Световно известният от средата на миналото столетие цигулар и композитор, първият носител на 12-годишна възраст на най-престижната световна награда за цигулари „Крайслер”, на другата световна награда „ИЗАИ”, лауреатът на Димитровска награда на много други национални и световни фестивали, форуми и музикално-творчеески изяви и тържествени музикални дни, прегледи и конкурси е роден на 14.01. 1926 г. в София.

Негова майка е професионалната пианистка, завършила Мюнхенската консерватория, Лала Николова Пиперова - Абаджиева. Баща му е преподавателят и бивш ректор на Българската държавна  музикална академия проф. Никола Абаджиев, завършил Брюкселската консерватория. 

Най-подробни сведения за живота, творчеството и невероятните професионални върхове в памет на Васко Абаджиев са представени от двамата автори (члeнове на СБЖ и ДЖСП „Д-р И.Богоров”) – ст.н.с. д-р Николай Пиперов – първи братовчед на Васко Абаджиев, и Александър Абаджиев – хроникьор на житейски и професионални изяви на същия през годините на концертната му дейност в България от 1952 до 1956 г., в книгата им от 2001 г.„Забравеният велик Васко Абаджиев” (Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, ISBN - 954-430-769-9, изд.индекс-895, 2001г.; и ІІ –ро издание от „Теста дизайн”, София) по случай 75 годишния му юбилей.

Същият беше тържествено отбелязан в НДК с участието на симфоничен оркестър под диригентството на тогавашния посланик на Р. Франция в Р.България, Негово Превъзходителство г-н Доминик Шасар – участник в провеждането на юбилея.

Изказаната към него благодарност за любезното съдействие при отбелязване на юбилея беше насочена и към директора на Френския културен институт в София, г-н Марсел Таме и управителите на „Жи Се Деко Неонлайт” в България господата Жан-Франсоа Деко, Андрей Гюрковски и Франсоа Ги Самброн, както и към организаторите и присъстващите на това вълнуващо тържество, между които Димитър Попов – министър-председател на България през 90-те години на ХХв., Евдокия Манева- министър на околната среда и водите, акад.Стефан Воденичаров- председател на БАН, Емил Табаков – главен диригент на Софийската филхармония, Христо Друмев – генерален директор на НДК, проф.Мими Дичева – председател на фондация „Кирил и Методи” –Виена, проф.Крум Янев – преподавател БДМА, д-р Тодор Дичев –бивш посланник в Япония, Златина Коцева –главен специалист в „Балкантон”, заслужилата артистка Стойка Миланова – концертрираща цигуларка, проф.Рачо Денчев – декан на Математическия факултет в СУ, Мария Герчева – главен редактор Академичното издателство , музикални деятели, журналисти, преподаватели, телевизионен екип и много други

Особено трогателен беше фактът, че в препълнената зала на НДК се виждаха познати лица на много, вече затруднени в придвижването си възрастни хора, присъствали „на живо” на тогавашните преди повече от 50 г. грандиозни концерти на този виртуозен цигулар. Тогава за пръв път бяха монтирани високоговорители в Градската градина зад зала „България” и подсигурена конна полиция, за да поддържа реда и спокойствието на тези, които са чакали от 3ч. през нощта за билет, но …уви. А колко различно е да го слушаш „на живо” и се потопиш в магическата сила на звуковата хармония, достигаща и докосваща духовния свят и най-съкровените и чувствителни кътчета на човешката душа и сърце, създавана от този. „втори Паганини” , „български Моцарт”, „новороден Менухин, „уникално явление”, „най-гениалният изпълнител на Бах”, както го наричаха вече всички – и професионалните музиканти, и вестниците, и радиата по света, дори при онази , несъвършена по онова време звукозаписна техника в сравнение със сегашния модерен звукозапис. И почти нямаше прослойка от обществено-творческите и трудови градивни сили на възродена България, които да нямат тук представители на концертите и рециталите му. Следователно музиката, чистото, и истинско изкуство на Васко независимо от демографски, икономически, политически, морални, религиозни и всякакви други заблуди може да обедини, да въздейства и поведе към тъй мечтаните „сияйни върхове…” (но, не само за малцината избрани)…, нещо, което с много вълнение можем да търсим и фантазираме, например, в прочутата „Шакона” на Бах, изпълнявана така виртуозно-философски и технично от Васко Абаджиев, че двамата най-големи, световно известни майстори на цигулковото изкуство и изпълнителско съвършенство, след като чуват и слушат професионално неговата интерпретация на „Шакона”, както и други в широк диапазон негови изпълнения, възкликват единодушно: ЙЕХУДИ МЕНУХИН – „ВАСКО АБАДЖИЕВ свири божествено…. Вие, българите трябва да се гордеете с него!...”, и ДАВИД ОЙСТРАХ „Без съмнение ВАСКО АБАДЖИЕВ е най-гениалният изпълнител на БАХ за нашето време” (юни, 1974, Москва, Международен музикален конкурс).

А сега без да навлизам в подробностите на горепосочената книга бих искал да ви представя в тази юбилейна за него година, в чест на светлата му и вечна памет, някои от постигнатите от Васко Абаджиев върхове в биографията и световното му признание(особено в детската му и юношеска възраст : „…че, никой от най-големите цигулари на ХХ в. не е получавал признание на 6 г, или по-малка възраст – Менухин, например - на 8 г., Яша Хайфец на -14 г., Давид Ойстрах – на 30 г. и др”.) и слава, които по скромното ми мнение са доказателство за вечния и неудържим български дух и национално самосъзнание, подхранвани от непрекъснато ражданите от „Българска майка юнашка….” разнопосочни гении и таланти, прославили България по целия свят.

За него всичко започва с 6-годишния му рожден ден и първото му излизане пред поканени избрани слушатели на домашния концерт, организиран от родителите му на 14.І.1932 г., описан подробно в книгата с чувство на сдържан, професионален такт, но с нескриван възторг, както от прима-балерината на Софийската народна опера и балет от онези години – Лидия Диамандиева, така и от известния музикален цигулков педагог – Христо Петков (бащата на големия наш диригент Добрин Петков) и всички останали представители на творческата интелигенция – музиканти и музикални дейци, писатели, поети, журналисти, учени, които просто са потресени и опиянени от изпълнението на това 6-годишно дете на сол-мажорния концерт на Моцарт, с невероятните каденца, които и сега будят възторг, (независимо от некачествените звукозаписи от онова време), и ла - минорния концерт на Антонио Вивалди (и никой не може да допусне, че същият е научен наизуст от него буквално за един ден). На пианото акомпанира майка му - Лала Пиперова – Абаджиева. На този концерт, спонтанно от всеки слушател за пръв път получава названието „дете-чудо” и предсказанието : „ всички бяхме сигурни в едно – пред нас бе ново явление в музикалния живот на планетата и в най-скоро време Васко го очаква бляскаво бъдеще и признание”.

Три месеца по-късно, на 3 май 1932г. е първото представяне на Васко Абаджиев пред традиционна публика с предварително обявена програма в Италианския културен институт „Про ориенте”, създаден от италиянския мисионер Дон Галони, наши и чуждестранни спомоществователи. В програмата отново ла –минорния концерт на Вивалди, менует от Хегел и ми-минорната соната на Моцарт, т.е. детето-чудо Васко изпълнява произведения на другото дете-чудо – Моцарт. А по думите на Драган Тенев, присъствал на този концерт, „за пръв път, тук, се чува определението „гений” за Васко. Беше ми интересно да наблюдавам как възрастни хора, някои от ”каймака на обществото” бяха буквално омагьосани от изпълнението му”.

След този концерт тръгват първите отзиви за този бъдещ всепризнат виртуоз у нас и в чужбина, за невероятната му музикална памет (списанията „Български народен театър” (24.V.1932 г.) и полското „Кругосвет”(бр.1, 1932 г.) са единодушни в оценките и суперлативите си за него.

През юни същата 1932 г. във Виена за първи път се организира и провежда световен конкурс за певци и цигулари. Проф.Никола Абаджиев е член на международното жури и двама от неговите ученици – Васил Чернаев и Димитър Торчанов са редовни участници в конкурса. Васко е едва на 6 години и е далеч от регламента на конкурса за началната възраст на участниците. Но в Европа вече се е разчуло за българското дете-чудо и организаторите на конкурса считат, че Виенската музикална общност трябва да се запознае с неговото цигулково изкуство. Журито ( в състава му са едни от най-известните по това време световни цигулари, композитори, педагози като Джордже Енеску, Карой Флеш, Ян Кубелик, Карл Лафит, Георг Куленкампф, Бронислав Хуберман и др.) не възразява и насрочва на 16 юни един своеобразен „конкурс” с единствен участник –„българското момченце в национално костюмче, едва достигащо клавиатурата на рояла, а на рояла – самият Енеску ” (по думите от спомените при разговора ми със световно известния цигулар Давид Ойстрах(Москва, 1967 г.) – редовен учстник във Виенския конкурс).

Васко изпълнява много трудна дори за възрастен цигулар програма: ла минорния концерт от Вивалди, ре мажорния концерт от Моцарт, романс фа мажор от Бетовен. Когато свършва, акомпаниращият го виртуоз Енеску буквално скача от рояла, прегръща Васко, целува го и казва: „Гениално дете! Дори да го оставите на някакъв Робинзонов остров пак ще стане музикант”.

В залата освен бележитите музиканти от журито, присъстват още група професионалисти цигулари, организатори и участници в конкурса и трима музикални рецензенти, които видимо потресени и шокирани от видяното и чутото бързо разнасят новината за необикновения талант на българчето, а рецензентите светкавично реагират: с дата 16 юни в „Нойес Винер цайтунг” (от този момент се отприщва потокът с отзиви, рецензии и статии за живота и по-нататъшните концерти и успехи на Васко Абаджиев със световно известните диригенти Фуртвенглер, Ерик Клайбер, Карл Бьом, Менгелберг, Дьорд Шолти, Херман Абендрот, Исай Добровейн и др.,(в периода от 1950 до 1956 г. и с нашите известни български диригенти (Саша Попов, Васил Стефанов, Добрин Петков, Влади Симеонов, Константин Илиев и др.) и оркестри на ХХ век в повечето европейски столици и градове(София, Виена, Грац, Брюксел, Хага, Антверпен, Лиеж, Марсилия, Париж, Берлин, Хамбург, Кьолн, Мюнхен, Нюрнберг, Дюселдорф, Дрезден, Лайпциг, Стокхолм, Копенхаген, Лондон, Рим, Милано, Флоренция, Венеция, Болцано, Неапол, Будапеща, Братислава, Прага, и др.).

В изрезките от вестници, (които са събрани в албум), четем: „В центъра на интереса обаче стои един съвсем мъничък цигулар, впрочем едно цигуларченце, което е толкова невръстно, че не може да бъде допуснато до главното изпитание, макар благодарение на своя детски гений да е станало любимец на състезанието… Гости на конкурса останаха възхитени от неговата музикална стабилност, от воденето на лъка и невероятно „възрастния” тон, който малките пръстчета изтръгваха от четвъртинката цигулка. На този най-прелестен от всички цигулари е съдено особено велико бъдеще”- Вестник „Нойе фрайе прессе” още преди започването на конкурса, на 1 юни, нарича В. Абаджиев „дете-чудо”, а вестник „Винер Таг” пише, „че от почти двеста участници в конкурса, той е най-младият виртуоз, чиято възраст не му позволява да вземе участие наравно с останалите участници”.

От Виена започва първото международно признание и бъдещ триумф на феноменалния цигулар заедно с неподправената любов към него на всички тези които са го слушали или са били безкористно в годините до него за разлика от използвачите и кариеристите, които той ненавиждаше независимо от ранг, пол или родство.

След завръщането си в София, в нашия печат се поместват повечето от отзивите в австрийския печат: „Нойес фрайе прессе”(16.VІ.1932), „Нойес винер цайтунг”(16.VІ.1932г.), „Винер билдер”(бр.25,1932), „Винер таг”(24.VІ.1932 г.) и др., в българския печат: „Дневник” (бр.975 от 24 юни) – Успехите на младия Васко Абаджиев във Виена), „Македония”(11юли,1932 г. „Хърватски отзиви за младия Абаджиев –„дете-чудо”), „Време” бр.210,от 29 юли,1932 г, „Мъничкият чудесен цигулар”) и мн.др., но най-точна е поместената във в. „Утро” от онова време рецензия: …”Това е дете, но по музикални дарби – свръх дете! Дете-музика и нейно живо въплащение. Всичко, което неговите малки ръце изтръгваха от инструмента бе забележително предадено с проникновение и разбиране, с вярно музикално чувство и с една удивителна съсредоточеност”.

До 1935 г. учене (в Х основно у-ще „Васил Априлов”- София) и репетиции. За две години взема изпитите и учебния материал. По това време взима уроци и по пиано при майка си-Лала Пиперова. Бързо овладява инструмента и може да чете на „прима виста” и най-трудни партитури и произведения.

През 1933 г. заминава за първи път за Будапеща, един град, който впоследствие ще играе изключителна роля в живота му, както от професионална, така и от медицинска, здравеопазваща. Запознава се с прочутия унгарски пианист, композитор и диригент Ернест Дохнани. Свири пред него „Ла Фолиа”от Корели, концерт от Моцарт, няколко сонати, и му показва първите си композиционни опити - пиески за пиано и цигулка, менуети и сонатина за пиано. Дохнани е очарован и буквално пленен от невероятния талант на Васко и силно желае, когато навърши 15 г. да му акомпанира с Будапещенската филхармония цигулковия концерт от Чайковски.

След завръщането си от Будапеща Васко постъпва в Общия отдел на Държавната музикална академия и за четири семестъра се явява на всички изпити. На 9 годишна възраст му връчват свидетелство за зрялост – той е най-младият випускник . На изпита по цигулка свири сол минорната соната от Бах и Концерта за цигулка от Бетовен.

През 1934 г. в София пристига световно известния цигулар и педагог Жак Тибо. Той познава „детето-чудо” от конкурса във Виена и въпреки краткия му престой иска непременно да се срещне с Васко и да види какво е постигнал за изминалите две години от тогава. Под акомпанимента на майка си той свири пред него Бетовеновия концерт. Силно развълнувания от брилянтното изпълнение на Васко, Жак Тибо пише в албумчето му за мнения: „На прелестния малък Васко Абаджиев, който трябва, ако пожелае това, да даде на цигулковото изкуство едно от най-големите и редки имена! Голям успех, мило мое момче!”. На другия ден при разговор, той съветва родителите да го изпратят при някой от изтъкнатите педагози в Западна Европа, а самият той, въпреки голямата си заетост е готов да се занимава с него в Париж.

В периода 1933 – 1935 г. Васко изнася много концерти в страната, предимно в провинцията и в София. Тук трябва да отбележим датата 17 ноември 1935 г. с разлепените афиши из София, поканващи почитателите на класическа музика да дойдат на концерта на 9 годшния виртуоз Васко Абаджиев във Военния клуб. Програмата е „Ла Фолиа” от Корели, Концерт за цигулка от Чайковски, „Скерцо-тарантела” от Виенявски, „Сицилиана” и „Ригодон” от Фриц Крайслер, менуети от Хендел и Моцарт.

След концерта, публиката неистово аплодира, чува се непрекъснато „бис”, и когато всеки прочете отзивите на трима големи българи от публиката: проф.Асен Златаров (в. „Слово” от 15.11.1935 г. – „Васко”), проф.Александър Балабанов(в. „Нови дни”от 21.11.1935 г. – „Чудото на човека”) и Панчо Владигеров(в.„Нови дни”от17.11.1935 г. – „Васко Абаджиев”) ще вникне в обединяващите суперлативи на всички към него , обезсмъртил името си с таланта си, поднесен към всички с любов: ”Това, което чухме и видяхме на 17.ХІ. тая година, то надмина очакванията на всички ни”, ”Радвам се, че мога да подчертая изключителните дарби на това дете, което заслужава да бъде подкрепено от всички страни”, „Васко Абаджиев е толкова чудо, колкото е чудо всеки по-голям талант, всеки гений във всяка област… Той е едно гениално дете, той е духът на цигулката…”, „Нека се научим да посрещаме тия, които са избрани, за да ни надхвърлят по творчески сили, а не само да ги изпращаме…..”

След тези пророчески думи, същата 1936 г. започва едно съдбовно за Васко „запознанство”, което дава невероятни успехи, С огромно уважение и професионална страст пристъпва към творчеството на гениалния Николо Паганини. Всеки докоснал се до Паганини цигулар разбира колко сложно е да се свири точно по неговите ноти. Като, че ли „дяволският цигулар” не се е интересувал дали някой ще може да възпроизведе същото, което само той може. Просто казано, той е записал това, което самият той е изпълнявал. А това е непосилно, дори за много от световно известните майстори на цигулковото изкуство. Но Васко с лекота не само усвоява, но и изпълнява невероятните опуси на Паганини.

По това време той научава, че най-големите интерпретатори на Паганини са Фриц Крайслер и Йожен Изаи. А през 1936 г. е обявен световен конкурс на името на Изаи, починал през 1931 г. Освен голямата парична награда, лауреатите от конкурса печелят престиж и слава. Васко е готов да се яви на конкурса, баща му проучва условията и програмата на конкурса (включени са”Скерцо - тарантела” от Виенявски и „Кампанела” от Паганини – много трудни за изпълнение, което отсява предварително много от кандидатите, а Васко ги изпълнява с огромен успех на концертите си.

Семейният съвет решава и през месец декември същата година заминават за Брюксел с идеята не само за участие в конкурса, но да се намери и педагог (по съвета на Жак Тибо) от франко-белгийската школа на Парижката и Белгийската консерватория, випусник на която е баща му – ученик на проф.Анри Марто.

Още преди началото на конкурса, Васко изнася концерт в една от най-красивите зали на Двореца на изящните изкуства пред елитна публика. Присъстват и някои членове на журито на конкурса. На сутринта белгийската преса публикува сензационната новина за невероятно надарения невръстен цигулар от далечна България.

На другия ден е насрочена среща с двама от най-известните педагози на Брюкселската консерватория, изразили готовност да обучават българчето: проф. Крикбом и проф.Зимер - ученик на Изаи . Отзовавайки се на поканата на проф. Зимер, Васко свири пред него Концерта на Чайковски и Сонатата на Изаи, посветена на Йоже Енеску. Проф.Зимер едва сдържа вълнението си и после казва на майката на Васко: „Щастлив съм, че провидението ми прати този ангел, олицетворение на съвършен музикант”.

Едновременно с подготовката за кандидатстване Брюкселската консерватория, Васко се готви и за конкурса „Изаи-1937”, който е първият. Насрочен е за м.март 1937 г. и предизвиква голям интерес в музикалната общност не само в Белгия, но и н цяла Европа. Първа награда получава Давид Ойстрах.

Поради ненавършени години, според регламента, Васко не е „официален участник”, но журито му присъжда най-високата оценка пред всички състезатели и това е официално обявено при закриване на конкурса и връчване на наградите.

Васко получава голяма парична награда и единствено той е поканен от белгийската кралица Елизабет І на аудиенция в двореца. Там получава първото предложение за смяна на гражданството си, което той отказва (Правени са му още три подобни предложения за немско, френско и американско гражданство, но той отказва с думите „Аз съм българин и ще си остана такъв”).

След кратка ваканция в Родината си, от м. септември 1937 г. Васко става редовен студент в Брюкселската консерватория в майсторския клас на проф. Зимер. Същият е щастлив от таланта и упоритостта на своя най- млад ученик, а в Брюксел се разпространяват легенди от неговите състуденти за българчето, което подготвя не само етюди, но и цели програми за няколко дни.

Васко напредва много бързо, разширява репертоара си и през 1938 г. е обявен за първенец на Консерваторията и получава първа награда между цигуларите „ с най-високо признание”.

Но погледът му вече е насочен към едно от най-важните събития в живота му - най-престижния в музикалния свят конкурс „Крайслер”, организиран през 1928 г. от Фонда на името на един от най- големите от началото на ХХ в. цигулари – Фриц Крайслер. Наградата е само една - първа!. Освен паричното покритие, тя носи на победителя нещо много важно - световно признание!

Проф.Зимер убеждава Васко да се яви на конкурса с изпълнения на Бах и Паганини (самият Крайслер до края на дългия си живот (починал е през 1962 г.) най-много е обичал да свири Бах и Паганини). Регламентът на конкурса е много„жесток”: изискват се девет различни по стил музикални пиеси, някои от самия Крайслер. Първият тур е без публика. Васко, който е най-младият участник (едва 12 годишен) изпълнява Концерт №8 от Лудвиг Шпор и получава най-високата оценка - 50 точки. Второто прослушване е в същия ден след обяд– Васко е на подиума пред журито в 16,30 ч., а то посочва в последния момент кои от предвидените в регламента творби трябва да бъдат изпълнени. Това са фугата от сол минорната соната на Бах, 24-ти каприз на Паганини и Скерцо-тарантела от Хенрих Виенявски. Отново Васко получава най-високатя оценка.

Вечерта в голямата зала на консерваторията в Лиеж е финалното прослушване. Като най-голям конкурент му се очертава 18-годишнят Артур Грумио, след години един от забележителните солисти на ХХ в. Той изпълнява Концерта на Чайковски, а на Васко (поради неблагоприятен жребий) се пада да свири Концерта на Александър Глазунов.

Въпреки всичко, ако през миналите конкурси членовете на журито дълго и ожесточено са обсъждали кого да изберат, кой е най-достойният, този път решението единодушно е взето много бързо – ГОЛЯМАТА НАГРАДА „ФРИЦ КРАЙСЛЕР” се присъжда на ВАСКО АБАДЖИЕВ! Председателят на Организационния комитет М. ОЖ при връчване на наградата, сърдечно прегръща и целува най-младия победител в конкурса - българския цигулар ВАСКО АБАДЖИЕВ. Концертът при тържественото закриване на конкурса са превръща в истински триумф за Васко Абаджиев. Белгийските и френските вестници още на следващия ден поместват негови снимки, автографи, интервюта. Напомнят факта, че вече е носител на наградата „ИЗАИ” и изпълнява блестящо творби на Крайслер и Изаи..

Многобройни са отзивите за младия български цигулар. Ще се ограничим само с няколко: „Ла мюзик”(20.V.1938 г.): „Това хлапенце на 12 г. е направо забележително! Неговите способности са изключителни.То притежава богата звучност на тона, вече съвършена техника и една музикалност, която на такава възраст изумява!”; „ Л”Експрес”(20.V.1938 г.): „Пред нас е Васко Абаджиев – на 12 години! Не по-висок от концертното пиано, на което му акомпанираха.Той притежава една направо смущаваща музикалност, една абсолютна лекота и непринуденост при свиренето и тон, наситен с очарование.”; „Журнал дьо Лиоеж”(22 май 1938 г.): „Палмата на първенството грабна едно момченце на 12 години! Това можем да наречем триумф на природата, на темперамента!”; „Дерниер йор”(27.май 1938 г. с подзаглавие „Ехо от международното цигулково състезание „ИЗАИ-1937”: „Спомняме си чудото Васко Абаджиев от състезанието през 1937 г. Прогресът на този млад българин, записан в класа на проф.Зимер е очудващ!”; голям отзив във в. „Льовър”(юни 1938 г.), който започва с думите: „Не се ли е родил един нов Менухин!?..., „Газет дьо Лиеж”(20 май 1938 г.): „За шести път наградата „Крайслер” намери своя притежател. Този път това е един млад виртуоз Васко Абаджиев. Без колебание трябва да кажем, че в лицето на Васко Абаджиев виждме един млад феномен”;

15 години по-късно, в София, световно известният диригент Херман Абендрот (2 юни 1953 г.) след концерт на Васко със Софийската филхармония под негово диригентство каза: „Дирижирал съм най-големите цигулари в света, но Васко Абаджиев е уникално явление”. Такова е мнението и на най-известните български диригенти Саша Попов, Васил Стефанов, Влади Симеонов, Добрин Петков, Александър Владигеров, Константин Илиев и др., дирижирали с невероятен успех концертите му в София и страната през миналия век, в частност и на големия наш композитор Панчо Владигеров, акомпанирал множествотто му рецитали, както и на другите наши известни композитори – Петко Стайнов, Марин Големинов, Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев, Георги Златев-Черкин и др.

А за мен останаха като скъп спомен по случай 100 годишнината му, както горе написаното, но в значително по-голям диапазон, така и много други случки и събития от фамилната и професионална среда, подарените ми от него лично грамофонни плочи, книги, спортни и учебни артикули и др. Особено паметни са възторжените му разкази за негови кумири (освен музикалните) като Джордж Байрон, Хайнрих Хайне, Юри Лермонтов, Лев Толстой, Христо Ботев, Ницше, Хегел, Кант и много други философски, спортни, та дори и военно-исторически разсъждения, лични преживявания и напътствия като по-големия към по-малкия си брат, и най-вече само нашия си, предназначен за двама ни като поздрав при всяка среща: „PER ASPERA AD ASTRА” -  „ПРЕЗ ТРЪНИТЕ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ“.

---------------------------------------------

 

P.S. Изказвам сърдечна благодарност на г-жа Снежана Тодороваи г-жа Майя Любомирска за любезното съдействие при отбелязване 100-годишния юбилей на гениалния български виртуоз Васко Абаджиев, на доц..д-р Васил Попов и арх.д-р Цветомира Гиргинова за редакционно-техническата помощ при форматиране на горепосочения текст и снимков материал към него и на г-жа Добринка Христова за подреждане на снимките в определения от автора ред.