Начало
 
 

Когато правиш нещо от сърце, то върви

27.09.2012 /19:31 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Леда Милева - любимата писателка на поколения българи, от първото научено стихче на роден език, което се помни до последен дъх – сподели специално за сайта на СБЖ свои преживелици и мисли, свързани с работата й в медиите.

Как протича един ден на Леда Милева и когато отворите очи сутрин, към кое посягате по-напред: към вестника или телевизора?

Първо пускам радиото, защото сутрин човек има да свърши много работа, а телевизорът го връзва да стои да гледа. А и радиото е сериозен източник на информация, още повече, че аз съм започнала професионалния си живот в радиото.
 
В коя изява (да не употребяваме „амплоа”!) сте се чувствали „най-себе си” – детски писател, шеф на телевизията, редактор, преводач, дипломат, депутат? Има ли нещо, което ги обединява във вас?
 
Видимо не, защото са много различни, освен детската литература, която е моята съдба, ако мога така да кажа, защото ако остане нещо от мен, това ще е тя, а другото ще е само един далечен спомен.
 
Имам обаче щастието и способността да се влюбвам във всичко, което правя. Така че когато го правиш от сърце, то ти върви. Може би и за това всичките мои работи, които съм вършила, са ми вървели и са ми били интересни.
 
Бяхте генерален директор на БНТ. Как попаднахте в нея е защо трябваше да я напуснете?
 
Освен интереса ми към литературата и децата, имам и големи организаторски способности. С каквото се захвана, се случваше и хората го забелязваха.
 
Назначиха ме за директор през 1966 г., което си беше почти в началото. Макар и да не разбирах от телевизия, се съгласих да ме назначат програмен директор. Работата потръгна, защото реших, че сам човек не е способен за нищо, ако не си подбере екип.
 
Седнах и започнах да мисля и прехвърлям имената, главно от писателските среди. За литературата взех Серафим Северняк, за младежката редакция Никола Инджов, за музикалната Петър Ступел. Слава Богу, че екипът за новините беше много добър, а главен редактор беше Йордан Милев.
 
Събрах един много хубав екип и работата потръгна. Всеки от тях си имаше своите връзки и виждания. Започнаха да измислят свои интересни рубрики.
 
За забавната редакция взех Иван Радоев, един изключително интересен и интелигентен човек. Той правеше интересни предавания. Негово дело е „Усмивки от старите ленти”, което доби изключителна популярност.
 
Телевизията е много интересно място, но там нито се отива по собствено желание, нито се напуска доброволно. Така беше навсякъде тогава – пращат те и след това те отзовават по някакви причини.Не ме уволниха с лоши чувства. Напротив. През 1970 г. започнаха един преглед на кадрите, като към мен винаги са си имали едно наум, защото може би имах интерес към модерното, западното. Смятаха ме за западен специалист.
 
Прехвърлиха ме в Министерство на външните работи като зам.-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество”. По това време министър беше един изключително ерудиран човек – Иван Башев, който ценеше и разбираше кой за какво го бива сред хората му.
 
Отвори се място за представител на България в ЮНЕСКО в Париж. Направиха ме дипломат и там останах 6-7 години.   
 
Днес гледате ли телевизия и кои предавания биха издържали критериите ви за качество?
 
Гледам предимно новини и публицистика, не само по нашите, но и по други телевизии. Когато ме попитахте с какво започва денят ми, ви казах, че той започва с радиото. В това време синът ми Боян донася вестниците и аз ги прочитам.
 
Вероятно от това, че съм работила в радиото и телевизията ми е останал големият интерес към събитията и нетърпението да ги научавам всяка сутрин и вечер. И по тази причина следя внимателно информационните емисии, както и публицистичните предавания.
 
А какви магазинни предавания следите. Веднага го свързвам с поредното завръщане на „Всяка неделя”, но не в БНТ, а в Нова тв. Какво мислите за неговата нова поява? Днес то може ли да издържи на конкуренцията на сходните нему?
 
Разбира се, че може, защото Кеворк има опит и маниер. Смятам, че няма особена конкуренция. Кои могат да му бъдат конкуренти? Може би ще успее.
 
Казахте, че сутрин след радиото задължително идват вестниците. Какво е вашето мнение за днешната преса и според вас тя обективна ли е, или върви след победителите?
 
За това няма еднозначен отговор. Има желание за обективност, има и условия, защото все пак сме демокрация и излизат вече какви ли не вестници.
 
Има толкова обаче и много боклуци. Тази жълта преса пише какви ли не клюки. Щом това може, значи всичко може да се пише.
 
Има и сериозни издатели, които държат на вестниците и на сътрудниците си. Е, има и слагачи, които търсят сензацията, за да си продават изданията. Ако човек се занимава с тях, тежко му.
 
А смятате ли, че е обективна днес българската журналистика?
 
Днес вече знаем навреме новините, защото сме свързани с целия свят. Получаваме ги и по интернет. Всеки ги получава на компютъра си у дома още преди да вземе вестниците. Така че не могат да се скрият и да няма обективна информация.
 
Е, има хора, които се мъчат да създават какви ли не глупави интереси... Пазарният принцип се отвори много широко и всеки търси своята ниша. За жалост за простотията винаги има голяма ниша.
 
Г-жо Милева, коя от професиите, които сте упражнявали, ви е донесла най-голямо удовлетворение и какво ви дадоха годините като генерален директор на БНТ и като дипломат?
 
Имам слабост да се влюбвам във всичко, което правя, и го правя от сърце и може би затова навсякъде съм намирала начин работата да потръгне. В една телевизия, както и в радиото, всичко е на показ и не можеш да скриеш какво правиш.
 
Да вземем за пример радиото, където започнах след 9 септември работа. Тогава директор беше Орлин Василев – човек с голям замах. Та той казваше, че в радиото трябва да дойдат да работят най-интересните хора.Действително в края на 1944 г. и началото на 1945-та той събра едно съзвездие от специалисти. Там бяха Валери Петров, Богомил Райнов, Емил Манов, Веселин Ханчев, Александър Геров.
 
Орлин познавал леля ми Пенка Касабова и я извикал, като я попитал дали нея или кого друг би могъл да вземе за детските предавания. Тя предложила мен.
 
Отидох да ме пробват и тогава главен режисьор беше Ангел Вълчанов, който по-късно основа радиотеатъра, а след това и телевизионния театър. Седнах до края на бюрото му и бързо събрах екип. Започнаха да идват много хора и започнахме да му пречим на работата. Намериха ми една стаичка, работата тръгна и останах седем години. Беше ми много интересно, защото правиш нещо, което слуша целият народ.
 
После в телевизията, на по-високо ниво, и предизвикателствата бяха повече и бяха по-трудни за организиране. Така че навсякъде ми беше интересно.
 
Да кажа, че в Париж не ми е било хубаво, ще ви излъжа. Това е такъв вълшебен град! Буквално съм обиколила света от Токио до Кения, Аржентина. Така се случи, че заради английския ме изпращаха навсякъде.
 
Бяха ме избрали за председател на българския ПЕН клуб, който си има своите конгреси и командировки, но Париж си е Париж и нищо не може да го замени.
 
Как младите могат отново да посегнат днес към книгата, за да не висят пред компютрите? Книгата спасение ли е?
 
Това не е само наше явление, а световно. При голямата конкуренция на съвременните средства за комуникация не може да няма едно ново отношение към книгата.
 
Компютърът, интеренетът, фейсбукът са много силни средства и с тях може да се бори само много хубавата книга. Тя трябва да е много интересна, талантлива и да се заговори за нея. Да има умни издатели, които да умеят да лансират интересни заглавия.
 
Голяма отговорност имат и семейството, и училището, издателствата. Това е голяма борба, която трябва да се води за живота на книгата. И това не го казвам само аз, а много хора преди мен също са го казали.
 
Не можем да отречем прогреса, но нищо не може да замени удоволствието от четенето на книгата, като културен и веществен продукт, който влиза в теб по-дълбоко, отколкото звучащият звучи или менящите се картинки. Трябва да се възпитава любов към книгата.
 
 

Снимки: Иван Василев и личен архив

С часове човек би слушал сладкодумните истории на голямата наша поетеса

Леда Милева

Две от големите имена в българската литература – Леда Милева и Валери Петров

Писателката на фона на прочутия автопортрет на нейния баща Гео Милев

Обичана от малки и големи авторката на „Зайченцето бяло” раздава автографи

През май джазпримата Йълдъз Ибрахимова пое от ръцете на Леда Милева наградата на Салона на изкуствата в НДК. Голямата наша писателка беше първият неин носител.

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки