Начало
 
 

Във Видин се ражда възрожденският ни печат

27.05.2012 /11:17 | Автор : Ирена Данаилова, Видин | Източник: bta Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


А иначе “Български орел” от 1846 г. на Иван Богоров е първият български вестник – печатан е в Лайпциг

Видин е люлката на възрожденския периодичен печат - през 1884-1944 г. във Видин, Белоградчик и Кула са излизали близо 200 вестника и списания, разказва за БТА историчката Светлана Кръстева от Видинския държавен архив.

Преди 138 години - на 1 януари 1874 г., във Видин излиза и първият български земеделски вестник "Ступанъ", редактиран и издаван от Димитър Хранов, преподавател във Видинското класно училище, председател на Българско читалище "Цвят".

"За издаването на "Ступан" трябвало да се подаде прошение до вилаетските власти в гр. Русе", пише в бр. 11 от 1898 г. сп. "Ново земледелие". Изданието допълва:

"След дълго чакане от страна на Димитър Хранов, по капиите на силните тогава владетели, било му отказано да го печати. Това не спряло Хранов. Неимоверно големите усилия за създаване на специализирано периодично издание най-после се увенчават с успех”:

”Убеден в полезността от издаването на подобно едно списание в него време, въодушевляван от най-хубави идеи и мечти, той решил да започне печатането на своя вестник в Букурещ, като го пренася в България, гдето трябвало да преминава през предварителна цензура на турските власти, след което да се разпраща в страната”:

”Цензурирането е ставало във Видин, където Хранов е бил учител. Докато се откачал всеки брой от цензурата, редакторът му е много изпатил, често пъти се стигало до стълкновения с турските власти и при разпространението на своя в. "Ступанъ" и сп. "Знание", в което той сътрудничил..."

"Появяването на "Ступан" се е посрещнало с възторг от българската революционна младеж” - пише в бр. 12 на сп. "Ново земеделие" от 1898 г. “Самият Христо Ботев се е възхищавал и сътрудничил в него, а Любен Каравелов във в. "Независимост" дава похвални оценки за него..."

Помага Любен Каравелов

Светлана Кръстева разказа, че според архивите “издаването на в. "Ступан" започнало при най-тежки условия във Видин и тъй като там нямало печатница, Любен Каравелов (в неговата печатница се е издавал "Ступанъ") поканил Димитър Хранов да се сдружат и да издават заедно в Букурещ и неговия вестник, и в. "Знание", и други полезни книги”:

”Димитър Хранов и ученикът му Димитър Балев заминали за Букурещ и след като направили потребните контракти, започнали задружно да издават вестниците и разни полезни книги - "Кирил и Методий", "Детска библиотека" и др.".

Издаването на в. "Ступанъ" започва със собствени средства на Димитър Хранов. После той е подпомогнат от родолюбиви българи, негови колеги учители и читалищни дейци от Видин, сред тях най-активен във всички начинания е Михалаки Георгиев.

Освен него редовни сътрудници на "Ступанъ" са били също д-р Иван Богоров, Стойко Стойков, Спас Тумпаров, Кръстю Мирски и редица видни български народни будители. Вестник "Ступанъ" е отпечатван в Букурещ в печатницата на Любен Каравелов, където е работил и Христо Ботев.

В тази печатница е чиракувал Димитър Балев, ученик на Димитър Хранов, който в следосвобожденските години основава печатница във Видин, а след избирането му за видински кмет започва издаването на "Видински общински вестникъ".

Първите редове на първата уводна статия на в. "Ступанъ" започват така: "Жалостни и тъжни гласове са чуват на секъде из отечеството ни, че сиромашията и бедността от ден на ден се повече и повече растат помежду народа.”

Земеделието е майка на благосъстоянието

”Дали ще са намери някой, който да не е разбрал, че ние от година падаме материално! Не да се оплакваме и да казваме само, че сме сиромаси..., а да не премисляме за подобряването на вещественото си благосъстояние, то ще рече, че ние сами не си желаем доброто. За да предварим по-голямото зло, що ни чака, и да спрем сиромашията, която е дошла до врата ни, изисква се да премислим за поправянето на вещественото си благосъстояние и унапредуването ни в умствено и нравствено отношение".

"Земледелието е майка на сичките изкуства и на сичките богатства; то е темел, на който се зида вещественото благосъстояние на една държава, на един народ; то е най-главен извор за народното обогатяване. Сичко цъфти в онази държава, в която цъфти земледелието... Ние ако не се приготвим, ще стоим със сгърнати ръце, ще гледаме..., а трябва да разберем тая истина, да се съюзим помежду си и подобрим нашето земледелие. Дошло е време да разберем тази истина и си помогнем сами...", пише още земеделският вестник.

"Появяването на "Ступан", - пише сп. "Ново земледелие" от 1898 г., - се е посрещало от всичката българска интелигенция по двете страни на Дунава с възторг, защото всички са съзнавали необходимостта от такова списание. Първата годишнина на "Ступан" се е печатала в 2000 екземпляра. Даже първият брой е препечатван. Втората годишнина нараства на 3000 екземпляра и е имало повече от 2500 абонати.

През третата годишнина ортографията на името "Ступанъ"е променена на "Стопан". Този първи родолюбив видински вестник разгаря  искрите на народната обич и принудително е спрян през април 1876 г., когато гръмва черешовото топче, когато кървавият пожар на въстанието озари свободата на България, разкриват историците.

Малко известна е възрожденската дейност на основоположника на българския селскостопански периодичен печат и народен будител Димитър Хранов. До днес общественикът, народният будител, журналистът Димитър Хранов, остава непознат за младото поколение. На името на Димитър Хранов не е кръстена нито една улица, нито едно учебно заведение. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

Досъбното производство работи по 2 основни хипотези - нещастен случай и самоубийство, за смъртта на варненския журналист Георги Александров, съобщи на брифинг апелативният прокурор Владимир Чавдаров.

24.05.2020/15:27

Турската годеница на журналиста Джамал Хашоги, убит от саудитски агенти в Истанбул, заяви, че "никой няма право да прости на неговите убийци", предаде АФП.

23.05.2020/09:06

Очевидно не се разбираме за базисни, елементарни и фундаментални неща. Да преговорим материала:

22.05.2020/09:05

Изложба на фоторепортерката Елена Кацарска ще бъде експонирана на 21 май в галерия "Кракра" в Перник, съобщиха от културната институция.

21.05.2020/09:04

Апелативният специализиран съд в София ще допусне журналисти до днешното заседание по делото ”Иванчева”, но те ще бъдат в отделна зала и ще гледат излъчване на живо.

20.05.2020/09:03

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки