Колаж: СБЖ

РЕШЕНИЕ

На Комисията по журналистическа етика, 10.08.2026 г.

Комисията по журналистическа етика на СБЖ на свое заседание на 10.08.2026 г. в състав: председател: Мария Нецова, членове: Андрей Велчев, Славяна Манолова, Гаврил Гаврилов и Веселина Пършорова, проведе обсъждане по жалбата на Станимир Златков от Бургас от 01.08.2026 г. срещу публикация със заглавие „Зад фалшивия профил С. Иванов във ФБ се крие старшина от фрегатата „Дръзки“ на IV дивизион към ВМС“ с автор Катя Касабова в електронната медия „Флагман“ от 15 юли 2026 г. В жалбата се иска проверка от страна на Комисията по етика за нарушения на Етичния кодекс на българските медии и професионалните журналистически стандарти от страна на посочената медия. Спазвайки етичните правила при отразяване на спорове, Комисията ни потърси основанията за критичната публикация и становището на засегнатата страна. Мария Нецова и Андрей Велчев проведоха телефонен разговор с авторката на статията – г-жа Катя Касабова, управител и издател на информационния сайт Flagman.bg, представена в него като утвърден разследващ журналист и публицист. Стенограмата от разговора бе предоставена и на останалите членове на Комисията.

I. ЖАЛБАТА. Според жалбоподателя публикацията във „Флагман“ съдържа „неверни внушения, непроверени твърдения и публикация на мои лични данни, довели до тежки последици за професионалния и личния ми живот. В резултат на тази публикация бях принуден да взема едно от най-тежките решения в живота си – да напусна Военноморските сили на Република България“. Напускането не е следствие от дисциплинарно нарушение и неизпълнение на служебни задължения, а единствено, както уточнява С.Златков, „атаката срещу мен да бъде използвана за уронване честта на институцията, в която имах честта да служа“. Публикацията, според жалбоподателя, цели публично да го дискредитира като активен гражданин, който в продължение на години сигнализира за проблеми в Бургас – замърсяване, разбити улици, опасни тротоари, занемарена инфраструктура…Златков е и администратор на фейсбук групата "Мръсотията в Бургас ", в която хиляди граждани обсъждат проблемите на града“ – допълва той.

Златков твърди, че не е търсен за коментар преди публикуването на статията, а правото на отговор, което е изпратил на „Флагман“ на 16 август, не е публикувано до ден-днешен.

II.СТАНОВИЩЕ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА. В телефонния разговор с членовете на Комисията по етика М. Нецова и А. Велчев авторката на публикацията г-жа Катя Касабова се оплака, че е „невъзможно вече да се живее нормално на територията на Бургас“. С. Златков подавал непрекъснато жалби до всички възможни институции в града, включително с фалшиви профили, с което се „унищожават съдби, бизнеси и репутации“. Само в кметството, където живее той, при предишния кмет имало над 100 негови жалби, а при настоящия – над 70 – са отброили в медията. „Флагман“ е установил също, че с електронната поща Stmarinov 93 се разпращали сигнали до всякакви инстанции от името на несъществуващи лица и подозира, че жалбоподателят е С. Златков.

На въпроса ни дали преди да напише статията си авторката е потърсила С. Златков за позицията му по изложената от нея фактология, К. Касабова заяви: „Мога да удостоверя, че съм го търсила много дълго време“, и избегна отговора дали ще публикува правото му на отговор в своята медия.

III. СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА ЕТИКА.

След анализ на жалбата на С. Златков, изложените доказателства в неговото „Отворено писмо до медиите“ на 17 юли т.г., публикацията на електронната медия „Флагман“ и проведения разговор с нейния автор, Комисията по журналистическа етика констатира, че са налице отклонения от основни постулати на Етичния кодекс на българските медии и от принципите на добросъвестната журналистическа практика.

На първо място, не се установи публикацията да е изградена върхудостатъчно проверени и официално потвърдени факти. По време на разговора авторът на материала не потвърди да разполага с официални становища или резултати от проверки на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Военна полиция, прокуратурата, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ или друг компетентен държавен орган, които да подкрепят част от най-съществените твърдения в публикацията. Въпреки това същите са представени по категоричен начин, създаващ у читателя впечатление за вече установени факти.(„Старшина Златков ръководи и друг екип… за разпространяване на обиди, клевети и черен PR във Фейсбук чрез фалшиви профили, от които пропищя цял Бургас“) Подобен подход е несъвместим с принципа, че журналистът следва да проверява информацията и да не представя предположения или непотвърдени данни като безспорна истина.

Обезпокоително е, че основни изводи в публикацията са
изградени върху сведения от съседи на жалбоподателя, за които самият
той твърди, че се намира в трайни лични конфликти. Публикацията не
съдържа възможност читателят да прецени достоверността на тези
източници, тъй като те не са индивидуализирани, а изложените от тях
твърдения не са подкрепени с независими доказателства. („Дали той – ерго С. Златков, е подавал сигнали, не мога да кажа“ – свидетелстват съседи). Още по-неприемливо е, че при наличие на подобни сведения журналистът не е потърсил пряката позиция на засегнатото лице.

Комисията следва да отчете, че разговорът със съпругата на
жалбоподателя не може да замести неговото лично право на коментар.
Правото на отговор принадлежи на лицето, срещу което са отправени
твърденията, а не на негови близки или членове на семейството. Подобен
подход не съответства на професионалните стандарти за балансирано и
добросъвестно представяне на информацията, още повече че сме свидетели на недопустимо нахлуване в личното пространство на засегнатия.

Не намира опора и едно от основните внушения в публикацията, зададени още в заглавието, че жалбоподателят се укрива зад „фалшив профил“. От представените материали се установява, че използваният от него Facebook профил С. Иванов съществува още от 2008 г., съдържа неговото име и публично достъпна снимка и никога не е прикривал самоличността му. В качеството си на администратор на гражданска група във Фейсбук той лично публикува сигнали си и посочва компетентните институции, които е сезирал. Но не смята за свое задължение да трие, контролира и филтрира съдържанието на публкации и анонимни профили във фейсбук. При тези обстоятелства не може да бъде възприет мотивът, че публикуването на неговите лични данни в статията е било необходимо за разкриване на самоличност, която и без това е била публично известна.

Особено сериозно безпокойство будят внушенията, че жалбоподателят
използва служебното си положение като действащ военнослужещ, както и
служебното време на борда на кораба „Дръзки“, за да извършва
гражданската си дейност. Подобни твърдения пряко засягат неговата
професионална репутация и авторитета на военното формирование, в което
служи. Независимо от това по преписката липсват доказателства да е
проведен разговор с прекия му командир, с ръководството на военното
формирование или да са получени официални становища от Министерството на отбраната или Военна полиция. Вместо това читателят е оставен с категоричното внушение, че изложените твърдения са безспорно установени.

Комисията не може да приеме като достатъчно основание обяснението, че
публикацията е изготвена преди приключването на проверките на
компетентните институции. Напротив, професионалният стандарт изисква
журналистът първо да положи необходимата грижа за проверка на фактите
и едва след това да публикува информация, особено когато тя е способна
да засегне честта, достойнството и професионалната реализация на
конкретно лице.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че гражданската активност
на жалбоподателя е представена като укоримо поведение. Подаването на
сигнали до държавни и общински институции относно чистота,
инфраструктура, безопасност, административни нарушения или други
въпроси от обществен интерес представлява законово признато право на
всеки български гражданин. Само по себе си активното сезиране на
компетентните органи не може да бъде квалифицирано като тормоз или
злоупотреба единствено поради честотата на подаваните сигнали, още
повече когато те са придружени със снимков и видеоматериал и са
насочени към компетентните институции. Практиката на Европейския съд по правата на човека последователно приема, че „свободата на изразяване обхваща не само информация, която се възприема благоприятно или безобидно, но и такава, която може да шокира, смущава или притеснява, когато тя е свързана с въпроси от обществен интерес“. Установяването на фактическата истина и преценката дали е извършено престъпление са от компетентността на съответните държавни органи – полиция, прокуратура и съд.

Комисията счита за тревожен и отказа на автора на публикацията
по време на разговора да даде еднозначни отговори на поставените
въпроси относно правото на отговор, проверката на фактите и
доказателствената основа на публикацията. Вместо професионален диалог,
разговорът беше прекратен с твърдение, че Комисията вече е заела
страна по спора, без да бъдат изложени аргументи в подкрепа на подобно
твърдение.
РЕШЕНИЕ
Комисията по журналистическа етика, като разгледа всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност, реши, че са нарушени основни принципи на Етичния кодекс на българските медии., включително: добросъвестно събиране и проверка на информацията (1.1.1.), ясно разграничаване на фактите от коментарите и предположенията (1.1.4), право на засегнатата страна да изрази своята позиция (1.1.6.), предоставяне правото на отговор (1.2.2.), уважение към неприкосновеността на личния живот (2.3.1.), както и задължението журналистическата дейност да не допуска внушения, способни да накърнят необосновано честта, личното достойнство и професионалната репутация на гражданите.

Комисията по журналистическа етика препоръчва електронната медия „Флагман“ да публикува Правото на отговор на засегнатия в публикацията Станимир Иванов Златков, изпратено в редакцията на 16 юли т.г., така както повеляват етичните стандарти на професията ни, както и при бъдещи журналистически разследвания да гарантира стриктно спазване на принципите на проверка, баланс, добросъвестност и защита на човешкото достойнство.
Съгласно Правилника за дейността на Комисията за журналистическа етика решението да се изпрати на заинтересованите страни в 7-дневен срок от приемането му.

Председател на Комисията по журналистическа етика: Мария Нецова