Мнозина потребители в социалната мрежа Фейсбук съобщиха на 11 август, че е починала съпругата на убития миналата година в Газа при израелски обстрел български капитан Марин Маринов, хуманитарен служител на ООН.

Семейството на капитан Марин Маринов, българският служител на ООН, който загина в Газа през март 2025 г., преживява нова тежка загуба. Починала е съпругата му Яна Костова — жената, която преди малко повече от година изпрати съпруга си в Ямбол и тогава каза само, че се надява на мир.

Новината за смъртта ѝ беше разпространена с кратко и болезнено послание от семейството. „Мама вече е при тати,“ написа дъщеря им Ния. Съобщението е тиражирано по много профили във Фейсбук и в много медии.

Близки се сбогуват с Яна с думи за нея и за съпруга ѝ: „Сбогом, Яна. Отнеси нашата обич при Капитана. Помним и няма да забравим!“

Така личната трагедия на едно българско семейство отново връща вниманието към историята на капитан Марин Маринов — история, която през месеците след смъртта му получи далеч по-ясна фактическа картина от известната непосредствено след атаката.

Капитанът, който работеше за хората в Газа

Марин Валев Маринов е на 51 години, когато загива на 19 март 2025 г. в Дейр ал Балах, в централната част на Ивицата Газа.
Той е опитен моряк и капитан далечно плаване. Според Службата на ООН за проектни услуги — UNOPS — Маринов се присъединява към организацията през 2016 г. като морски инспектор в механизма на ООН за проверка и инспекция за Йемен.

След период на работа с Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси той отново се присъединява към UNOPS и работи по Механизъм 2720 за Газа, подпомагащ доставянето на жизненоважна хуманитарна помощ.

Това уточнение е важно. Маринов не е просто човек, попаднал случайно във военна зона. Той е част от международна хуманитарна структура, чиято работа е свързана с достигането на помощ до цивилното население.

На 19 март две помещения на ООН в Дейр ал Балах са поразени. Маринов загива.

Първоначално отговорността за атаката се превръща в предмет на остър спор. Но историята не приключва с първоначалните отрицания.

Израелската армия впоследствие признава: изстрелът е от израелски танк. На 24 април 2025 г. настъпва решаващо развитие.
Израелските сили съобщават предварителни резултати от своята проверка, според които смъртта на Марин Маринов е причинена от танков огън на израелски военнослужещи, действащи в района.

Според обяснението на израелската армия сградата е била поразена заради предполагаемо присъствие на противник и не е била разпозната от военнослужещите като обект на ООН.

Това признание идва след първоначални израелски отрицания за участие в атаката.

UNOPS заявява, че изводът за танковия изстрел съответства на известните на ООН факти, но подчертава нещо особено важно: според организацията поразеният обект е бил предварително обозначен и местоположението му е било известно на страните в конфликта.

Независим журналистически анализ на снимки от мястото, фрагменти от боеприпаси и сателитни изображения, публикуван от „The Washington Post“ още преди официалното израелско признание, също насочва към израелски танков огън. Така твърдението, че причината за смъртта на българина е неизвестна или че израелската страна продължава да отрича участие, вече не отговаря на последвалото развитие на случая.

Остава обаче другият, по-труден въпрос: как защитен обект на ООН е бил поразен и кой носи конкретната отговорност за решенията, довели до смъртта на Маринов.

България поиска компенсация, прокуратурата започна разследване

Случаят получи и българско институционално продължение. След израелското признание през април 2025 г. Министерството на външните работи обяви, че България ще настоява за справедливи компенсации за близките на Марин Маринов. Два месеца по-късно външният министър Георг Георгиев заяви пред Народното събрание, че въпросът за компенсацията се уточнява между ООН и израелската страна.

През август 2025 г. стана известно и че Софийската градска прокуратура е започнала разследване във връзка със смъртта на капитана. По информация на държавното обвинение производството е образувано на 19 май след подаден сигнал и е свързано с хипотезата за убийство на лице, ползващо се с международна защита.

Самото образуване на производство не установява наказателна вина. То означава, че обстоятелствата около смъртта на българския гражданин подлежат на разследване и правна оценка.

„Надяваме се на мир“

Когато на 30 март 2025 г. стотици хора изпращат Марин Маринов в родния му Ямбол, Яна Костова остава далеч от политическите декларации и обвиненията.

Думите ѝ са кратки. Семейството се надява на мир.

По-късно тя публикува част от последните си разговори със съпруга си. От тях се вижда тревогата му за цивилните в Газа и за недостига на храна. Това добавя човешко измерение към сухото определение „служител на ООН“ — зад него стои човек, който непосредствено вижда последствията от хуманитарната криза и говори за тях със семейството си.

Сега новината за смъртта на Яна връща тази история там, където тя винаги е била най-болезнена — не в дипломатическите позиции и военните доклади, а в едно семейство.

За институциите Марин Маринов е български гражданин и международно защитен служител, загинал при удар срещу обект на ООН.

За организацията той е колега, посветил години на хуманитарна работа.

За близките си обаче Марин е съпруг и баща.

А Яна беше човекът, който трябваше да продължи след него.

Две загуби, една незавършена история

Няма основание от наличната информация да се правят медицински предположения за причините за смъртта на Яна Костова или да се изгражда причинно-следствена връзка между загубата на съпруга ѝ и собствената ѝ смърт. Подобно внушение би било човешки разбираемо, но фактологично неоправдано без медицински данни. И без него историята е достатъчно тежка.

Марин Маринов загина, докато работеше в една от най-опасните точки на света за доставянето на хуманитарна помощ. След първоначалните отрицания израелската армия призна, че изстрел от неин танк е причинил смъртта му. България поиска компенсация за близките му, а прокуратурата започна разследване.

Днес към тази история се добавя още една загуба.

Яна Костова вече я няма.

А онези няколко думи, с които семейството съобщава новината — „Мама вече е при тати“ — казват за човешката цена повече, отколкото би могла всяка официална декларация.