Сайтът на СБЖ продължава да представя изказвания на журналисти и други участници, направени по време на проведената на 12 март т. г. съвместно от Съвета за електронни медии и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Днес публикуваме изказването на журналиста Филип Буров от независимото онлайн издание „Барикада“.

Ето основното изказване на Филип Буров по време на дискусията:

В иначе чудесните изказвания на колегите от големите електронни български медии един от най-драстичните военни конфликти, които текат в момента, или не беше споменат, или беше намекнат само под общия знаменател на Близкия изток.

Едно от многото драстични неща от случващите се в Газа е рекордният брой убити журналисти. И то целенасочено убити. Това е документирано, осъдено е от всяка голяма журналистическа организация. Последно и Комитетът за защита на журналистите излезе с такава статистика.

Но не изглежда това да се отразява на начина, по който работят медиите. Защото израелската страна, нейните официални заявления, се приемат като достоверни, въпреки че не допуска чужди журналисти в Газа и че таргетира журналисти. Същевременно обратна информация не се счита за достатъчно достоверна. И то не само, защото идва от някой полуофициален блогър в Газа, а очевидно има и някакъв идеен и политичесик аспект – защото противоречащата информация, която идва от ООН, от „Хюман Райтс Уотч“, от „Амнести интернешънъл“, от Международния съд, не се третира като също толкова достоверна, колкото официалните изявления на Израелските сили за защита или правителството.

Това е една крайност на инерцията. Тя беше спомената – за това, как големите медии, които трябва да са най-големите авторитети, започнаха през последните десетилетия да действат като медии, в крайна сметка, на едната страна и пряк участник в конфликти.

Най-голямото събитие, маркирало според мен момента, в който журналистите се превърнаха в цели, беше бомбардирането от САЩ на сградата на обществената телевизия в Белград през 1999 г. Този първи случай не е бил дело на анонимни паравоенни в Косово или в Ирак.

Та, когато медия или журналист избира да говори само на определена публика, няма как да се сърди, че губи вниманието и уважението на другите публики. Особено когато имаш конкуренция във времената на интернет. И ако ще критикуваш тази конкуренция, тоест неформалните медии в YouTube, Инстаграм или където и да е, че те не спазват някакви стандарти, първо трябва да започнеш да ги спазваш сам. Защото в момента такива стандарти до голяма степен няма. Или се прилагат изключително избирателно. 

Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube