Сайтът на СБЖ продължава да представя изказвания на журналисти и други участници, направени по време на проведената на 12 март т. г. съвместно от Съвета за електронни медии и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Днес публикуваме изказването на журналиста и анализатор Мехмет Юмер, който до спирането през 2016 г. на двуезичния вестник „Заман-България“ бе негов главен редактор. В момента ръководи сайта obzornews.bg.

Ето основното изказване на Мехмет Юмер по време на дискусията:

Ще се опитам да внеса един лек щрих, който обаче е много съществен в симбиозата между медии и власт, и рецепцията на публиката.

От доста време се занимавам с турската проблематика. Преди време участвах в една конференция за медиите и войната. Написах един контент анализ, как три вестника в Турция отразяват операция „Маслинова клонка“ през 2018 г. в Сирия.

Това, което искам да споделя с вас сега – от моя журналистически опит и работата ми с турските медии – е следното. Малко ще изместя фокуса върху войната в Газа. Как исламизмът, който е начело на управлението в югоизточната ни съседка, гледа на този проблем – палестинската кауза, го наричат те. И как те се явяват защитници на тази кауза, как тов преминава през медиите и как рефлектира върху съзнанието на крайния потребител, на гражданите, как формира гражданското мнение.

Първо обаче искам да кажа нещо друго. Във връзка с медиите и платформизацията на медиите в Турция. След опита за преврат, след конституционните промени, с които финишира позицията министър-председател и всичко, което виждаме, се концентрира във властта на президента, настъпи трансформация и в медийния живот въобще на Турция. Огромни медии преминаха от един към друг собственик. И те получиха прозвището „проправителствени медии“.

Качествени журналисти от тези проправителствени медии, като „Хюриет“, „Сабах“, „Миллиет“ и други, от телевизии включително, се принудиха да минат в онлайн пространството. От една страна, останаха тези мейнстрийм медии, за които е излишно да обяснявам какви са на тази високо професионална аудитория тук. Всички знаят как да анализират каквоще каже, примерно, Анадолската агенция или пък другите медии.

Качествените журналисти навлязоха в YouTube, в интернет-сайтовете, които по-често сега се подкрепят от частния бизнес, доколкото е възможно. Тук го няма този пробив. Много знакови журналисти имат YouTube –канали с многобройни последователи.

Третият сегмет журналисти пък избягаха в чужбина и правят опозиционна медия в чужбина.

Сега за войната в Газа. Когато тя започна, коалиционният партньор на Ердоган  –Девлет Бахчели, даде 24 часа срок на Израел да спре войната. Иначе ще мобилизират поход за спасяването на Газа. Това надъха много хора, много последователи и гласуващи за управляващата партия.

Ако някой е забравил, само припомням – тук вече дипломатите повече ще си го спомнят – през 2010-та имаше един случай с кораба „Мави Мармара“, когато пак под лидерството на Турция се опитаха да прекарат хуманитарна помощ за Газа, което не се случи.

Понеже стана дума за това, че пропагандата много изкривява нещата, че първата жертва става истината, нека видим как хората възприеха думите на този политически лидер – Девлет Бахчели. Ние не можем да го измерим по показателите на менстрийм медиите или проправителствените медии. Но тук се открои ролята на тези качествени журналисти в интернет и в YouTubе. Те направиха една анкета, аз бих добавил, която притежава атрибутите на един социален експеримент даже. Излязоха на улицата и зададоха въпрос: готови ли сте да се включите към призива на Бахчели и да участвате в доброволческа мисия в подкрепа на палестинците в Газа? 

В първия момент виждаме, че доста хора са били индокртинирани от този призив и отговаряха утвърдително. Обаче тези опитни журналисти бяха направили една уловка. След утвърдителния отговор на всеки анкетиран, веднага им се отваряше един списък, импровизиран, без да има нищо официално в него. И пак се задаваше въпрос: бихте ли си дали трите имена? До три дни ще получите призовка да отидете във войната.

Никой не откликна. Един е болен, друг е гост в този град и ще се запише после в своя район или други причини бяха посочени. Ето тук аз за себе си направих извода какво е да си наистина отговорен журналист. Тези журнаалисти просто успяха да стреснат малка част от индоктринираните от проправителствените медии граждани, да ги изкарат от този изкуствено създаден балон, напомпан с национализъм, патриотизъм, идеология, ислямизъм или каквото искате. Ето как един журналист може да помогне на хората да изтрезнеят и да се спасят.

Нещо подобно виждаме тук в социалните мрежи по отношение войната в Украйна. Ако поствате нещо в подкрепа на едната позиция, получавате аболютно бомбастични критики. Ако подкрепите другата теза – пак е същото, но с обратен знак.

Не знам как се излиза от такъв балон, но поне видях, че има още много шанс в гражданското общество в югоизточната ни съседка. Видях как съвестните журналисти, опитните, професионалните журналисти, наистина застават на страната на гражданското общество и провеждат тази мисия, за която са призвани.

Защо толкова акцентирам на това? Ами защото видях ткак на 4 март 2016-та в сградата на истанбулския „Заман“ влезе полиция, как беше обсебено и сплашено всичко опозиционно, как журналисти бяха вкарани по затворите. Но има надежда. Дори и в подобни случаи – стига журналистите да осмислят ролята си.

 

Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube