Тошо Тошев: 30 години съдбовно обречени на “Труд”

16.12.2010 /14:26 | Източник: “Нощен труд” Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 7 декември Тошо Тошев закова 68 години. Както сам бе написал в поканата към своите приятели – не е за вярване. Но многобройните гости в “Скай плаза” се увериха лично: вярно е, пише доста приповдигнато подчиненият му седмичник.

Миналата година - сподели на приема главният редактор на "Труд" и изпълнителен директор на "Медиа холдинг" - на този ден в парижка болница той е лежал опасан в маркучи и жици, дори неспособен да отговори на поздравителните есемеси на хората, които сега лично го поздравиха.

А гостите и приятелите му са имена, които ръководят държавата, бизнеса, правят културата на България: президентът Георги Първанов, премиерът Бойко Борисов, председателката на парламента Цецка Цачева, недолюбваният от академиците министър Дянков, а и академиците Светлин Русев и Антон Дончев.

С обичайната си лула се разхождаше Вежди Рашидов – скулптор и министър, белокосият априлски поет Любомир Левчев разказваше за срещите на шеговито наричания от членовете си приятелски кръг "Клуб на гениите" Левчев, Дончев, Стефан Цанев и Тошо Тошев.

Защото той може да е вестникарски бос, но в годините бе сериозно изкушен и от литературното поприще – романите "Истина за лично ползване" и "Страх" са от малкото книги у нас, написани за изкривения ни живот по времето на социализма.

Втората книга - "Страх" - беше отпечатана далеч след създаването си, защото който я е чел, знае, че книга с такова съдържание никое издателство не би дръзнало да публикува.

А документалните книги на Тошо Тошев "Жан, Иван, лъжата…" са може би единствените от последните две десетилетия, които се превърнаха в непознатото за нашата четяща публика понятие "бестселър".

Тошо Тошев отбеляза своите 68 години на 7 декември, но със зимните месеци – 1 януари – е свързана и друга годишнина на рожденика. Преди 30 години през месец януари той обрече съдбовно живота си на "Труд". Веднъж и завинаги.

Но преди да се влее в "труд"-овските вълни, беше преплувал журналистическото море. Маратонът започва от школските години на курсиста в Техникума по силни токове "Киров" – вместо да заляга върху чертежите на бъдещото си и никога неосъществено инженерство, ученикът пише в "Средношколско знаме".

Думите, а не "жиците" са силата на младия автор. Логично идва следване в Софийския университет – българска филология, вместо да бори сухата материя на техническите науки. Вестник "Народна младеж" е обичайното стъпало по стълбата на журналистиката по онова време. Младите хора работят във вестник за младите – там е и той.

Преди да поеме съдбата си на журналист от "Труд", Тошо Тошев премина и през "месомелачката" на телевизията. Няколко години той е програмен директор на Българската телевизия.

Работещите там си бяха един медиен "Кремиковци" – 5000 човека, които трябва да се вкарат в релсите на "програмата". От Тошо Тошев. Каквото и да се говори сега за някогашната телевизия, тя беше най-модерната медия в страната.

И затова, когато Тошо Тошев стана зам. главен редактор на "Труд", четирите страници на вестника му бяха тесни. За първи път той сроди вестник с телевизия – всеки месец екип на "Труд" и БНТ отиваше в някой български град за своята обща "Пощенска кутия "Труд". Проблемите на хората можеха да се видят и чуят на екрана и да се прочетат на страниците на вестника.

Първите години на демокрацията се оказаха фатални за вестниците. От лицето на България изчезнаха имената на "Работническо дело", "Отечествен фронт", "Вечерни новини", "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Антени", "Поглед".

Само "Труд" продължи дългия си поход със своето име. Тошо Тошев беше първият и единствен главен редактор, избран с гласуване от журналистическия състав. С тайно гласуване… и безспорни явни резултати във времето.

Беше избран заради качествата си и защото де факто бе поел ръководството на вестника в смутното Луканово време, когато старите главни редактори не можеха да се ориентират какво искат читателите и не можеха да се освободят от наслоените си страхове от управляващите.

В деня на вота на недоверие на правителството на Луканов "Труд" по график не трябваше да излиза – хартиена криза. Тошо Тошев беше все още зам. главен и еднолично се разпореди, за ужас на главния, вестникът да се отпечата.

Събра по телефоните разотишлите се журналисти и направи броя, който не можеше да не отрази падането на Луканов. Нямаше как по-късно журналистите да не изберат новия си главен редактор Тошо Тошев.

Той вече с няколко ентусиасти от вестника беше създал и новото отроче на марката "Труд" – седмичното издание, което и до днес радва почитателите си.

Вестник "Труд" нямаше да оцелее, ако бе останал да се списва като синдикално издание. Заслугата е на днешния рожденик. Днес българските театрали продължават да реват за държавното си живуркане, а вестниците "Труд" влязоха отдавна в пазарната икономика.

Тошо Тошев създаде флагмана на вестникарската журналистика – "Медиа Холдинг" и нейните издания. Работеше денонощно – дори много тежко болен и опериран в Германия, не преставаше да ръководи своите издания. А те бяха "Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд" "Авто Труд", "Луд Труд" и Книгоиздателска къща "Труд".

***

На 68 години и 30 от тях Тошо Тошев продължава да бъде умът и сърцето на най-авторитетния дори в днешната криза вестник "Труд". Гостите на неговия рожден ден са тези, които четат "Труд" и се съобразяват с острите журналистически пера на екипа на главния редактор Тошо Тошев.

Празничният ден на рожденика беше в дните, в които всички медии тресяха властта с правителственото недоразумение "Калина". "Труд" беше вестникът, който преди година пръв посегна към дипломата на девойката.

Но всичко това е просто част от ежедневието на Тошо Тошев. Дори и на рождения му ден.


 

Сподели в
 

100 алжирски професионалисти от сферата на телевизията и киното осъдиха "мъчителната тревога", в която са изпаднали заради пречки пред професията им, предаде АФП.

17.01.2019/13:51

Убиецът на кмета на Гданск Павел Адамович, идентифициран от полицията като Стефан В., е успял да проникне до сцената, използвайки журналистическа карта, разкрива ТАСС.

16.01.2019/15:23

Думата какаванин е позабравена бабешка дефиниция за човек, на когото нищо не му върви, защото нищо не знае, нищо не може да прави като хората, а отгоре на всичко го мързи, та го боли.

15.01.2019/18:53

Дипломат номер едно на САЩ Майк Помпео заяви, че ще настоява пред саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман да бъде потърсена сметка на всички отговорни за убийството на журналиста Джамал Хашоги, предаде АФП.

14.01.2019/15:26

Бюрото на Европарламента в София кани на дискусия „Имат ли значение фактите? Дезинформацията като инструмент по време на избори", която ще се състои на 22 януари 2019 г. от 16.00 ч. в зала 6 на НДК (вход А6), София.

13.01.2019/10:55

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява всички журналисти и семействата им с коледно-новогодишните празници, като им пожелава мир, здраве, обич и благоденствие

23.12.2018 /21:21

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки