Акад. Михаил Виденов: Езикът често жълтее и в сериозната преса

29.10.2011 /11:28 | Автор : Иванка Хлебарова | Източник: zemia Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Акад. Михаил Виденов е и председател на Международното социолингвистическо дружество

Академик Михаил Виденов е роден през 1940 г. в София. Завършил е гимназия в Годеч през 1958 г., а през 1964 г. - Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски”. Преподавател е в Софийския университет от 1966 г. досега.

Доктор на филологическите науки. Професор по социолингвистика в Софийския университет «Св. Климент Охридски». Doctor honoris cauza на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.

Доктор по философия на Карловия университет в Прага. Бил е гост преподавател в Пражкия Карлов университет (1972-1977) и в Московския университет "М. В. Ломоносов" (1984-1987). Чел е лекции в почти всички европейски университети.

Основните му занимания са в областта на социолингвистиката, етнолингвистиката, диалектологията и паралингвистиката. У нас и навън е публикувал 300 трудове за съвременни процеси в българския и в други славянски езици. Автор е на 16 книги.

Как промените в обществено-политическия живот сложиха отпечатък върху езика? Закономерен ли беше този процес?

Промените, които настъпиха през1989 г., се отразиха закономерно върху езика, защото езикът е обществено явление и следва развитието на самото общество. До промените след ноември 1989-а езикът на вестниците и на електронните медии беше много официален.

Както знаем, при промените от 1989 г. силната социална група бе интелигенцията – юридическата, научната и т.н., и тя искаше да наложи своя разговорен език. Това го постигна по три начина: първо – възроди около 50-60 думи с турски произход, които дотогава бяха изтласкани, като чисто разговорни.

Второ – обърна се към съществуващия жаргон и вмъкна няколко десетки думи от жаргона. И трето – разреши си да наруши табуто за вулгаризмите. А в някои печатни и електронни медии вулгаризмът стана толкова нахален, че дразнеше всички. Защо стана това?

Защото се смениха социалните слоеве, така да се каже, водещ хегемон стана тази “дисидентска” интелигенция, която не искаше да приказва като предишните политически лидери. Смяташе, че така е по-демократично, че така ще бъде по-добре разбрана от хората. Подчертаваше, че е част от тях.

Но така се отиде до друга крайност, която, разбира се, доведе до замърсяване на езика. Появиха се конструкции, които бяха на границата между разговорното и официалното.

Днес 20 години след началото на нашия преход има ли уталожване на този процес?

Разбира се, че има. Сега с такъв език си служат само посредствените журналисти, които компенсират своята професионална слабост с такива оцветени думи, т.е. тези, които няма какво да кажат, използват такава лексика, която продължава да дразни истинската интелигенция на България. И това също е закономерно – всяко едно явление има начало, апогей и край.

Различава ли се езикът на т.нар. ”жълти медии” от този на останалите? Или в стремежа да се привлече читателската маса се пренебрегват правилата от всички?

Бих казал, откровено, че и сериозните вестници понякога силно жълтеят. Журналистиката има едно правило – сензацията продава вестника, а ако сензацията е описана атрактивно с такава лексика, касовият успех е по-голям. В името на този успех езикът губи.

Какво дразни езиковеда в езика на рекламата?

Българинът не е свикнал с такава агресия и го дразни появата на всякаква нахална реклама. Особено ужасни са тези рекламни клипове, които се появяват по време на развлекателните програми на електронните медии.

В печатните медии някак нещата стоят по-прилично, но колегите, които се занимават с езика на рекламата, установяват, че тя все повече и повече придобива сексуален подтекст, защото и там има правило – сексуалността продава, тя има търговски ефект. А това пак е за сметка на езика.

В нашите среди се говори, че в това отношение българският език много стремително се приближава до сръбския, като се има предвид, че сръбският е на върха на вулгарността в целия Балкански регион.

Как ще коментирате фразата „езиковата култура е дарба”?

Езиковото поведение на един човек е сложна амалгама от дарба и от обща култура, като във всички случаи доминира общата култура. Не можем да очакваме от простака да ни говори изискано. Един виден американски езиковед, Уилям Лабов, казва: “Езикът на простака е просташки”.

В Народното събрание слушаме добри оратори с отлична речева култура и слаби оратори със слаба езикова култура. Те там не са подбирани по това качество. Едни умеят да говорят аргументирано и езиково правилно, други – не. Аз се абстрахирам от това какво казват, говоря за езиковата страна. Но в общи линии нашият парламент не може да се похвали с изискана съвременна българска реч.

Как се отрази на диалектите засилената миграция към големите градове? Вие изследвахте годечкия говор. Годеч е на 50-ина км от София. Запазва ли се уникалността му днес или се „размива” в съвременния книжовен език?

Естествено е, че диалектите са в силно отстъпление и това става със смяната на поколенията. Всяко следващо поколение е по-отдалечено от диалекта. Годечкият, за който ме питате, е много контрастен на книжовния език. И затова по-възрастните годечани са в състояние на т.нар. диглосия, което ще рече, че когато са помежду си, те могат да говорят на диалекта.

Но когато са сред външни хора, превключват на общия книжовно разговорен език. При това превключване има прелитане на елементи от диалекта и се явява нещо изключително интересно, което ние сме определили като мезолект. Една група учени изследвали точно това явление – как диалектът се прелива в общия разговорен книжовен език. Това не става автоматично, става бавно, трудно и мъчително за хората.

Необходим ли ни е закон за езика? Какво е вашето мнение като човек, посветил целия си съзнателен живот на изучаването на езика?

Този въпрос силно ме вълнува, защото през 1997 г. самият аз бях автор на един проект за закон за употребата на езика. Какво можем да правим ние там – можем да контролираме медиите. И то как да ги контролираме – в две отношения: да не се злоупотребява с интернационална (английска) по произход лексика и да не се използват вулгаризми.

Това може да става по някакъв много сложен начин, а в този мой проект беше предвидено да има специална комисия, която да провежда анкети сред хората, които следят медиите. В никакъв случай обаче с какъвто и да било закон не могат да се контролират хората и да им се налагат глоби. Аз съм скептик, че такъв закон могат да направят политиците.

Ако политиците искат да направят нещо за езика, то би следвало да обърнат сериозно внимание на публичните си изяви, за да дават по-добър пример. Този проект, за който сега се чува в медиите, ако бъде приет, ще е поредният закон без всякаква практическа стойност.


 

Сподели в
 

28 лектори от 12 страни на 3 континента. Така изглежда в сухи цифри Digital Media Europe 2019 г. (DME19). Зад статистика стои един от най-големите медийни форуми за годината.

25.03.2019/18:55

Патрик Томбел е фотограф на свободна практика. Наблюдението на човешкото същество е в основата на неговата фотографска работа, пише в кратка рецензия Карина Попова в сайта sofiapress.com и продължава:

24.03.2019/18:52

17 постера с гравюри, факсимилета на оригинални документи и копия на снимки, проследяващи Руско-турската Освободителна война, са експонирани в Музея на розата в Казанлък.

23.03.2019/15:51

"Жени. Технологии. Време" - под това мото протече срещата, организирана от 75-годишното списание „Жената днес“. Събитието бе открито от вицепрезидента на България г-жа Илияна Йотова с думите:

22.03.2019/14:06

Асоциацията на професионалните фотографи организира на 29 март 2019 г. от 9 ч. в Съюз на юристите на ул. "Пиротска" 7 конференция, в която ще бъдат дадени отговори на въпроси по темата за защитата на личните данни и GDPR.

21.03.2019/15:18

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В специално разпространено писмо до всички журналистически съюзи, членове на МФЖ, секретариатът на организацията ни информира, че е изпратил призив-обръщение до евродепутатите с молба да се застъпят за приемането на Директивата за авторските права, с промените в Съображение 35., предложено от МФЖ.

24.03.2019 /21:10

По повод националния празник 3 март и 141-годишнината от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията

03.03.2019 /00:17

Публикуваме решението на УС на СБЖ за свикване на Общо събрание и дневния ред, както и факсимиле от съдебно "Определение", от което произтича невъзможността за свикване на отчетно-изборно събрание, докато срещу Съюза още има висящи съдебни дела

27.02.2019 /15:47

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 61 гости

Бързи връзки