Международният анализатор, бившият зам.-министър на външните работи и бивш посланик в Лондон Любомир Кючуков коментира по NOVA NEWS казуса с американските самолети-цистерни, решението за които се очаква от Народното събрание.

Ето какво коментира Любомир Кючуков пред водещата на „Дeнят на живо“ Наделина Анева по NOVA NEWS:

Първото, което може би си струва да се каже по повод решението, което взе Комисията по отбрана и което евентуално се очаква утре и в пленарна зала, е, че на практика всичко е различно, ако се сравнява с предишната подобна американска нота, с изключение на най-важното. А най-важното е целта на пребиваване на самолетите тук. Която този път само че е декларирана открито. А предишния път беше завоалирана, меко казано. И тя е осигуряването, логистиката с тези самолети на ударите по Иран.

Това е, което би следвало да се каже от тази гледна точка. И тук изниква един много сериозен въпрос, имайки предвид, че никой практически не оспорва дори, че тези военни действия нямат нищо общо с международното право – това е едната страна на нещата. Втората е, че България трябва да отчита своите отношения със Съединените щати. Тук големият проблем е, че Европейският съюз и НАТО нямат позиция по това, което се случва в Иран. ЕС остави своите страни-членки всяка една да решава въпроса един на един със САЩ. Някои от страните, които имат достатъчно сериозен национален ресурс и политическа подкрепа на правителствата, като например Испания – отказаха. Други половинчато отказаха – като Италия и Обединеното кралство. Всички останали, които нямат този ресурс очевидно, се съгласиха и това е дилемата на всяка една от страните.

На въпрос на водещата Наделина Анева за споразумението със САЩ за военни бази в България, сключено през 2006 г., когато външен министър е Ивайло Калфин, а Любомир Кючуков е зам.-министър, и дали България става част от действията, които биха се предприели от тези бази спрямо трети страни, гостът в студиото отбелязва:

Не е съвсем точна формулировката „бази“. Там не случайно, и това е може би едно от много малкото споразумения, които Съединените щати имат от подобен тип – е отбелязано, че става дума за съвместни съоръжения, съвместни обекти. И това има пряко отношение както със собствеността, така и с организацията на дейността, включително командната дейност в тези бази.

Това, което предвижда договорът, е присъствието. И възможността за присъствието тук на американски военни и техника. И второ, възможността – включително там изрично е казано, за самолети цистерни.

Но! Тук големият проблем е целта. Защото тези самолети-цистерни, както е в конкретния случай, участват във военни действия. Тоест логистично подпомагат военни действия, те не участват директно. 

Това го няма, естествено, в споразумението. Именно затова се налага целият този въпрос да бъде канализиран към НС.

Наделина Анева отново пита дали, щом базите са съвместни, тона не означава, че и България съвместно със САЩ участва във войната. Кючуков казва:

Това, което мога, е буквално дума по дума да повторя коментираното във вашето студио при предишния казус с американската нота преди няколко месеца. България не е част от войната с това свое действие. Но България е част от конфликта. Тя е взела страна в конфликта и по този начин тя се превръща в част от него.

Водещата се интересува как ще се развие войната срещу Иран и дали ще има сухопътна операция на САЩ там.

Кючуков отговаря:

Това е основният въпрос: какво означава пълномащабна война. Войната на практика никога не е спирала, въпреки многократните примирия и въпреки че преди около месец беше сключено 60-дневно такова примирие. Дори около последните действия и изявления, че примирието и от едната, и от другата срана вече не е действащо, военните действия продължаваха. Продължаваха при действащо примирие, което само по себе си изглеждаше доста странно.

Това, което в момента тече, е непрекъснато движение на махалото в едната или в другата посока. Очевидно Съединените щати не са заинтересовани или не желаят за момента или се опасяват от последиците от една сухопътна операция. От друга страна, очевидно се вижда, че това, което продължава като тип военни действия към момента – размяна на военни удари, не носи военна победа.

И тук аз бих могъл да кажа, че ако продължаването на войната зависи от Съединените щати, то мирът зависи до голяма степен от Иран. И условията, при които евентуално той ще бъде постигнат. Защото, колкото и да е парадоксално, войната даде най-силното оръжие на Иран, каквото той досега не е имал, а именно Ормузкият проток. Защото той касае целият свят.

По принцип всякакво нарушаване на правото за корабоплаване би нарушило международните конвенции за морско право и свободата на корабоплаване през проливите. Друг е въпрос, че през други такива действащи проливи страните не налагат такси, но се заплаща евентуалната помощ в логистика, застраховката  така нататък. Нещо, което Иран се стреми да постигне съвместно с Оман, от другата страна на проток. И нещо, което даже Тръмп заяви претенции да прави – той бързо се отказа от тях.

Независимо как завърши войната и кога, може да се очаква, че да, корабоплаването ще бъде възстановено, но вероятно ще има промени в начина, по който то ще се осъществява, и ще има по-силен контрол от страните, които са там.

Н въпроса има ли Тръмп ход назад в тази война, Кючуков посочва:

Преди време Си Е Ен обяви, че това е войната, която Съединените щати са печелили най-много досега. Тоест Тръмп е обявил 38 пъти досега победа в тази война. Разбира се, може да обяви и 39-ти път. В крайна сметка, каквото и да се случи, това очевидно ще стане. Въпросът е какви ще бъдат условията.

Ние виждаме една доста съществена промяна. На практика мотивите, с които започна войната – ядрената програма на Иран, и смяната, евентуално, на режима в Иран, те отидоха на втори план. В момента на преден план излязоха проблеми, които бяха генерирани от самата война: Ормузкият проток и Ливан. Това са ключовите елементи на бъдещото решение.  

Попитан дали Тръмп няма да се върне към целта си за смяна на режима в Техеран, Кючуков каза:

Не е ясно как точно това ще се случи, защото това, което беше постигнато към момента, е промяна на в политиката на режима и на вътрешните баланси в Иран в полза, първо, на по-радикални сили и в полза на военното крило. Говоря за Корпуса на гвардейците на революцията.

Водещата се интересува дали са като скачени съдове двата конфликта – в Украйна и в Иран, заради ролята в тях на Русия и Китай. И дали ако те пламнат с по-голяма сила, няма да стане неконтролируем процесът. Кючуков посочва:

Войната си тече и на едното, и на другото място. Те не са скачени, а паралелни процеси, като очертвават един по-дълбок и сериозен процес в международните отношения, тоест ескалация на конфронтацията, формиране на коалиции и блокове, които с склонни вече да вървят отвъд чисто политическата конфронтация – това, което наблюдаваме. Една много сериозна милитаризация на международните отношения. И най-вече – много силна ерозия н всичко това, което ние събираме в понятието следвоенен международен ред. И което в крайна сметка беше призвано да не позволи една нова световна война.

На въпрос дали войната в Украйна може да се прехвърли в Черно море, Кючуков отбелязва:

Войната не е спирала. И в Черно море включително. Знаем, че там непрекъснато са атакувани кораби от т. нар. Руски сенчест флот, които кораби, между другото, са под флагове на други държави. Имаше дронове, като онзи, който избухна в пристанището Констанца. Непрекъснато се разменят удари. Знаем, че също така в Азовско море на практика спряха руските доставки. Транзитът на нефт и газ, включително пристанището за експорт на казахски газ, също беше блокирано. Така че войната не е спирала, за съжаление. Това е големият проблем. И докато не се намери път към политическо решение –  за съжаление, в момента има откат от стремежа да се търси политическо решение – то тази война очевидно ще върви към нещо, което даже вече се превърна не във война за територия; това е война просто за унищожение, поражение на инфраструктура на противника, на логистични възможности и така нататък.

Нделина Анев пита още къде е българският национален интерес: в заявяването на принципна позиция или в лавирането, като между Киевската декларация и посещението в Париж.

Кючуков казва:

Аз не бих употребил по никакъв начин думата лавиране. Тук има достатъчно ясна позиция и тя е, че конфликтите трябва да се решават по пътя на дипломацията и това не би трябвало да зависи от позицията на едната или другата страна. Мисля, че това е в интерес на всички държави.

Между другото, съвсем неотдавна, по-малко от седмица, абсолютно същото нещо, буквално едно към едно, което говори Радев в Париж, го каза украинският външен министър Сибиха в Турция, при срещата с турския външен министър – че тази война няма военно решение. И че пътят към решението е единствено чрез преговори и дипломация.