари. А почти няма текстове с подробности за печатниците, за техните някогашни адреси, за начина на разпространение...

Да погледнем тия белнали се полета. Много години първите ни вестници и списания били разпространявани чрез абонамент – за година, 6 месеца...

Сетне се появяват и вестникарчетата – рисуваните от десетки художници бързоноги малки момчета, които – със сноп вестници под мишница – тичали из София и я огласяли с призивните си викове.

В края на по-миналия и началото на отишлия си век повечето от тях били еврейчета и доста от тях странновато произнасяли заглавията на различните издания. Със същата работа се занимавали и по-възрастни техни сънародници. Затова свидетелстват някои от столичните хронисти.

Един от тях – Георги Димитров, пише през 1894-а в книгата си „Княжество България в историческо, географско и етническо отношение“: „... Продавачите на вестници в София са почти евреи. Всяка вечер слушаш да викат из улиците: „Фестник сопотаа“ (вестник „Свобода“) и „Сопотно слооо“ (“Свободно слово“). Други викат: „Нофи калинтарчета и сунофник“ (нови календарчета и съновник – поясненията в скоби са мои, Ив. Т.).“

Продавачите – “почти евреи”

После се появяват дървените будки на вестникопродавците (в тях се предлагали и сапун за бръснене, одеколони и други кинкалерийни стоки), а подир това – миниатюрните помещенийца на РП (“Разпространение на печата“). Днес вече знаете как е – вестници има и във всеки бакалски магазин...

*****

Сред колекционерите на илюстровани пощенски картички е познат изглед на сградата на печатницата на вестник „Дневник“ от началото на ХХ век. Тоя вестник е творение на Георги Николов и се появява през 1902-а. За него журналистът наема 3-етажна сграда в центъра на града. На видно място била, а покрай нея минавал и трамвай.

А сред съдружниците на Николов е д-р Никола Червениванов. Той пък е роднина на Асен Червениванов –  един от собствениците на първата и най-голяма оцетна фабрика в София, намираща се в отдалечения в ония години квартал „Павлово“. Тя съществуваше докъм 1990-а на столичната улица „Иван Сусанин“ – недалеч от дома ми...

*****

Днес размерът на хонорарите на сътрудниците на вестници и списания се крие като кадъни в харем. А навремето не било така. Борис Вазов, един от братята на Иван Вазов - разказва Тодор Панайотов в „Български издатели и журналисти“, - като сътрудник на вестник „Трибуна“, излизал през 1919-а, получавал 50 някогашни лева за една своя статия.

А Елин Пелин, по същото време и в същото издание взимал 40 лв. Малко повече от десетилетие по-сетне с огромни хонорари привличал автори във вестник „Зора“ и Данаил Крапчев. А на тях се радвали за труда и таланта си Йордан Йовков, Чудомир...

******

Рядко става дума за анатемосването, за изключването на журналисти от гилдията. През 1998 -1990-а, бях свидетел на това, низвергнаха Георги Боков (посмъртно, ликвидирал, според свидетели, Райко Алексиев), Веселин Йосифов, Боян Трайков.

Беше дошло ново време

Същото става и в края на 1944-а. Тогава, да се доверим още веднъж на Тодор Панайотов, са изключени около 140 човека. Сред тях са Райко Алексиев (убит, според свидетели, от Георги Боков) и Данаил Крапчев, Стефан Танев – братът на художника Никола Танев, и Константин Купенков, Христо Бръзицов и Тодор Кожухаров, цензорът Панайот Чинков, но и Димитър Талев. Нататък - Борис Руменов и председателят на Дружеството на столичните журналисти Йордан Мечкаров, ротарианецът Николай Николаев и бащата на българската карикатура Александър Божинов.

Много размисли поражда тоя списък. Кара ни да разсъждаваме за ролята на политиката, за начините за разплата, за поставянето редом на негодници, таланти и гении. Един до друг се озовават светци и мъченици. Тресавищна е тая тема и подвижни пясъци шават под всеки, озовал се над нея. Затова да спрем с имената. Но да не спираме да мислим умно.


 

Сподели в
 

Двама колеги от Канал 3 получиха награди от Асоциацията на Българските авиокомпании – журналистката Наделина Анева и операторът Симеон Войнов, похвалиха се от медията.

23.03.2019/17:54

На 22 март 1971 г. е създаден телевизионният център в Пловдив - първото извънстолично студио на БНТ. Вече 48 години екипите от журналисти, оператори и технически лица отразяват събитията от сърцето на Тракия.

23.03.2019/12:26

Решаването на проблема с финансирането и с надзора на обществените медии ще изясни въпроса за тяхната независимост, смята Хендрик Ситик, директор на Програмата за медиите в Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер":

22.03.2019/12:00

Дългогодишният кореспондент на Българското национално радио Валентина Апостолова е избрана за председател на журналистическото дружество „Мара Михайлова” в Кърджали.

21.03.2019/12:00

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София отвори врати за авторската изложба на фотографа Радослав Първанов „Аз съм Българка!”.

20.03.2019/18:52

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 141-годишнината от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията

03.03.2019 /00:17

Публикуваме решението на УС на СБЖ за свикване на Общо събрание и дневния ред, както и факсимиле от съдебно "Определение", от което произтича невъзможността за свикване на отчетно-изборно събрание, докато срещу Съюза още има висящи съдебни дела

27.02.2019 /15:47

Председателката на УС на СБЖ апелира към цялата журналистическа колегия да изрази активно и настоятелно пред законодателите в Народното събрание решителното отхвърляне на поправките, застрашаващи свободата на словото и устоите на демократичното общество

12.02.2019 /08:16

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 156 гости

Бързи връзки