В продължение на месеци разследващата журналистка Анжелик Герей работи под прикритие за германския телевизионен оператор RTL и списание Stern в крайнодясна младежка група. 

Разследването й „Кафяви стаи за деца“ за  групата „Последна вълна на защитата“ е представено в телевизионни репортажи, подкаст и книга, съобщава  newsroom.de.

В интервю за онлайн изданието Medium magazin с Гюнтер Бекер тя разказва за подготовката, безопасността и ограниченията на разследването под прикритие.

- Как се подготвихте за операцията под прикритие?

- Подготовката беше изключително сложна и може би най-важната част от разследването. Първо трябваше да разбера как функционират, как говорят членовете, какви са общите им кодове и какви са комуникационните им навици.

Имах подкрепа от колегите от RTL и от Recherche Nord - организация, която отдавна наблюдава крайнодясната сцена и е натрупала богат арсенал от знания.

Заедно с тях работих върху моята прикрита идентичност, за да я направя възможно най-достоверна. Героинята ми трябваше да е доста пасивна - някоя, която търси, но не е съвсем сигурна накъде се е насочила. Това е доста често срещан профил на характера сред крайнодесните екстремисти. Това включваше как да се представя онлайн, какъв вид биография е правдоподобна и още много детайли. Моите партньори бяха жизненоважни за оцеляването ми по време на подготовката.

- Как вашият редакционен екип подкрепи разследването? Колко важно е да ги имате зад гърба си, когато провеждате разследване под прикритие? Много журналисти на свободна практика също разследват под прикритие.

- Според мен, никога не трябва да вършите този вид работа сами. Нуждаете се от редакционна подкрепа, която помага с организацията, осигурява правна защита, а също така предлага и психологическа подкрепа – всичко друго считам за безотговорно. Става въпрос за много практични въпроси като редовни брифинги за сигурност и определени контакти. На кого да се обадя при спешен случай, дори в 3 часа сутринта?

Оценката на риска е от решаващо значение преди всяка операция. Наистина ли се нуждая от тези записи днес? Дори с риск да бъда разкрита?

Правната консултация беше от съществено значение, тъй като бяха замесени непълнолетни.

Емоционалният компонент също не бива да се подценява. Проведох разследването си до голяма степен сама и изолирано и многократно преживявайки стресиращи ситуации.

- Пасаж от ваш чат в група на екстремистите, цитиран от Süddeutsche Zeitung (SZ), е доста критично обсъждан. Как оценявате подобна комуникация днес? Къде чертаете границата между необходимото сътрудничество и проблематичното влияние при разследване под прикритие?

- Този пасаж показва защо отделните съобщения в чат не могат да бъдат оценявани изолирано. По това време групата вече е обсъждала конкретна атака срещу бежански приют. Предполагаемият план вече е съществувал.

Малко след това е имало обиск и арести. Ситуацията в групата е била динамична. По-късно обвиняемият казал на сътрудниците си, че е готов да извърши „операцията“ сам, ако е необходимо. Следователно беше изключително важно да поддържа контакт и да бъде информиран. Целта ми не беше да упражнявам влияние или да инициирам каквото и да било. Исках да мога да преценя опасността. Ако се беше оттеглил и беше действал самостоятелно, нямаше да имам представа за конкретните му стъпки и нямаше да мога да реагирам навреме.

Рискованото разследване под прикритие във вътрешността на дясноекстремистката младежка група беше един вид последна мярка, защото другите методи се бяха провалили.

- Когато разбрахте, че групата планира палеж, изоставихте ролята си на журналист, алармирахте полицията и прекратихте разследването си. Как се почувствахте това?

- Човек получава автентично впечатление за подобна организация само ако членовете й вярват, че ти си от един от тях. Целта ми не беше да упражнявам влияние или да инициирам нещо. Исках да мога да преценя опасността.