Карекин Карекинян: Журналистът – да е нахален, продуктивен и пробивен

21.04.2011 /10:37 | Автор : Христо Христов | Източник: vsekiden Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Повече от 60 години Карекин Карекинян работи като фотожурналист. И днес, когато се борави само с дигитални апарати, той продължава да снима и да запечатва новините на деня.

През целия си съзнателен живот е работил в медиите. Родителите му са бежанци от Армения, оцелели от геноцида. През 20-те години на 20-и век родителите на Карекин Карекинян намират своята втора родина в България.

Преди няколко дни Карекинян, който е почетен гражданин на Хасково, подреди поредната си самостоятелна изложба в центъра на областния град. Носител е на много национални и международни награди.

За него хасковлии казват, че той е живата история на фотографията, а за нас младите журналисти, той просто е Каро, който ни е научил на много и за журналистиката, и за човечността.

Каро, колко изложби сте направили?

Много са, и национални, и международни. Самостоятелните ми изложби са около 5-6. В Симеоновград, Хасково, участвал съм във всички национални фотоизложби. Имам и международни. А изложбата, която подредих преди няколко дни, може би е към 15-тата, която правя в Хасково.

Всичките, които съм направил, бяха високо оценени, а те са журналистическа и художествена фотография. За първи път направих документална фотоизложба, която обхваща периода от 1954, когато завърших фотожурналистика, до ден днешен.

Трудно ли се снима. Вие, фоторепортерите имате само миг, за да уловите новината?

Има интересни случки. За мен се говорят доста вицове. Но нашата професия е такава, че има моменти, в които трябва да се режисират. Когато се прави фотожурналистика не трябва да се забравя, че трябва да има динамика, в същото време да има и художествен елемент.

Не както е в днешно време, след като влязоха в действие цифровите апарати, много мои колеги просто натискат копчето. Все едно, че снимат кинофилм. За една портретна снимка правят по 20 кадъра.

Кога се е снимало по-трудно, сега, когато има много агресия, или по времето на социализма, когато е имало много забрани?

За мен няма значение. Аз съм работил и по времето, за което някои казват, че е имало фашизъм в България, работил съм и по времето на социализма. Няма значение за мен времето. Журналистът трябва да бъде журналист, не е от значение времето. Това, което се казва, трябва да се пише.

Вие сте единственият фоторепортер, който отказва да ползва кола и може да бъде видян и в най-отдалечените точки на града. Не се ли уморихте?

За мен е удоволствие. Някои хора се чудят как сутринта ме виждат в един квартал, а следобед в друг. Движението ме крепи, чувствам се още стабилен.

Вече има много млади колеги, на които изобщо не се давате. Как постигате това?

Много хора си мислят, че нашата професия е лека. Но не е така. Журналистът трябва да бъде много нахален, продуктивен и пробивен. Трябва да гони и да търси новината.

Не да седи и да чака някой да му каже. Аз си изградих този начин на работа. А фотожурналистът трябва винаги да е в движение, да ходи по кварталите и когато предложи снимка тя да има стойност.

А младите стоят и чакат. Нямат усет, нямат виждане. Фотожурналистът трябва да знае кой момент да хване, не само да натисне бутона, за да направи 20 снимки и после да няма и една, която да става за публикуване.

За последните 10 години, в които работихме заедно, вие се опитахте да обучите доста млади фотографи. Научиха ли се или…

И да имат желание, малко трябва да имат и дарба. Нали знаеш, че от всяко дърво свирка не става.

Каро, кой е по-важен репортерът или фоторепортерът?

Трябва да действат взаимно. Например, фоторепортерът може да направи много неща, но и на репортера трябва да му работи ума. Репортерът трябва да каже идеята на колегата си, да му обясни, а фоторепортерът трябва да мисли как да го направи, за да съответства снимката на материала на репортера. Двамата трябва да работят в екип.

Лесно ли се решихте да дарите целия си архив от негативи и снимки най-напред на Държавния архив, а после и на музея?

Така е, дарих всичко, което съм снимал през годините. Договорихме се с директора, че ще имам свободен достъп до снимките си. И преди няколко години главният редактор на вестника поиска да отворим рубрика „Историята”, трябваше да отида до архива, за да поискам снимки.

Казаха ми да напиша една молба и да платя 20 лв. Попитах ги дали сериозно говорят и дали не си правят шега. Една жена ми каза, че е държавна служителка и че в държавните учреждения не могат да се правят изключения. Праснах вратата и излязох.

Разделих се с архива си по една причина. Когато се пенсионирах и вече напусках вестника, в който работих, нямах гаранция, че този, който ме наследява, няма да присвои този огромен архив от снимки. И второ, къде е гаранцията, че нямаше да изчезне.

И сега продължавам да давам снимките си, които правя на музея. Качвам ги на дискове и ги предавам там. Но в музея излязоха хора. И там се плаща, но ако ми притрябва някоя снимка аз не плащам.

И аз съм горд, защото като почина, ще се говори, ще се показва историята. На музея дадох дори моите лични апарати през годините, тези и на баща ми, без да съм поискал стотинка.

След толкова много години снимане, работа, репортерстване, коя е снимката, която най-много ви е докоснала?

Много труден въпрос. Всичко, което е минало през ръцете ми, е свидно. Когато правих последната изложба преди дни плаках като дете, защото няма нищо, нашата нация загива. Ето например, Хасково от 110 000 души вече е 75 000 граждани.

Къде отидоха тези хора? Никой не мисли за другия. Всеки гледа да бъде на службата, а за другия въобще не мисли. В областта имаше толкова големи предприятия. Даваха хляб на хиляди. Всичко съм снимал. Сега ги няма, разруха е.

Винаги ли сте искали да се занимавате с фотография? Някога хрумвало ли ви е да се откажете?

Баща ми се занимаваше с фотография и когато бях в четвърто отделение започнах да ходя в ателието. После ме прати на обучение в Стара Загора, където научих много тънкости. Когато се върнах оттам казах на баща си, че аз ще си отворя студио.

За да се докажа, започнах да правя цветни снимки. Народът идваше. Станах милионер, в кръга на шегата. И в 1954 г. ликвидираха частното. Тогава виснах във въздуха. В този момент си помислих какво да правя, но по линията на РАБФАК заминах в София да уча.

Завърших, взех си кетапа. Назначиха ме в Държавен фотоархив на ул.”Граф Игнатиев”. Отговарях за цяла Южна България от Пловдив до Бургас. Тогава си купих мотопедче, защото с влаковете и рейсовете закъснявах за събитията. Имало е случаи, когато съм вървял пеш от Стара Загора до Средец, защото задачата е поставена и трябва да се изпълни.

След това си купих мотор, а после и първия „Москвич” и то червен. Тогава започнаха да ми викат „червеният буржоа”. След това създадоха в. „Хасковска трибуна”, аз се дърпах, не исках да се местя, но започнах.

И докато се пенсионирам, работих по вестниците, бях фотокореспондент на „Земеделско знаме”, „Работническо дело”, „Кооперативно село”. Дойде ред и на първата изложба, с която исках да докажа, че фотографията е и изкуство.

Искахме с Владимир Динчев, който беше единственият художник фотограф в България тогава и знаеше 4 езика, да направим изложба за Димитровграад, но на него не му позволяваше властта. 90% от снимките бяха мои, а изложбата беше в София.

Поводът: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=11291   


 

Сподели в
 

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е изпратил специално видео-приветствие по повод старта на сайта euractiv.bg тази седмица и представянето му в София.

22.09.2019/14:33

Финансовата криза в БНТ беше обяснена от директора - преди програмен, сега генерален - Емил Кошлуков с големия бюджет на предаването "Стани богат".

21.09.2019/19:03

Магдалена Иванова става главен редактор на сайта на единствената бизнес телевизия у нас – Bloombergtv.bg. Тя ще отговаря за стратегическото развитие и подобряването на качеството на сайта.

20.09.2019/16:50

ЕС предоставя 4,175 млн. евро в подкрепа на свободата на медиите и разследващата журналистика, съобщи Европейската комисия в Брюксел.

15.09.2019/15:35

Програма Достъп до Информация (ПДИ) продължава набирането на номинации в 6-те категории за наградите по повод Международния ден на правото да знам.

14.09.2019/17:15
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

 Мнения

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки