Габриела Наплатанова: Войните са моят ресор

29.02.2012 /15:39 | Автор : Емилия Димова | Източник: prnew Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Габриела Наплатанова обезателно се забражда в Афганистан. Има и бурка, но не я използва

Разговаряме с Габриела Наплатанова, след като бе съобщено за гибелта на известната френска журналистка Мари Колвин и нейния млад колега Реми Ошлик при бомбардировка в Хомс, посочва авторката в „Седмичен труд”.

Самата тя скоро се завърна от друга гореща точка – Афганистан. Зрителите на bTV видяха в двата филма шокиращи сцени от живота там и от драматичното ежедневие в болниците, в които работят наши медици.

Габи и операторът Иван Филчев са се оказали в непосредствена близост и с трагедията, разиграла се в Каписа, където бяха застреляни легионери – сред тях и българинът Свилен Симеонов.

Макар изброеното дотук да е малък откъс от работата на Габриела като военен репортер, достатъчно е човек да се запита защо една млада жена, при това майка на две малки деца е избрала за свое професионално поприще тематика, по-прилягаща на мъжете в гилдията.

Свикнали сме да мислим, че военните теми са по-подходящи за мъжете, но ти, изглежда, не споделяш това мнение.

Наистина, не робувам на този стереотип. Не мисля, че тематиката в нашата професия трябва да се определя според пола или по друг принцип, а единствено според моженето и знаенето. Военните теми, националната сигурност, външната политика са ресор, който отдавна следя.

Имам две специализации за въоръжените сили и политиките в Центъра на Джордж Маршал в САЩ -през 2000 и 2002 г., а през 2009-а се обучавах по лидерска програма за журналисти и дипломати.

Имам стабилен бекграунд – добри познания и широк поглед върху това, което работя, макар че по образование съм магистър по PR. Това пък ми помага да знам с какви клопки могат да ме посрещнат различни фирми, институции или хора, които искат да скрият интересуващата ме информация.

А как попадна в bTV?

Бях избрана на конкурс и се почувствах много щастлива, че станах част от екипа на bTV-Новините още със създаването на медията.

Чувствала ли си снизхождение от военни или на колеги, защото си жена?

Да, макар че се случи само веднъж – през 2004-а, след трагедията в Кербала. Тогава поискахме да отидем в Ирак и да покажем как се справят българските военни. Беше ни обяснено, че тази задача била много тежка, разбирате ли, за жена и тя нямало да може да се справи дори с бронежилетката.

Защо избра сега да заминеш в Афганистан?

Бях изкушена от темата Ирак дълги години. Но доколкото българският национален интерес е свързан с изпращането на войски в Афганистан, ние, военните репортери, трябва да сме там, където са нашите контингенти – да следим ситуацията, да разбираме какво се случва, какви са заплахите.

А мотивът да замина беше да направя филм за нашите военни медици, които са всъщност най-добрите посланици на българската държава в кризисните точки на планетата. Много ми е тревожно сега за всички наши хора в Кабул.

Те са изложени на голям риск – в момента там има безредици, стават демонстрации заради изгорени корани. В тези държави често съвсем незначителен за западняците повод, жест или постъпка може да отключи невероятна агресия.

Сигурно си забелязала обаче, че има хора, за които подобни командировки са си пътешествия с екзотичен вкус.

Аз тежа 50 кг, а с имуществото, което нося на гърба си – за да съм готова за всякакви изненади, включително и битови, – ставам 83. Та нека тези хора си дадат сметка как се движи човек с такъв товар и как си изпълнява задълженията. Не, на такива места не отиваш да се поразходиш, нито да си доукрасиш професионалната биография.

Човек трябва да е изключително физически и най-вече психически подготвен и да има желязна мотивация, бил той мъж или жена. Там всеки ден нещо се случва, има ситуации застрашаващи, рисковани и ако не реагираш по правилния начин, ако не си адекватен и мотивиран да изпълниш онова, за което си отишъл, можеш да се пречупиш.

Каква е твоята мотивация?

Не живеем в спокойно време и много неща, които се случват в света, пряко засягат и нас, българите. Не сме застраховани срещу чуждите трагедии и трябват хора, които да имат куража да отидат на място и да ги покажат.

Като жена имаш ли различна чувствителност към военните теми и конфликти?

Да, представям ги по-емоционално. Хуманитарните елементи надделяват репортажите ми, по-често се спирам на последиците от войната в живота на хората, на съдбата и страданията на децата. Докато мъжете се съсредоточават повече върху военно-техническата част – например какви са новите машини за защита от импровизирани взривни устройства, как се обезвреждат мини. Със сигурност този поглед е интересен на мъжката аудитория, но аз търся no-различната гледна точка.

Кои са най-горещите държави, които си посетила?

Ирак, Афганистан, Кувейт. Била съм в Македония по време на бежанската криза, в Косово – 4 пъти, в Босна.

Все места, където русата ти глава би направила голямо впечатление.

Кой казва, че съм си показвала русата глава?! Съобразявам се с дрескода, с религията и нравите на държавата, в която отивам. Обратното би било неуважително, провокативно и лекомислено. Например бях със значилено по-тъмна коса в Афганистан, имах и кърпа, с каквато по-светски настроените жени прикриват главата си.

Имам и бурка, но би било противоестествено да се забуля, защото веднага се разбира, че не съм местна. Но хората виждат, че уважавам тяхната религия, закривам косите си и спазвам нравите им, така че да не ги дразня.

При твоите пътувания имало ли е ситуации, когато си се почувствала наистина застрашена?

Да, всякакви ситуации са възможни при такива командировки. Сега например, в Афганистан, влязохме с оператора Иван Филчев да снимаме в един импровизиран бежански лагер от афганистанци, завърнали се от Пакистан. Около 35 000 от тях живеят там при изключителна мизерия, в някакви картонени постройки, на минус 20 градуса студ.

Искахме да покажем тези окаяни жертви на войната. Като видях дечица, които ходеха с чехлички на босите си крачета по заледената земя, поисках да дам парична помощ на имама, който по някакъв начин ги управлява.

Но жената, която ни съпровождаше, ме спря: "Нищо не давайте, защото няма да излезете оттук живи. Ще се струпат върху вас, няма да ви оставят. А милостинята няма как да стигне за всички".

В много опасна ситуация попаднахме с колегата оператор в Ирак, през 2007:а. Тогава се налагаше да се придвижваме само с хеликоптер, а тъкмо хеликоптерите бяха най-често атакувани. Но много по-застрашени се оказахме на летището, когато трябваше да се качим на самолета и ни поискаха пари , каквито нямахме – по това време в Ирак беше голям хаос.

Наложи се да останем сами на аерогарата, без идея какво да правим и без никаква възможност да се защитим. Тогава от Багдад дойдоха нашите военни и буквално ни спасиха.

Но, Габи, оправдано ли е жена, и то майка на две малки деца, да поема такива рискове?

От моя гледна точка – да. Човек никога не може да изчисли риска, на който се е подложил, не може да знае какво ще му се случи. Аз мисля така: животът е кратък и трябва да използваме всяка възможност, за да се развиваме, за да правим това, което харесваме и смятаме, че правим добре.

Родителите ти как гледат на твоите занимания?

Знаят, че съм много посветена на професията си и не са се съмнявали, че ще продължа с тези командировки и след второто си майчинство. Баща ми е бивш военен, вече е от резерва, но може би има и доза наследственост при моя избор. (Със съкращения)
 

 

Сподели в
 

„Светлина от Изтока“ е дебютната книга на Наталия Бояджиева – журналистка и пътешественик по душа. Авторката живее 3 години в Пънлай, провинция Шандун. Тя представи книгата в библиотеката на Великотърновския университет.

09.11.2019/17:15

До 20.11.2019 г. в градината на НДК, в пространството срещу някогашното култовото заведение „Кравай“, всички жители и гости на столицата ще могат да се насладят на второто издание на изложбата „Живот в оранжево 2.0“ и да се потопят в есенно оранжево настроение.

08.11.2019/16:55

“Цунами” от политическата дезинформация залива потребителите на фейсбук с наближаването на президентските избори в САЩ, до които има още година. Това заяви онлайн активистката мрежа Avaaz в доклад, съобщи БГНЕС.

07.11.2019/18:51

Албанската телеграфна агенция (АТА) съществува от независимостта на страната през 1912 г., казва в интервю за БТА Армела Красничи, генерален директор на АТА, и допълва:

06.11.2019/16:52

Турски съд нареди в рамките на повторен съдебен процес освобождаване от затвора при налагане на мярка за съдебен контрол на журналистите Ахмет Алтан и Назлъ Ълъджак, съобщава Анадолската агенция.

05.11.2019/16:52

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки