Иван Тодоров: Вестник чудесен беше „АБВ“

16.05.2013 /12:28 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Филип Панайотов – създателят и пламъкът на вестника за книгите

Днес у нас има един вестник за култура. С библиофилски тираж. И няколко издания, които отделят по страница за изкуство веднъж седмично. Не тъй бе в края на 70-те.

Тогава – през 1978-а, се появи необичайно издание: „АБВ“. Информационен седмичник за книгата. Издаваше го Комитетът за култура и се появяваше по будките във вторник – привечер.

Но и в най-гъстия мрак грееше с необичайно бялата си и плътна хартия, привличаше очите с гъливерския си формат (54.5 на 35 см), а умовете – с богатството на 8-те си страници.

Върнах се във времето

с един брой от архива си отпреди 31 години. Десетки рубрики ми припомни той: „Преводачът представя“, „Библиотеки и поредици“, „Редакторът представя“, „Телевизионни поредици по литературни произведения“, „Бележки по белите полета“, „Читателски писма“.

Продължавам и нататък – „Книжовна служба“, „Книги под печат“, „Къде какво има“, „Забавен кът“, „Чуждестранна литература“, „Библиотека „АБВ“, „Книжовен свят“... И, разбира се, „запазената марка“ – „Седмичният книгопис“, с десетките, стотици, хиляди най-нови книги в него, с тиражите, с цените им.

Две десетки снимки преброих също. Сред тях и цветни – печатарско чудо за онова време, пеперуди с багрите на небесната дъга. Десетки бяха и авторите в броя: Клифърд Саймък, Ъруин Шоу, Божидар Кунчев, Красимира Близнакова, Михаил Василев, Дора Габе, Рафаел Алберти, Александър Абаджиев...

Много и приятно допълващи се жанрове заставаха всяка седмица един до друг: информации, рецензии, разкази, преводи, бележки, кореспонденции от чужбина, романи (публикувани с продължение от брой в брой). Няма да пропусна и  почти изчезналите днес  рубрики „Уточнение“ и „Поправка“.

 „АБВ“ не бе сенчест и тих оазис на литератори, редактори, преводачи, движещи се тихо и шепнейки  -- като примерни посетители на обществена библиотека. Вестникът водеше принципни борби с Веселин Йосифов, неведнъж отправяше пиперливи укори към Николай Хайтов. А те и двамата във времето, за което разказвам, бяха от кастата на едва ли не неприкосновените. И се искаше много кураж човек да им се противопостави, да ги предизвика, да ги оборва.

Филип Панайотов го имаше!

Тъкмо той – като главен радактор, ръководеше хора от гласове в изданието. В редакционната колегия до неговото име бяха изписани и го подкрепяха Екатерина Томова, Емил Кръстев, Иванка Николова, Милко Петров, Николай Антонов. А графичното оформление бе поверено на Иван Бабуков, който беше и майстор на карикатури.

Оформителската архитектура на вестника бе класически чиста и стройна, без ексцентрични новаторски залитания, с елегантни графични орнаменти най-вече в заглавията. Искам да съм обективен и затова ще добавя, че основният използван шрифт бе дребен. Но тъй и не бе променен. Ще добавя, че за фотоилюстрацията отговаряше Снежана Чемширова, а двама коректори бдяха грешките да са колкото може по-малко – Антоанета Кръстева и Илия Стефанов.

Добре познавам неколцина от редакторите. С Иванка Николова съм работил 10  години в списание „Вик“. С Милко Петров се знаем и от Факултета по журналистика, и от СБЖ. А  отдел „Международен“ бе събрал Стефан Тафров и Димитър Златарев.

Сътрудничех им с рецензии и информации за нови книги, излезли в САЩ, във Великобритания. Единият от двамата, знае се, след 1990-а стана дипломат. Другият създаде собствено издателство – „Кибеа“, но почина нелепо твърде, твърде млад.

Отново поглеждам вестника, който излизаше в многохиляден тираж. Адрес: площад „Славейков“ 11, телефон, номератор, цена – 10 стотинки. Абонаменти – за година, за три, за шест месеца... Днес в Интернет не можете да откриете илюстрация на първата страница с „главата“ на „АБВ“.

Седмичникът пишеше културната ни история

Опази за любопитните и пътищата, и адресите на книгата в някогашна София. От него по-младите ще научат, например, че книжарницата за селскостопанска литература бе на бул. „Георги Кирков“ 6 (до Женския пазар); книжарницата за многотомни издания – на бул. „Ленин“ (сега -- „Цариградско шосе“) 91, блок 113; на БАН – на улица „Раковски“, а чуждестранна литература се предлагаше в уютното магазинче „Виктор Юго“ на бул. „Руски“ 6...

Чрез вестника се обменяха книги; всеки можеше да сподели какво търси и предлага; действаше книгопоща; много преди появата на компютрите в страната ни редакторите търпеливо правеха справки, за да отговорят на читател колко, да речем, бяха издадените у нас книги от Александър Дюма – баща, в средата на 80-те години на отминалия вече век.

Писано било изданието да диша 16 години. След оттеглянето на Филип Панайотов през 1990-а главна редакторка стана колежката Петя Миронова. Последната точка на последната страница бе сложена през 1994-а. ... Но за мен вестникът си е жив. С белите криле на страниците си, които кацваха всеки вторник на лавиците на павилионите на „Разпространение на печата“ във вечерния сумрак. И оттам отиваха при всеки, петимен за четене, за книги, за знания.

Такива вестници вече няма. И няма и да има. Какво ни остава? Да въздъхнем дълбоко. И – да не спираме да четем! Тая радост никой не може да ни отнеме. Всяка умна книга е стъпало. Нагоре, разбира се. По пътя, за който с вдъхновени сърца и мечтателно загледани далеч напред очи запяваме всеки месец май – пътя към слънцето, „което в душите грей“.


Сподели в
 

Документална изложба на Научния архив на БАН представя събитията в Брест-Литовск през август 1915 г. Експозицията е на тема „Брест-Литовск през август 1915 г. Градът и войната през погледа на военния кореспондент”.

16.01.2019/17:51

Двамата подсъдими за бруталния побой над собственика на информационен сайт журналиста Стоян Тончев от Поморие са оправдани от районния съд в морското градче, съобщиха източници на 24 часа.

15.01.2019/16:50

Френски медийни и репортерски организации разкритикуваха атаките срещу журналисти от протестиращи от движението на "жълтите жилетки". Те настояха за по-добра защита на медийните работници след серия от инциденти, предаде Ройтерс.

15.01.2019/12:00

Не е лесно да си "независима медия" или поне да пропагандираш, че си такава в България. Особено ако не искаш да ядосаш този, когото повечето хора смятат за силния на деня.

14.01.2019/13:50

Организаторите на 20-ото юбилейно издание на международния маскараден фестивал "Кукерландия" в Ямбол обявиха конкурс за фотографии, отразяващи традиционните маскарадни игри в България и в Европа.

13.01.2019/15:35

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява всички журналисти и семействата им с коледно-новогодишните празници, като им пожелава мир, здраве, обич и благоденствие

23.12.2018 /21:21

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки