Доц. д-р Мария Нейкова: Младежите между мола и грамотността

13.04.2011 /22:14 | Източник: trud Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Таткото на девойче галено го наричал “зайо”. Но когато то започнало много често да ходи в мола, той сменил обръщението с “молче”. По-нататък разказва самото девойче, пише преподавателката по журналистика в СУ:

И действително, ако решите да се загледате в тълпите, лутащи се по ескалаторите и лепящи се по лъскавите витрини, няма как да не забележите каква поразителна прилика имат те с мулците. Дори смятам, че трябва да прекръстят буболечката и във всички правописни речници да бъде записана с буквата “о”.
 
Всяка година кандидатстудентските изпити предлагат много т. нар. бисери като този, който току-що прочетохте. Те стават повод да се посмеем, да поклатим глави в недоумение, да възкликнем “Ах, това образование!” и след ден-два ги забравяме.
 
Кандидатстудентските изпити обаче дават възможност да погледнем към матурите от входа към висшето образование.
 
През май м. г. министър Сергей Игнатов беше цитиран от медиите да казва, че до 2-3 години матурите ще са основен вход за университетите и че демографската криза ще принуди всички български университети да приемат резултатите от тях. Какъв ще е резултатът от този натиск на демографската криза, министърът не каза.
 
Поводът за тези редове е кандидатстудентският изпит по журналистика на Софийския университет, който се състоя на 27 март. Може би около 20 на сто са кандидатите, които се справят добре, защото умеят да разсъждават, да формулират теза и са грамотни.
 
Какво става с другите 80 на сто, за които най-общо може да се каже, че не умеят да се изразяват писмено. При това не е нужно младите хора да са напълно неграмотни - има грамотно написани работи, но в тях няма смисъл.
 
Дали виждаме спадащото общо равнище зад успяващите 20%, или предпочитаме да омаловажаваме проблема с примиренчески реплики като “Правописът не е най-важното”? Но и аз не поставям правописа на първо място.
 
Има доклади, които оценяват равнището на нашите ученици, има концепции за развитието на образованието. Всяко нещо обаче се разглежда поотделно. А демографията и образованието са свързани помежду си както и със социално-икономическите фактори.
 
В толкова много документи проблемите са идентифицирани. Да вземем само Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество.
 
Сред оценките на PISA е отбелязано например, че България е сред страните, в които големината на населеното място оказва влияние върху постиженията на учениците. Българските ученици са оценявани по функционална грамотност при четене, което означава да се разбира и осмисля текст.
 
Отбелязан е малък напредък, но като цяло резултатите не са добри. Ако ученикът не е в състояние да разбере чужд текст, очевидно още по-трудно ще му бъде да напише разбираем собствен текст.
 
Ако учениците наблягат върху запаметяването, а не върху търсенето на допълнителна информация по изучаван материал и учителите поощряват наизустяването, то всяко учудване от голямото изобилие на наивни и неаргументирани съчинения става излишно.
 
Учениците не са мотивирани да учат и ако се вярва на написаното от тях, моловете са вторият им дом. Учителите не са мотивирани да преподават.
 
“Добре образованите хора са движещата сила за увеличаването на производителността на труда. Това от своя страна ще ускори повишаването на жизнения стандарт.” Думите са на Маркус Репник, постоянния представител на Световната банка за България.
 
За нас остава да свържем в работеща верига инвестициите с образованието, образованието с образованите хора, които да повишат производителността на труда и така да се повиши общият жизнен стандарт.
 
Как ще направим тази работеща верига, когато в наскоро приетата Стратегия за национална сигурност на България националните интереси са разделени на жизненоважни, сред които е преодоляването на негативните демографски процеси. Развитието на образованието обаче е в графа “важни”.
 
Експресните данни от преброяването на населението също ни съобщават, че демографията няма връзка с образованието. Намалявали сме главно заради отрицателен прираст, а не защото много млади хора са напуснали страната, включително за да учат в чужбина. Ще се върнат ли?
 
И без това не знаем колко са, но със сигурност голямата част от успяващите, от онези проценти с функционална грамотност по четене, са сред тях и те ще завършат образованието си в чужбина, където ще създадат и своите деца... Имаме ли сили като общество и искаме ли да спрем спадането на общото равнище? 
 

 

Сподели в
 

Загина иранската журналистка от ливански произход с американско гражданство Серена Шим, работеща в Турция край сирийската граница за иранската телевизия Прес ТВ, посочва турският в."Радикал".

21.10.2014/18:52

В днешната ни писмена практика се използват повече от 20 броя писмени белези, които не са букви, а са наречени пунктуационни знаци. Изглежда, че в най-широка употреба ще се окаже скромната запетая.

20.10.2014/16:50

Когато продажбите намалеят заради финансови проблеми, първото перо, от което се реже, е бюджетът за реклама.

20.10.2014/14:37

Много трудно е да слезеш от това медийно виенско колело. А и колкото повече то те лашка нагоре-надолу, толкова повече ти бяга фокусираният поглед.

20.10.2014/08:20

Един любопитен и закачлив анализ на предлаганите ни, понякога досадно тъпи реклами... В 14 точки, които всеки от нас може да допълни с поне още толкова.

20.10.2014/07:50
Get Adobe Flash player

Обява

Съюзът на българските журналисти търси:

• наемател или инвеститор на Дом 3 (Парк-хотел) на Международния дом на журналистите във Варна;

За повече информация:
тел.: 02/ 9872808
факс: 02/ 9883047
e-mail: sbj_bg@mail.bg

 
Карта на регион. структури
Административен вход

Потребител
Парола

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки