Снимката е илюстративна. Снимка:Архив

Точно шест месеца след налагането на радикалната забрана за използване на социални мрежи от лица под 16 години в Австралия, данните показват категоричен провал на рестриктивния модел, казва пред БНР   Антоанета Василева – експерт по онлайн безопасност .

На фона на безпрецедентния скок на национални законодателни инициативи в цяла Европа, данните ясно показват: чистите забрани създават илюзия за сигурност, прехвърлят тежестта върху родителите и тласкат децата към по-малко регулирани и по-опасни дигитални пространства, се казва в анализа по темата на Центъра за безопасен интернет.

Австралия, която въведе мащабната забрана през декември 2025 г., днес служи като лаборатория за останалия свят. Данните от мащабни проучвания на фондация "Моли Роуз" и медицинското издание The BMJ разкриват пробойни, които европейските законодатели не могат да пренебрегнат:

• Над 85% от подрастващите под 16 години продължават да достъпват забранените платформи.

• 70% от децата описват заобикалянето на ограниченията като "лесно" (като 46% го определят като "много лесно"), тъй като платформите масово разчитат на повърхностни методи като "самодеклариране" на възрастта.

• Поведенческо изместване: Забраната не намалява времето пред екрана, а просто го пренасочва към други канали. Младежите мигрират към по-слабо модерирани пространства – 39% използват по-често приложения за съобщения, а 43% увеличават времето си в онлайн гейминг платформи.

• 70% от децата са запазили активните си профили в Snapchat, TikTok, Instagram и Facebook, най-вече защото платформите изобщо не са изискали верификация. Тази пасивност принуди австралийския регулатор да започне официални разследвания срещу Meta, TikTok и YouTube за неспазване на закона.

Европейският отговор: Мнения от "пълна забрана" до "регулация на платформите, а не на екраните"

Докато държави като Австрия и Испания се стремят към пълна забрана, а Франция, Австрия и Португалия въвеждат фрагментирани рестрикции, Естония заема уникална позиция в ЕС, отказвайки да приравни онлайн безопасността със забраните. Естонският модел залага на дигиталната грамотност и настоява за безопасна среда "по дизайн" (safety-by-design).

Основната надежда за хармонизация се възлага на Акта за дигитална справедливост (Digital Fairness Act), който се очаква в края на 2026 г. Той представлява стратегическо изместване на фокуса – от "забрана към потребителите" към регулиране на самия дизайн на платформите и насочване на отговорността към технологичните компании, които ги разработват. Очаква се Актът да наложи единна "дигитална възраст" от 16 години в ЕС и да задължи технологичните гиганти да изключат по подразбиране силно пристрастяващи функции като безкрайно скролване (infinite scroll), автоматично пускане на видеа (autoplay) за непълнолетни, рестрикции за т.нар. "loot boxes" (виртуални кутии с награди) и функции, наподобяващи хазарт в дигиталните услуги и игрите.