Карекин Карекинян: Журналистът – да е нахален, продуктивен и пробивен

21.04.2011 /10:37 | Автор : Христо Христов | Източник: vsekiden Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Повече от 60 години Карекин Карекинян работи като фотожурналист. И днес, когато се борави само с дигитални апарати, той продължава да снима и да запечатва новините на деня.

През целия си съзнателен живот е работил в медиите. Родителите му са бежанци от Армения, оцелели от геноцида. През 20-те години на 20-и век родителите на Карекин Карекинян намират своята втора родина в България.

Преди няколко дни Карекинян, който е почетен гражданин на Хасково, подреди поредната си самостоятелна изложба в центъра на областния град. Носител е на много национални и международни награди.

За него хасковлии казват, че той е живата история на фотографията, а за нас младите журналисти, той просто е Каро, който ни е научил на много и за журналистиката, и за човечността.

Каро, колко изложби сте направили?

Много са, и национални, и международни. Самостоятелните ми изложби са около 5-6. В Симеоновград, Хасково, участвал съм във всички национални фотоизложби. Имам и международни. А изложбата, която подредих преди няколко дни, може би е към 15-тата, която правя в Хасково.

Всичките, които съм направил, бяха високо оценени, а те са журналистическа и художествена фотография. За първи път направих документална фотоизложба, която обхваща периода от 1954, когато завърших фотожурналистика, до ден днешен.

Трудно ли се снима. Вие, фоторепортерите имате само миг, за да уловите новината?

Има интересни случки. За мен се говорят доста вицове. Но нашата професия е такава, че има моменти, в които трябва да се режисират. Когато се прави фотожурналистика не трябва да се забравя, че трябва да има динамика, в същото време да има и художествен елемент.

Не както е в днешно време, след като влязоха в действие цифровите апарати, много мои колеги просто натискат копчето. Все едно, че снимат кинофилм. За една портретна снимка правят по 20 кадъра.

Кога се е снимало по-трудно, сега, когато има много агресия, или по времето на социализма, когато е имало много забрани?

За мен няма значение. Аз съм работил и по времето, за което някои казват, че е имало фашизъм в България, работил съм и по времето на социализма. Няма значение за мен времето. Журналистът трябва да бъде журналист, не е от значение времето. Това, което се казва, трябва да се пише.

Вие сте единственият фоторепортер, който отказва да ползва кола и може да бъде видян и в най-отдалечените точки на града. Не се ли уморихте?

За мен е удоволствие. Някои хора се чудят как сутринта ме виждат в един квартал, а следобед в друг. Движението ме крепи, чувствам се още стабилен.

Вече има много млади колеги, на които изобщо не се давате. Как постигате това?

Много хора си мислят, че нашата професия е лека. Но не е така. Журналистът трябва да бъде много нахален, продуктивен и пробивен. Трябва да гони и да търси новината.

Не да седи и да чака някой да му каже. Аз си изградих този начин на работа. А фотожурналистът трябва винаги да е в движение, да ходи по кварталите и когато предложи снимка тя да има стойност.

А младите стоят и чакат. Нямат усет, нямат виждане. Фотожурналистът трябва да знае кой момент да хване, не само да натисне бутона, за да направи 20 снимки и после да няма и една, която да става за публикуване.

За последните 10 години, в които работихме заедно, вие се опитахте да обучите доста млади фотографи. Научиха ли се или…

И да имат желание, малко трябва да имат и дарба. Нали знаеш, че от всяко дърво свирка не става.

Каро, кой е по-важен репортерът или фоторепортерът?

Трябва да действат взаимно. Например, фоторепортерът може да направи много неща, но и на репортера трябва да му работи ума. Репортерът трябва да каже идеята на колегата си, да му обясни, а фоторепортерът трябва да мисли как да го направи, за да съответства снимката на материала на репортера. Двамата трябва да работят в екип.

Лесно ли се решихте да дарите целия си архив от негативи и снимки най-напред на Държавния архив, а после и на музея?

Така е, дарих всичко, което съм снимал през годините. Договорихме се с директора, че ще имам свободен достъп до снимките си. И преди няколко години главният редактор на вестника поиска да отворим рубрика „Историята”, трябваше да отида до архива, за да поискам снимки.

Казаха ми да напиша една молба и да платя 20 лв. Попитах ги дали сериозно говорят и дали не си правят шега. Една жена ми каза, че е държавна служителка и че в държавните учреждения не могат да се правят изключения. Праснах вратата и излязох.

Разделих се с архива си по една причина. Когато се пенсионирах и вече напусках вестника, в който работих, нямах гаранция, че този, който ме наследява, няма да присвои този огромен архив от снимки. И второ, къде е гаранцията, че нямаше да изчезне.

И сега продължавам да давам снимките си, които правя на музея. Качвам ги на дискове и ги предавам там. Но в музея излязоха хора. И там се плаща, но ако ми притрябва някоя снимка аз не плащам.

И аз съм горд, защото като почина, ще се говори, ще се показва историята. На музея дадох дори моите лични апарати през годините, тези и на баща ми, без да съм поискал стотинка.

След толкова много години снимане, работа, репортерстване, коя е снимката, която най-много ви е докоснала?

Много труден въпрос. Всичко, което е минало през ръцете ми, е свидно. Когато правих последната изложба преди дни плаках като дете, защото няма нищо, нашата нация загива. Ето например, Хасково от 110 000 души вече е 75 000 граждани.

Къде отидоха тези хора? Никой не мисли за другия. Всеки гледа да бъде на службата, а за другия въобще не мисли. В областта имаше толкова големи предприятия. Даваха хляб на хиляди. Всичко съм снимал. Сега ги няма, разруха е.

Винаги ли сте искали да се занимавате с фотография? Някога хрумвало ли ви е да се откажете?

Баща ми се занимаваше с фотография и когато бях в четвърто отделение започнах да ходя в ателието. После ме прати на обучение в Стара Загора, където научих много тънкости. Когато се върнах оттам казах на баща си, че аз ще си отворя студио.

За да се докажа, започнах да правя цветни снимки. Народът идваше. Станах милионер, в кръга на шегата. И в 1954 г. ликвидираха частното. Тогава виснах във въздуха. В този момент си помислих какво да правя, но по линията на РАБФАК заминах в София да уча.

Завърших, взех си кетапа. Назначиха ме в Държавен фотоархив на ул.”Граф Игнатиев”. Отговарях за цяла Южна България от Пловдив до Бургас. Тогава си купих мотопедче, защото с влаковете и рейсовете закъснявах за събитията. Имало е случаи, когато съм вървял пеш от Стара Загора до Средец, защото задачата е поставена и трябва да се изпълни.

След това си купих мотор, а после и първия „Москвич” и то червен. Тогава започнаха да ми викат „червеният буржоа”. След това създадоха в. „Хасковска трибуна”, аз се дърпах, не исках да се местя, но започнах.

И докато се пенсионирам, работих по вестниците, бях фотокореспондент на „Земеделско знаме”, „Работническо дело”, „Кооперативно село”. Дойде ред и на първата изложба, с която исках да докажа, че фотографията е и изкуство.

Искахме с Владимир Динчев, който беше единственият художник фотограф в България тогава и знаеше 4 езика, да направим изложба за Димитровграад, но на него не му позволяваше властта. 90% от снимките бяха мои, а изложбата беше в София.

Поводът: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=11291   


 

Сподели в
 

Ceриoзeн инцидeнт e прeживялa рeпoртeркaтa нa Cлoвaшкaтa държaвнa тeлeвизия Бaрбoрa Зячикoвa нa хoкeeн мaч прeди някoлкo дни.

15.12.2019/18:52

Американските специални служби ще получат срок от 1 месец, за да обявят официално дали саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман е отговорен за убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, съобщава в. "Гардиън".

14.12.2019/17:15

Вестник „Земеделска техника” обединява 120-годишни усилия в процеса на единение на образование, наука и земеделска практика за ефективно земеделие в България.

13.12.2019/16:08

В момента правителството отпуска средствата за БНТ и БНР, но по този начин тези медии стават зависими, смята опозиционният депутат.

12.12.2019/16:52

Журналистът Мохамед Халаф представи книгата си "Фауда. Колапсът на Близкия изток". Това е сборник от статии, писани от известния наблюдател на процесите в Близкия изток.

11.12.2019/18:53

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки