В. “Сега”: Лозанов изръси сливането на БНТ с БНР, а после…

03.05.2010 /10:49 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


След като отложи конкурса за избор на шеф на БНР, Георги Лозанов хвърли в смут медийната гилдия с поредната си невчесана идея - обществените медии БНР и БНТ да се слеят в нещо като холдинг, пише в “Сега” Галя Горанова.

Скандалното предложение бе изръсено ей така, между другото, като нещо подразбиращо се. Сякаш става дума за козметична операция, а не за радикална промяна на медийния пейзаж.

Лозанов дори начерта стъпките за реализацията на пъкления план - първо широко обществено обсъждане на темата навръх 24 май, после спешна промяна в ЗРТ.

След това предсрочно оттегляне на сегашния шеф на телевизията и избор на приемника вече по новия закон.

Междувременно бе забавен и конкурсът за директор на БНР. Съвсем по сценарий Уляна Пръмова призна, че действително се кани да сдаде поста в края на май.

Впрочем Пръмова има интерес по-скоро да си тръгне от БНТ в сегашната трудна ситуация. Телевизията натрупа 8.2 млн. лева дългове към БТК и едва смогва да покрие текущите си разходи.

Всъщност оттук произтича и главното опасение за бъдещето на двете медии. БНР е в относително добро финансово здраве въпреки кризата и няма нито лев задължения.

В същото време телевизията изнемогва, а спешно й трябват пари и за цифровизацията. "Нищо чудно да източат радиото, за да спасят телевизията, като на края ликвидират и двете медии", смятат противниците на сливането.

Към момента няма никаква яснота по какъв начин ще се обединяват двете обществени медии. Според мъглявите представи на шефа на СЕМ от цялата работа трябва да се пръкне някакво българско Би Би Си или поне "Дойче веле".

Да, ама сборът на БНТ и БНР не прави Би Би Си

Колкото ДАНС прилича на ФБР, толкова и въпросният холдинг ще мяза на британския медиен еталон. Благовидният етикет цели да прикрие поредната нечестива политическа маневра за овладяване на двете медии.

"Би Би Си е напълно отделена от държавата институция - като църквата", коментира разликите директорът на БНР Валери Тодоров.

"Сливането на двете медии без определянето на добър мениджърски екип и без ясно финансиране може да има обратен ефект", предупреди и шефката на телевизията Уляна Пръмова.

И двамата посочиха, че тези медии са собственици и на сградите, и на излъчвателните програми, докато у нас не е така.

"Никъде в европейските директиви няма изискване за подобна униформизация на обществените медии. Напротив, навсякъде се посочва, че трябва да се отчитат националните особености", категоричен е Валери Тодоров.

А дори и там, където радио и телевизия са под една шапка, двете медии се развиват отделно. "Със сливането по никакъв начин не се решава най-важният проблем на двете обществени медии - финансирането", смята шефът на радиото.

Като напълно абсурдни пък бяха отхвърлени предложенията на депутати от ГЕРБ радиото и телевизията да се помещават в една сграда.

Законови абракадабри

Идеята за сливане на БНТ и БНР рискува да забърка страхотна юридическа каша. Без промяна в Закона за радио и телевизия замисълът не може да бъде осъществен. А поправката ще отнеме поне два месеца.

Според осведомени управляващите ще я прокарат по спешност заедно с "антикризисната мярка" за намаляване на състава на СЕМ. Няма как това да стане до 27 май, когато се очаква да бъде о бявено името на новия шеф на БНР.

Същевременно изборът на нов радиобос става безпредметен, ако двете медии ще минават под общ мениджмънт.

Едно е сигурно - Съветът за електронни медии няма правомощия да отменя конкурси за началническите назначения в БНР и БНТ, както не може да променя и правилата за провеждането им.

Наблюдатели не изключват СЕМ да прибегне до стария изпитан трик от 2001 г., когато НСРТ не избра нито един от тримата кандидати за директор на БНР и "назначи" поета Иван Бориславов за шеф на радиото, което вдигна медията на стачка.

Тогава Георги Лозанов пак бе член на съвета и   - основен двигател на шашмата. Още тогава се разчу, че постът всъщност бил резервиран за тогавашната пресдиректорка на парламентарния шеф Йордан Соколов - Поля Станчева.

Но неизрядни документи я спънали и медийните регулатори прибегнали до аварийния Бориславов.

Не е изключено същият сценарий да бъде проигран отново и на директорското кресло в БНР да бъде "настанено" поредното политическо протеже на управляващите като и.д. до промяната на закона.

Но дори и всички процедури да бъдат спазени, остава фундаменталният въпрос - ще бъде ли спазван законът?

"Моите лични опасения са, че ако новият закон, който ще разпише този брак, не заработи, както не заработи и досегашният, ще обрече телевизията и радиото на катастрофа", е отговорът на Уляна Пръмова.

Отвъд техническите и юридически неудобства обаче има един много по-съществен аргумент срещу окрупняването. Сливането на БНР и БНТ е във вреда на плурализма.

В момента двете медии представят различни гледни точки към събитията, разполагат със собствени кореспондентски мрежи, градят свой облик.

Сега си представете, че общото ръководство реши за по-икономично да съкрати половината кореспонденти, като задължи останалите да предават информация и за двете медии.

Ще бъдем лишени от различни интерпретации на събитията, едни и същи наблюдения ще се въртят до втръсване по радиото и телевизията, което си е своеобразна цензура.

Когато преди години в Швеция решават да приложат същия експеримент и да слеят обществените радио и телевизия, парламентът излиза с категоричното заключение, че това застрашава плурализма в страната.

Ако към това добавим и факта, че с последните промени в медийния закон бе разрешено на собствениците на рекламни агенции да кандидатстват за телевизионни лицензи и да участват в конкурсите за мултиплекси, заплахата шепа олигарси да си поделят медиите в България става съвсем реална.

Печалбите им ще бъдат обезпечени с подобаваща политкоректност. Да не забравяме, че всяка диктатура започва от медиите.

Обикновено се почва невинно - с услужливото пърхане на разни уж интелектуални папийонки. После идват "полицията на мисълта" и "Министерството на Истината"...


Сподели в
 

Правната комисия в Европейския парламент ще разглежда в четвъртък искането на българската прокуратура за свалянето имунитета на евродепутатката и известна журналистка Елена Йончева - това се разбира от публикувания дневен ред. Вносител на доклада е евродепутатът от "Национален фронт" Жил Лебретон.

01.12.2020/19:53

След близо три десетилетия работа в Българската национална телевизия(БНТ) Горан Благоев напусна обществената медия. Мотивът му за това сериозно решение е нежеланието му да търпи кошлуковизацията на БНТ. Къде ще продължи професионалната си иява, Благоев пише, че ще съобщи следващите дни.

01.12.2020/15:51

За трета поредна година журналистът от Информационна агенция News24sofia.eu Тодор Стефанов поучава наградата от ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип) – Варна „Млад журналист“ на 2020 година.

01.12.2020/11:08

За поредна година Община Благоевград проведе конкурса за журналисти „Сърце и слово срещу наркотиците“ в памет на убитата от мафията ирландска журналиска Вероника Герин.

01.12.2020/09:01

Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) в партньорство със Съюза на българските журналисти (СБЖ) и Roca-България обявява Осмия конкурс за журналистически публикации на български или на испански език „Светове и цветове” в памет на Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес.

30.11.2020/18:56

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки