Любомир Кольовски

Ето какво написа Любомир Кольовски на своя профил във Фейсбук:

Карбовски разлая аудиторията. И пинчерите, и пуделите се превъзбудиха - къде до степен на истерични възгласи, къде до прекалена радост и щастие, че най-сетне някой се е намерил да изрече публично и то в ефира на т. н. обществена, но и държавна БНТ, в студиото на главния лигльо на републиканския ефир Любенов.

Всичко това е впечатляващо и необичайно в условията на окаяното ни публично говорене. Аз нямам класата на Карбовски и няма да обсъждам и оценявам какво и как е казал Карбовски. Няма да го хуля какво е пропуснал да каже. Но се радвам, че появата му в БНТ все пак е сигнал за някакъв хуманен плурализъм, какъвто отдавна не сме виждали в казионните медии и подгласниците им в частните – и това се приема наивно за ембрионален процес за възстановяване на нормалността.

Харесван или не, Карбовски е публичен фактор, и най-интересното за него не е, че подписва публикациите си с псевдоним, което не е тайна, щом като опасалият се с жълтосиния флаг на 404, умнокрасивият Иво Инджев е успял да разкрие, че Карбовски е псевдоним. Вероятно Христо Грозев е помогнал на Инджев да разобличи псевдонима Карбовски.

Подобна на Карбовски е персоната Явор Дачков. И той е прицел на много читатели и критици.

Друго ме натъжава. Нямаме фигура, подобна на Вазов, която да е в състояние да ни разплаче, както някогашната общественост е плакала под балкона на класика. И така е посрещнала новината за Ньойския договор.

Карбовски и Дачков не са класици, но те са това, което имаме. Другите автори, публицисти, поети, писатели и общественици, които се имат и за интелектуалци, че и за класици, трайко си бачкат и не си пъхат пръстите във вентилатора. Навремето писателят Дончо Цончев казваше, че едно от условията да влезеш в списъка на класиците е да си мъртъв. Живи класици няма, казваше Президентът на есента Дончо.

Карбовски и Дачков - малко, но от сърце. Дано доживеем времената, когато ще дойдат и живи класици. Вива Дачков и вива Карбовски! Че без тия двамата, чепати и неудобни момчета, хептен ще сме за никъде.