Иван Тодоров: Бележки с перодръжка и мастило

15.07.2013 /12:02 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В. „Зора“ - за читателите му се трудели и Димитър Талев, и Йордан Йовков

Десетки книги са написани за журналистиката в България, но всички са за издания, за вестникари. А почти няма текстове с подробности за печатниците, за техните някогашни адреси, за начина на разпространение...

Да погледнем тия белнали се полета. Много години първите ни вестници и списания били разпространявани чрез абонамент – за година, 6 месеца...

Сетне се появяват и вестникарчетата – рисуваните от десетки художници бързоноги малки момчета, които – със сноп вестници под мишница – тичали из София и я огласяли с призивните си викове.

В края на по-миналия и началото на отишлия си век повечето от тях били еврейчета и доста от тях странновато произнасяли заглавията на различните издания. Със същата работа се занимавали и по-възрастни техни сънародници. Затова свидетелстват някои от столичните хронисти.

Един от тях – Георги Димитров, пише през 1894-а в книгата си „Княжество България в историческо, географско и етническо отношение“: „... Продавачите на вестници в София са почти евреи. Всяка вечер слушаш да викат из улиците: „Фестник сопотаа“ (вестник „Свобода“) и „Сопотно слооо“ (“Свободно слово“). Други викат: „Нофи калинтарчета и сунофник“ (нови календарчета и съновник – поясненията в скоби са мои, Ив. Т.).“

Продавачите – “почти евреи”

После се появяват дървените будки на вестникопродавците (в тях се предлагали и сапун за бръснене, одеколони и други кинкалерийни стоки), а подир това – миниатюрните помещенийца на РП (“Разпространение на печата“). Днес вече знаете как е – вестници има и във всеки бакалски магазин...

*****

Сред колекционерите на илюстровани пощенски картички е познат изглед на сградата на печатницата на вестник „Дневник“ от началото на ХХ век. Тоя вестник е творение на Георги Николов и се появява през 1902-а. За него журналистът наема 3-етажна сграда в центъра на града. На видно място била, а покрай нея минавал и трамвай.

А сред съдружниците на Николов е д-р Никола Червениванов. Той пък е роднина на Асен Червениванов –  един от собствениците на първата и най-голяма оцетна фабрика в София, намираща се в отдалечения в ония години квартал „Павлово“. Тя съществуваше докъм 1990-а на столичната улица „Иван Сусанин“ – недалеч от дома ми...

*****

Днес размерът на хонорарите на сътрудниците на вестници и списания се крие като кадъни в харем. А навремето не било така. Борис Вазов, един от братята на Иван Вазов - разказва Тодор Панайотов в „Български издатели и журналисти“, - като сътрудник на вестник „Трибуна“, излизал през 1919-а, получавал 50 някогашни лева за една своя статия.

А Елин Пелин, по същото време и в същото издание взимал 40 лв. Малко повече от десетилетие по-сетне с огромни хонорари привличал автори във вестник „Зора“ и Данаил Крапчев. А на тях се радвали за труда и таланта си Йордан Йовков, Чудомир...

******

Рядко става дума за анатемосването, за изключването на журналисти от гилдията. През 1998 -1990-а, бях свидетел на това, низвергнаха Георги Боков (посмъртно, ликвидирал, според свидетели, Райко Алексиев), Веселин Йосифов, Боян Трайков.

Беше дошло ново време

Същото става и в края на 1944-а. Тогава, да се доверим още веднъж на Тодор Панайотов, са изключени около 140 човека. Сред тях са Райко Алексиев (убит, според свидетели, от Георги Боков) и Данаил Крапчев, Стефан Танев – братът на художника Никола Танев, и Константин Купенков, Христо Бръзицов и Тодор Кожухаров, цензорът Панайот Чинков, но и Димитър Талев. Нататък - Борис Руменов и председателят на Дружеството на столичните журналисти Йордан Мечкаров, ротарианецът Николай Николаев и бащата на българската карикатура Александър Божинов.

Много размисли поражда тоя списък. Кара ни да разсъждаваме за ролята на политиката, за начините за разплата, за поставянето редом на негодници, таланти и гении. Един до друг се озовават светци и мъченици. Тресавищна е тая тема и подвижни пясъци шават под всеки, озовал се над нея. Затова да спрем с имената. Но да не спираме да мислим умно.


 

Сподели в
 

Дългоочакваната годишна традиционна среща на вестникарите от „Работническо дело” (орган на ЦК на БКП) ще се състои на 14 ноември от 12.30 ч. в Клуба на журналиста в СБЖ в София, ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 2-ри.

14.11.2018/08:03

Един от най-значимите фотографи на ХХІ век, американецът Роджър Балън, пристига за първи път в България, за да открие ретроспективната си изложба „Архетипи” в Националната галерия Квадрат 500.

13.11.2018/15:35

Дни преди България да се разтресе от скандала в Държавната агенция за българите в чужбина и търговията с гражданство, в Македония се състоя поредният медиен форум, чрез който БТА опитва да събере родните медии, работещи зад граница.

12.11.2018/14:05

Българското национално радио е носител на годишната награда на Фондация „Глобални библиотеки – България“ за 2018 г. в категория „национални медии“.

11.11.2018/17:15

Информационните агенции и особено Асоциацията на балканските информационни агенции (АБНА) имат сериозна роля в борбата против фалшивите новини, заявява пред БТА Драган Антоновски, генерален директор на Македонската информационна агенция (МИА).

10.11.2018/15:45

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Всяка година около Деня на народните будители СБЖ връчва своите годишни награди на онези журналисти, отличили се през дванайсетте месеца. Верни на традицията, в клуб „Журналист“ в СБЖ се стекоха представители на перото, словото и електронните медии не само от столицата, но и от страната, за да присъстват на церемонията по връчването на наградите.

09.11.2018 /23:07

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер“ кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /21:13

Спомняйки си на днешния двоен празник за най-ярките имена в наша история, разбуждали гражданско, революционно и отговорно съзнание в обществото ни, виждаме все хора на духа, на словото, на устрема и всеотдайността. Остро ни е нужно и днес увлечението по техния пример и тяхната мисия. Особено в журналистиката. Ето защо СБЖ припомня един от образците на Ботевата публицистика - „Политическа зима”

01.11.2018 /03:23

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки