Книгата е кръстена Футболът в Търново От зората до възраждането /1895 - 1957/ А нейни автори са Анатоли Петров и Иван Тодоров.

Страниците са 204, а кориците прегръщат малко повече от 180 какви ли не илюстрации – стари снимки, репродукции на някогашни пощенски картички, на рисунки и ескизи, факсимилета на вестникарски публикации...Полиграфическото изпипване е на издателство ИВИС.

...И рукват историите. Първото стъпало по пътя нагоре е появата на играта в града, дошла с швейцареца Алоис Бюнтер, поканен за учител в преславната Мъжка гимназия в края на XIX век от Георги Живков. Бюнтер -- млад мъж-хубавец с грижливо поддържана брада, набляга най-вече на гимнастиката, ала през 1895-та създава и първия -- ученически футболен тим към училището. Две години по-късно със свой колега публикуват в списание Училищен преглед; и правилата на този най-популярен днес спорт.

Швейцарецът се преселва през 1900-та във Варна. Малко по-късно -- през 1909-та, идват си, подир лечение или учение в странство, Георги Станев и Никола Чантов. Единият -- от Виена, другият – от Цариград. Донасят истинска футболна топка и други непознати дотогава спортни уреди. Донасят и правилата на новата игра, наричана първоначално ритнитоп. Всъщност втори път запознават търновци с правилата, които малко повече от десетилетие преди това Алоис Бюнтер бил обнародвал.

Край тях се събират любопитни за новото и непознатото момчета-младежи: Никола Илиев, Симеон Симеонов, Боби Газурков, братята Друмеви, Димитър Церовски...Появяват се и първите малки клубове -- МСК, зад това съкращение стои Младежки спортен клуб; България Виктория Феникс...

А през април 1924-та се ражда Етър.

Към младите се присъединили и по-възрастни – интересът на будните умове в Търново към полезното открай време е нарицателен.

Четиридесетте глави на книгата теглят вихрено с увлекателността на изказа на двамата съавтори. За разлика от не едно и две издания на същата тема, видели бял свят досега, във Футболът в Търново, няма да откриете сухотата на макар и важната статистическа фактология, няма и таблици с класирания през една или друга година.

Другаде е силата на книгата. В откриването на неизвестни детайли; в оборването, обистрянето и поправянето на години наред наслоявани и наследявани твърдения; във възстановката на въодушевлението и радостта от едно време, в умелото портретуване на най-заслужилите; във възкресяването на всеградското стремление и помощ за Етър, за славата на старата столица...

Ще научите кой е първият търновски елитен рефер/съдия. Кога и как тъкмо деятелите на Етър осигуряват пристигането в Търново на първия джазов оркестър, оглавяван от Сава Савов. Ще узнаете прякорите на десетки местни футболисти. Ще ви се отворят очите за таени години наред подробности за някогашните футболни игрища в Търново.

Ще видите непоказвани досега снимки, извадени и от институционни архиви, и от лични, семейни албуми. Пак те ще ви върнат във времето на необичайните днес спортни екипи: ризи, колани, бричове, къси до коленете панталони, срязани от по-дълги...Може бе ще се изненадате да разберете, че мачовете се играели най-вече в неделя, подир обед и се случвало понякога и да бъдат прекратявани поради...смрачаване. А съдийството в немалко случаи било поверявано на военни, че веднъж -- и на майор!

И още -- кога за първи път етърци поставят емблемата на отбора на екипите си; кои са първите цветове на тима (издавам: черно и бяло, а познатият от години с виолетовата си краска отбор е играл и изцяло в червено). Не се знаеше, но вече се знае, че търновският отбор Бунар Хисар е най-силният военен отбор в България през 20-те години на отминалия век!

С чаровния мах на крилете на безкористието, с тъй обичания от бащата на съвременното олимпийско движение барон дьо Кубертен аматьорски дух и ценности Етър пишел историята си. Редували се и по-добри дни, имало и спадове, но радостта от играта давала и неподозирана сила, подклаждала амбициите за нови сполуки...

Малко и слабо е да се рече и напише,че историята на Етър е пъстра. Тя е предадена във Футболът в Търново с много труд, търсения, изчитане на архиви, срещи и разговори с наследници на покойни вече състезатели и деятели. И с помощта на не един и двама вестникари!

Няма цена за техните информации, репортажи, коментари от мястото на събитието;. Сладко жужащи са цитатите и от търновски, и от софийски издания. И вестници и списания. Начело е първият спортен вестник у нас -- Спортен лист, излизал от 1921-ва до 1923-та. Подир него -- вестник Спорт на Иван Селвелиев, съществувал от 1923 г. до 9 септември 1944-та. Добавям още органа на Българската национална спортна федерация (БНСФ) Спортен преглед, вестник Севернобългарски спортен лист. В тази хубава дружина са и търновските издания – вестниците Борба, Търновска поща, Ново време.. Изявите на Етър отразява и търсеният, четен и наистина професионално списван вестник Зора на Данаил Крапчев.

Разнообразни са образованието и опитът в занаята на авторите от все по-далечните години, но чрез написаното някога от тях до нас долита и духът на тогавашния журналистически стил. Език,различен от съвременния. Тук му е мястото да вплета, че първият извънстоличен кореспондент на вестника на Иван Селвелиев -Спорт е активният деятел на Етър търновецът Йордан Сапунджиев. И неговата история ще откриете във Футбола в Търново.

Книгата е увличащ разказ и за многолетни местни знакови места. Тя раздипля спомени за увлечението по спорта не само на младите търновци от онова време, но и на лекари, хамали, зъболекари, паркетаджии, военни, адвокати, търговци, обикновени жени-домакини, чиито светоглед обаче отивал далеч отвъд монотонието на къщната работа и семейните грижи...

И да не сте от Търново, намерете книгата. Тя е пример за силата на буквите и думите. На майсторското писане. Пример за мощта на умната журналистика. За вечната потребност от памет.

Истинска рядкост с достойнствата си е Футболът в Търново, повярвайте. Подобни книги се появяват веднъж на много години – като Халеевата комета, тъй любима на легендарната Елисавета Багряна.

Одързостявам се да ви призова - не чакайте следващата поява в небесната вис на любимката на Халей. Зарадвайте духа си –прочетете Футболът в Търново!