Ако не беше отлетял ненадейно към вечността през 2018 г., на 6 март 2026 г. проф. Александър Фетодов щеше да навърши 70 години. Ние не сме господари на тленното, но хората, които той обучи, на които беше не само преподавател, но и вдъхновение да продължат напред, хората, които го обичаха и на първо място неговата прекрасна съпруга Снежана Тодорова, показаха, че нетленното не само остава, но и може да бъде продължено.

Такава беше и атмосферата на проведеното възпоминание в академичното пространство „Яйцето“ на Софийския университет – „Памет и приемственост – 70 години от рождението на проф. дфн Александър Федотов".

Организатори на затрогващото събитие бяха Центърът по кореистика "Проф. Александър Федотов" и Катедрата по кореистика.

В академичните среди паметта не е просто спомен от миналото. Тя е част от живия поток на настоящето, поток, който се движи чрез текстовете и чрез поколенията студенти, които го продължават.

Топли и вълнуващи слова произнесоха колеги, преподаватели и студенти на проф. Федотов, когото всички наричаха и продължават да наричат просто Саша.

За делото му като ориенталист, кореист, за книгите, които завеща на поколенията говориха проф. Светла Къртева- Данчева, проф. Милена Братоева, доц. Яница Иванова, гл.ас. Райна Бенчева, д-р Людмила Класанова. Много трогателно беше изказването на неговия голям приятел проф. Румен Пенин, който сподели спомени от техните пътешествия и научни пътувания.

Факултетът по класически и нови филологии традиционно присъжда наградата „Проф. дфн Александър Федотов“ за високи академични постижения в областта на източните изследвания. Тази година тя отиде при студентката от 3 курс Алебена Садова.

Трудно могат да се изброят всички области, в които проф. Федотов остави трайни следи в изтокознанието, но и в преводите от далечните и непознати за нас езици, които владееше – монголски, старомонголски, тибетски, старотибетски, корейски и т. н.

Основаната от съпругата му – председателя на СБЖ Снежана Тодорова – фондация на името на проф. Александър Федотов, дава следните данни за научното му наследство: 432 публикации, от които 24 монографии, 282 студии и статии, 26 преводи на книги от монголски, старомонголски, тибетски, старотибетски, корейски и други езици, 22 превода от български на руски език, а също и предговори на книги, рецензии и други, публикувани в периода от 1977 - 2021 г.

Научната продукция на проф. дфн Александър Федотов е рецензирана, цитирана и превеждана в България, САЩ, Русия, Япония, Китай, Република Корея, Индия и Монголия.

Проф. Александър Федотов бе член на редакционния съвет на поредицата „Библиотека Ориенс”, издавана в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, поредицата „Кореана” на секцията по кореистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Водил е поредицата „Бодхи” в издателството „Захарий Стоянов”. Бил е член на редакционната колегия на сп. „Transition Studies Review” (Springer, Wien), главен редактор на сп. „Светилник”, издавано от Клуба на приятели на Индия и т.н.

От 2008 г. е член на Редакционната колегия на научното списание „European Language and Culture Research” на Пекинския университет за чужди езици.

Бил е научен консултант на списание „GEO” по история и култура на Азия.

Проф. дфн Александър Федотов участва в множество международни научни проекти, експертни комисии на МОН и е дипломиран експерт по акредитиране на висшите училища в България, а през 2000-2002 е член на постоянната комисия по хуманитарните науки към НАОА.

За академичната си дейност и научните приноси проф. Александър Федотов е награден с множество чужди и български ордени и медали: медал „Найрамдал” от президента на Република Монголия; медал „800 години на Монголия” от президента на Република Монголия; през 2015 г. получава най-високото отличие на Монголия – орденът „Полярна звезда“.

Нека припомним накратко и биографията на проф. Федотов. Роден е в Новосибирск, СССР, на 6 март 1956 г. Родителите му са от Санкт Петербург.

През 1979 г. завършва Факултета по ориенталистика на Ленинградския университет, специалност „Монголистика“ и втора специалност „Тибетология“.

По време на следването се запознава с българската студентка по руска филология в Ленинграския университет Снежана Тодорова, която става любовта на живота му и негова обична съпруга. Заради нея идва в България и развива научната си кариера у нас.

През 1987 г. придобива научната степен „кандидат на науките“ по източни литератури и култури в Софийския университет „Климент Охридски“, а през 1998 г. става „доктор на науките“ по източни литератури и култури. Специализира и изнася лекции в Република Корея, Китай, Монголия, Индия, Тайланд, Унгария, Румъния и Русия. 

От 1981 до 1987 г. е асистент по източни литератури и култури в Софийския университет, в периода 1987 – 1990 г. е главен асистент, а през 1990 – 1999 г. е доцент. От 1999 г. е професор по източни литератури и култури (корейска, тибетска и монголска литература). Създава специалност „Кореистика“ в Софийския университет.

През 1995 – 2001 г. е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии. От 1998 г. е директор на Центъра за източни езици и култури в Софийския университет. Ръководител е на катедра „Езици и култури на Източна Азия“ в периода 2001 – 2006 г., а през 2001 – 2007 г. е заместник-ректор на Софийския университет. От 2003 г. е директор на Центъра по кореистика в Софийския университет, а от 2012 г. е директор на Института „Седжонг“ в София.

От 2002 г. е член на Съвета за висше образование на Република България. В периода 2009 – 2012 г. е председател на Висшата атестационна комисия на Република България.

Покланяме се пред паметта му. Но и му благодарим, че продължава да е с нас чрез научните си трудове , книгите, невероятните предови на източна поезия, която той толкова обичаше.

И пожелаваме кураж на неговия неотклонен спътник, любящата му съпруга, която да продължава да намира сили, за да поддържа живо наследството, оставено от него.