Иван Тодоров: Вестник чудесен беше „АБВ“

16.05.2013 /12:28 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Филип Панайотов – създателят и пламъкът на вестника за книгите

Днес у нас има един вестник за култура. С библиофилски тираж. И няколко издания, които отделят по страница за изкуство веднъж седмично. Не тъй бе в края на 70-те.

Тогава – през 1978-а, се появи необичайно издание: „АБВ“. Информационен седмичник за книгата. Издаваше го Комитетът за култура и се появяваше по будките във вторник – привечер.

Но и в най-гъстия мрак грееше с необичайно бялата си и плътна хартия, привличаше очите с гъливерския си формат (54.5 на 35 см), а умовете – с богатството на 8-те си страници.

Върнах се във времето

с един брой от архива си отпреди 31 години. Десетки рубрики ми припомни той: „Преводачът представя“, „Библиотеки и поредици“, „Редакторът представя“, „Телевизионни поредици по литературни произведения“, „Бележки по белите полета“, „Читателски писма“.

Продължавам и нататък – „Книжовна служба“, „Книги под печат“, „Къде какво има“, „Забавен кът“, „Чуждестранна литература“, „Библиотека „АБВ“, „Книжовен свят“... И, разбира се, „запазената марка“ – „Седмичният книгопис“, с десетките, стотици, хиляди най-нови книги в него, с тиражите, с цените им.

Две десетки снимки преброих също. Сред тях и цветни – печатарско чудо за онова време, пеперуди с багрите на небесната дъга. Десетки бяха и авторите в броя: Клифърд Саймък, Ъруин Шоу, Божидар Кунчев, Красимира Близнакова, Михаил Василев, Дора Габе, Рафаел Алберти, Александър Абаджиев...

Много и приятно допълващи се жанрове заставаха всяка седмица един до друг: информации, рецензии, разкази, преводи, бележки, кореспонденции от чужбина, романи (публикувани с продължение от брой в брой). Няма да пропусна и  почти изчезналите днес  рубрики „Уточнение“ и „Поправка“.

 „АБВ“ не бе сенчест и тих оазис на литератори, редактори, преводачи, движещи се тихо и шепнейки  -- като примерни посетители на обществена библиотека. Вестникът водеше принципни борби с Веселин Йосифов, неведнъж отправяше пиперливи укори към Николай Хайтов. А те и двамата във времето, за което разказвам, бяха от кастата на едва ли не неприкосновените. И се искаше много кураж човек да им се противопостави, да ги предизвика, да ги оборва.

Филип Панайотов го имаше!

Тъкмо той – като главен радактор, ръководеше хора от гласове в изданието. В редакционната колегия до неговото име бяха изписани и го подкрепяха Екатерина Томова, Емил Кръстев, Иванка Николова, Милко Петров, Николай Антонов. А графичното оформление бе поверено на Иван Бабуков, който беше и майстор на карикатури.

Оформителската архитектура на вестника бе класически чиста и стройна, без ексцентрични новаторски залитания, с елегантни графични орнаменти най-вече в заглавията. Искам да съм обективен и затова ще добавя, че основният използван шрифт бе дребен. Но тъй и не бе променен. Ще добавя, че за фотоилюстрацията отговаряше Снежана Чемширова, а двама коректори бдяха грешките да са колкото може по-малко – Антоанета Кръстева и Илия Стефанов.

Добре познавам неколцина от редакторите. С Иванка Николова съм работил 10  години в списание „Вик“. С Милко Петров се знаем и от Факултета по журналистика, и от СБЖ. А  отдел „Международен“ бе събрал Стефан Тафров и Димитър Златарев.

Сътрудничех им с рецензии и информации за нови книги, излезли в САЩ, във Великобритания. Единият от двамата, знае се, след 1990-а стана дипломат. Другият създаде собствено издателство – „Кибеа“, но почина нелепо твърде, твърде млад.

Отново поглеждам вестника, който излизаше в многохиляден тираж. Адрес: площад „Славейков“ 11, телефон, номератор, цена – 10 стотинки. Абонаменти – за година, за три, за шест месеца... Днес в Интернет не можете да откриете илюстрация на първата страница с „главата“ на „АБВ“.

Седмичникът пишеше културната ни история

Опази за любопитните и пътищата, и адресите на книгата в някогашна София. От него по-младите ще научат, например, че книжарницата за селскостопанска литература бе на бул. „Георги Кирков“ 6 (до Женския пазар); книжарницата за многотомни издания – на бул. „Ленин“ (сега -- „Цариградско шосе“) 91, блок 113; на БАН – на улица „Раковски“, а чуждестранна литература се предлагаше в уютното магазинче „Виктор Юго“ на бул. „Руски“ 6...

Чрез вестника се обменяха книги; всеки можеше да сподели какво търси и предлага; действаше книгопоща; много преди появата на компютрите в страната ни редакторите търпеливо правеха справки, за да отговорят на читател колко, да речем, бяха издадените у нас книги от Александър Дюма – баща, в средата на 80-те години на отминалия вече век.

Писано било изданието да диша 16 години. След оттеглянето на Филип Панайотов през 1990-а главна редакторка стана колежката Петя Миронова. Последната точка на последната страница бе сложена през 1994-а. ... Но за мен вестникът си е жив. С белите криле на страниците си, които кацваха всеки вторник на лавиците на павилионите на „Разпространение на печата“ във вечерния сумрак. И оттам отиваха при всеки, петимен за четене, за книги, за знания.

Такива вестници вече няма. И няма и да има. Какво ни остава? Да въздъхнем дълбоко. И – да не спираме да четем! Тая радост никой не може да ни отнеме. Всяка умна книга е стъпало. Нагоре, разбира се. По пътя, за който с вдъхновени сърца и мечтателно загледани далеч напред очи запяваме всеки месец май – пътя към слънцето, „което в душите грей“.


Сподели в
 

Дългоочакваната годишна традиционна среща на вестникарите от „Работническо дело” (орган на ЦК на БКП) ще се състои на 14 ноември от 12.30 ч. в Клуба на журналиста в СБЖ в София, ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 2-ри.

14.11.2018/08:03

Един от най-значимите фотографи на ХХІ век, американецът Роджър Балън, пристига за първи път в България, за да открие ретроспективната си изложба „Архетипи” в Националната галерия Квадрат 500.

13.11.2018/15:35

Дни преди България да се разтресе от скандала в Държавната агенция за българите в чужбина и търговията с гражданство, в Македония се състоя поредният медиен форум, чрез който БТА опитва да събере родните медии, работещи зад граница.

12.11.2018/14:05

Българското национално радио е носител на годишната награда на Фондация „Глобални библиотеки – България“ за 2018 г. в категория „национални медии“.

11.11.2018/17:15

Информационните агенции и особено Асоциацията на балканските информационни агенции (АБНА) имат сериозна роля в борбата против фалшивите новини, заявява пред БТА Драган Антоновски, генерален директор на Македонската информационна агенция (МИА).

10.11.2018/15:45

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Всяка година около Деня на народните будители СБЖ връчва своите годишни награди на онези журналисти, отличили се през дванайсетте месеца. Верни на традицията, в клуб „Журналист“ в СБЖ се стекоха представители на перото, словото и електронните медии не само от столицата, но и от страната, за да присъстват на церемонията по връчването на наградите.

09.11.2018 /23:07

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер“ кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /21:13

Спомняйки си на днешния двоен празник за най-ярките имена в наша история, разбуждали гражданско, революционно и отговорно съзнание в обществото ни, виждаме все хора на духа, на словото, на устрема и всеотдайността. Остро ни е нужно и днес увлечението по техния пример и тяхната мисия. Особено в журналистиката. Ето защо СБЖ припомня един от образците на Ботевата публицистика - „Политическа зима”

01.11.2018 /03:23

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки