Януарският студ на отминаващата седмица бе надвит вечерта на 20 януари в Столична библиотека – с премиерата на „Тази есен е лятно момиче“, новата стихосбирка на слънчевата варненска поетеса и магистър по журналистика Елица Виденова. Красивото заглавие увлича и пее, че и есенните години са прекрасни за лятото на любовта. Тази любов струи и от лика на самата авторка, огряла с усмивката си и корицата, и фотоилюстрациите из страниците на книгата.

Това е осмата стихосбирка на Елица Виденова, която освен вдъхновена поетеса с много награди, е и утвърдена радио- и телевизионна журналистка, член на Съюза на българските журналисти и член на Съюза на българските писатели.

Както самата тя обяснява в свое интервю пред Димитрина Кюркчиева, за предаването „Артефир“ по БНР, от издаването на предишната ѝ, седма стихосбирка, през 2018 г. – „Хляб за утре“, са изминали седем години. Защо толкова много? Защото толкова са ѝ били нужни, за да се натрупат 30-те стихотворения, включени в „Тази есен е лятно момиче“. И защото писането на поезия за нея не става по график, а идва като балансиране на прегряването от напрежението на журналистическата работа.

За новата си книга Елица е била насърчена от Камелия Кондова – нейна близка приятелка от години, и тя много известна поетеса, както и редакторка на „Тази есен е лятно момиче“. А също и от барда Асен Масларски, вече написал няколко песни по стихове, влезли сега в книгата.

Първата премиера на стихосбирката е била във Варна през декември. А втората стопли вледенена София на 20 януари.

„Ще ми трябва още време, за да събера сърцето си след вълнението и обичта, която ми подарихте“. Това написа Елица на следващия ден на профила си във Фейсбук, обръщайки се към публиката, събрала се на представянето в Столична библиотека.

Поетесата споделя още: „Най-голямата ми изненада и огромен подарък беше присъствието на прогимназиалната ми учителка по български език и литература Лиляна Богданова, която избра да отпразнува 89-ия си рожден ден заедно с мен, пътувайки десетки километри, за да дойде на събитието. Благодаря ти, Учителко! Благодаря за присъствието и на дългогодишния учител и общественик Георги Андреевски - бивш кмет на пернишкото село Дивля, който продължава да е вдъхновител за добри каузи, въпреки достолепната си възраст!“

Репортаж за премиерата публикува в „Труд“ Анжела Димчева, която разказва, че събитието е започнало с видео на изпълнената от самата авторка песен по нейното стихотворение „Молитва“.

Водещ на вечерта е бил Асен Масларски, включил се и с няколко свои песни, създадени също по творби на Елица Виденова.

За стихосбирката са говорили Камелия Кондова – редакторка и авторка на предговора в книгата, и издателката Марисиана Влашева-Михайлова (Издателство Академия „Знание“, 2025). В залата е прозвучало и трогателно писмо, изпратено от гимназиалния учител по литература Любен Василев, който е дългогодишен съветник на поетесата. В рецензия за творчеството на Елица Виденова, написана от Юлия Пискулийска, са били очертани приносните моменти в нейното творчество.  

Елица е изразила и своята специална признателност на фотографите Иван Тонов, Яков Шустов, Росен Донев – автори на впечатляващите фотоилюстрации в книгата.

Ето и написаното от Камелия Кондова за Елица Виденова:

„Да имаш за приятел талантлив човек е „връзкарска“ работа! Не е държавна тайна, че приятелството ми с Елица е отпразнувало вече трийсетгодишнината си. И го споменавам неслучайно – събраха ни думите, първите ни поетични книги и възторгът, че „по хората ходи“. „По хората ходи“ на млади години звучи спасително, че не си сам в безсъниците си, в нахалството на „проклетото“ стихотворение, което не ти дава мира, докато не го напишеш, в радостта, когато прочетеш себе си в стихотворение на друго момиче. При някои, съвсем здравословно, това отшумява с възрастта. На нас не ни се получи. Елица Виденова не можа да се раздели с поезията, защото поезията отказа да се раздели с нея. Прие я като неизбежност и написа великолепни стихове, които „живеят“ във великолепни книги. Всичките са ми любими, но „Тази есен е лятно момиче“ ми е специална. В тази книга е същата Елица, разпознаваема като стил, разбира се, но ме докосва с една светлина, която се ражда само след преодолян мрак. Поезията много обича такива гранични състояния. Цената – да си плащат авторите. Елица си е платила. И за теб, скъпи читателю, остава само чистата проба поезия!“

Предлагаме тук две от стихотворенията на Елица Виденова от новата ѝ книга:

 

ЕЛИЦА ВИДЕНОВА

М О Л И Т В А

За дом те моля, Господи, за дом!
Не къща, не палат ти искам, Боже,
а тихо място за покой тогава, щом
изляза от поредната си тясна кожа.
За дом те моля – покрив и подслон
след есенния октомврийски дъжд,
с един надвесен над света балкон,
на който да ме чака онзи мъж,
комуто дом да съм самата аз...
Ръждясалата брава да е смазал,
за да не я разбивам и на глас
душата си докрай да ми разкаже...
Ръцете му да са приют за мен,
в очите ми да тъне – без тревога...
И в ледна зима, и във летен ден,
да сме си дом един на друг, за Бога!
 

А В Т О П О Р Т Р Е Т

Тази есен е толкова лятна –
палавее с вкуса на смокиня,
ръсва жълт минзухар за позлата
и се вейва – аха, да отмине...

Заиграва се кротко със кестена
и флиртува кокетно с очите му.
После някак по детски естествено
се завихря ефирно-лъчисто.

Тази есен е лятно момиче, 
закъсняло за първото влюбване, 
но готово сега да обича
с вечността на последната лудост!

Елица Виденова е магистър по журналистика и масови комуникации  (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), живее и работи във Варна. Нейни стихотворения са публикувани в редица местни и национални периодични издания (сп. „Родна реч“, сп. "Везни", сп. "Пламък", в. "Български писател", сп. "Съвременник", в. "Словото днес" и др.).

Произведенията ѝ са включени в сборници и антологии, сред които "Българска поезия в XXI век"(2001); "Портрет с пастел – десет български поетеси" (2003, "Народна култура"); "Поети" (2003, 2004, 2005, 2015, "Български писател"), "Българска поезия XXI век" (2015, "Световете"). Автор е на 8 стихосбирки.

Печелила е награди от регионални и национални конкурси за поезия, сред които първият Национален конкурс за млади поетеси "Дора Габе" през 1996 г. Книгата ѝ "Бродница" е отличена с Националната литературна награда "Владимир Башев" за 1998 г., а "Яж ябълки и си мълчи" е удостоена с награда "Варна" за литература – 2013 г., присъждана за ярки постижения в областта на културата. Носител е на отличието на Община Варна "Следовник на народните будители", а през 2017 г. е удостоена от СБП с грамота за принос към българската литература.

Стиховете ѝ са превеждани и публикувани в престижни литературни издания на руски, украински, френски, полски, арабски, албански език. Участвала е в редица литературни форуми у нас и в чужбина.

Членува в Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Има 25-годишен стаж като телевизионен и радиожурналист, солиден управленски и административен опит. Работи като репортер, редактор и водещ в регионални и национални медии, сред които БНТ (програма "Море" – Варна, сутрешния блок на БНТ "Добър ден, България") и БНР ("Петият сезон" по Радио Варна). Авторското телевизионно предаване за изкуство и култура "КулоарТно" ѝ носи 6 журналистически награди и отличието журналист на годината в областта на културните предавания от Международния журналистически фестивал в Киев през 2003 г.

Била е автор, сценарист и редактор на редица документални филми, директор на БНТ, РТВЦ – Варна и БНР – Радио Варна, а от 2017 г. ръководи сектор "Връзки с обществеността" в Икономически университет – Варна.