Китайският национален театър за пекинска опера гостува за първи път в България по повод китайската Нова година. Днес, 6 февруари, зала 1 на НДК ще бъде премиерата на китайските изпълнители

Посрещането на китайската нова година се утвърди като един от основните проекти за представянето на китайската култура по света, каза  Уан Мин, временно изпълняващ длъжността посланик на Китай в България.  

„Приятелството между двете ни страни има вече 77-годишна история и остава непреходно. През последните години културният обмен между Китай и България се задълбочава непрекъснато. Регионалното сътрудничество, неправителствения обмен, младежките форуми и обменът в областта на литературата и изкуството създават здрави мостове между нашите народи“,  и подчерта още Уан Мин, по време на пресконференция, организирана от Посолството на Китайската народна република в България, за която ви информира вече сайтът на СБЖ.

Тази година в продължение на вече утвърдената традиция да се споделя празникът на китайската нова година с българската публика програмата „Весела китайска нова година“ се отличава и с нови аспекти. -междудисциплинарно партьорство и разноообразие от елементи.

Китайският национален театър за пекинска опера за първи път от установяването на дипломатическите отношения с България ще изнесе спектакли у нас.

Първото представление е днес на 6 февруари от 19 ч. в НДК, а второто на 9 февруари от 19 ч. в Културния дом „Борис Христов“ в Пловдив. В двата спектакъла ще бъдат представени класически произведения от основните школи на пекинската опера, разкриващи художественото богатства и уникалния чар на това изкуство.

Трупата гостува в голям състав, водена от директора Уан Юн. Това е първото представяне на институцията в България с подобен мащаб, в рамките на съвременната ѝ история, и се осъществява в година, в която се отбелязват 77 години от установяването на дипломатически отношения между България и Китай..

За гостуването у нас е подготвена програма от класически арии и откъси, представящи различни артистични школи и сценични стилове в пекинската опера. Сред тях са школите Мей, Шан, Чън и Сюн, които въплъщават богатството на женските роли дан, както и школата Циу – върхов израз на изкуството на дзин, маскираните мъжки персонажи.

В програмата са включени сцени от произведения като „Пияната наложница“, „Принцесата от Хан“, „Скъпоценната торбичка“, „Сватовницата“ и „Делото срещу Чън Шъмей“, както и откъси от емблематични сюжети като „Сбогом, моя наложнице“, „В двореца“, „На кръстопът“ и „Смут в Небесния дворец“, вдъхновен от класическия роман „Пътешествие на Запад“.

Пекинската опера е призната за най-висшата форма на традиционното китайско сценично изкуство, и е смятана за перлата в съкровищницата на китайската култура. Наричана още „национална музикална драма“, тя съчетава в себе си история, философия и естетика, изграждани и съхранявани в продължение на векове. Артистичният ѝ език представлява синтез от пеене, музика, поезия, танц, пантомима, живопис и движения от бойните изкуства. Актьорското майсторство се основава на четири ключови умения – пеене, декламация, пантомима и акробатика/бойни изкуства, в съчетание с пет основни сценични елемента – ръце, очи, тяло, техника и стъпка. Чрез жест, поглед и движение се изграждат образи и се предава вътрешният свят на героя.

Минималистичните сценични средства имат образно значение. Един камшик може да изобрази буен галоп, едно весло – лодка, плъзгаща се по вода, а едно сценично завъртане – изминаване на хиляди километри. Колоритните маски, изящните костюми и съвършената оркестрова партитура превръщат спектакъла в изкуство, което надхвърля езиковите и културните граници.

Националният театър за пекинска опера на Китай е водеща културна институция под егидата на Министерството на културата и туризма на КНР. Неговата история започва през 1942 г. със създаването на Изследователски институт по пекинска опера в Йенан, а през януари 1955 г. театърът е официално основан. Негов първи директор става легендарният майстор Мей Ланфан.

През сцената на театъра са преминали над 600 заглавия, сред които класически произведения като „Му Гуей-ин оглавява армията“, „Жените генерали от рода Ян“, „Легендата за Бялата змия“, „Червеният фенер“ и „Смут в небесния дворец“. Наред с това, театърът развива нови постановки и възстановява знакови творби, утвърждавайки свой разпознаваем стил – идейно наситен, художествено богат и отворен към съвременността.