Една от легендите на БНТ, преподавателката и медиен експерт проф. Лилия Райчева споделя специално за сайта на СБЖ свои мнения за състоянието на медийната среда у нас и на обществените ни медии.

София посрещна Годишната конференция на Международната асоциация на обществените медии под домакинството на БНР. Дискусиите по време на форума повдигнаха ключови въпроси, които поставя и медийната аудитория.

В приветствието си към конференцията президентът Румен Радев изтъкна: „Не е учудващо, че днес виждаме как алгоритмите надделяват над аргументите, демагогията надделява над плурализма, а фалшивите новини изземат мястото на истината. Критично важно е цялото общество да укрепва ролята на обществените медии като гарант на демокрацията, като институции, които връщат доверието на гражданите с професионализъм и почтеност“.

На този фон предлагаме интервю за проблемите пред българските обществени медии, дадено от една от легендите на БНТ, преподавателката и медиен експерт проф. Лилия Райчева на журналиста и активист Любо Данков.

– Проф. Райчева, какво е Вашето мнение -  има ли цензура, забранени теми и забранени гости, едностранно представяне на важни теми в т. нар. обществени медии – БНТ и БНР?

– Ключова е ролята на обществените медии БНР и БНТ при предоставянето на безпристрастна, критична и плуралистично балансирана информация, особено по актуални обществено-политически въпроси. Те трябва да осигуряват платформи и за мненията на различни социални групи и мнозинства, което гарантира многообразие в общественото им обсъждане. Има тенденция, обаче, как някои теми се преекспонират, а по други се мълчи или се представят едностранчиво.

За потребителите трябва да е ясно и в какво качество журналистът общува с тях – като репортер, интервюиращ, анализатор или водещ, за да им е ясно кога представя фактите и кога ги интерпретира от своя гледна точка. Тематичната специализация на журналистите е важна, ала обсебването на ефирни територии е противопоказно за мисията на обществените медии да защитават свободата на словото и равнопоставеността на участниците.

От изключителна важност за БНР и БНТ е гарантирането на редакционната независимост от управлението на медиата. Въвеждането на вътрешноведомствен мониторинг на съдържанието от извънщатни сътрудници може да се окаже скъпо платена и неоправдана синекура, която да доведе до автоцензура на журналистите.  В духа на саморегулацията придържането към спазвнето на професионалните стандарти би следвало да е предмет на разискване единствено от журналистическите дружества. 

– Според Вашите наблюдения, кои теми се представят манипулативно и едностранно в т. нар. обществени медии и коя е причината за това? Има ли разлика между т.нар. обществени и т.нар. мейнстрим медии в това отношение?

– Съвременната журналистика е разтроена между функциите на медиата, политическите влияния и приходите на индустрията, което е израз на процеса на политизация и комерсиализация на медиите. Дигиталните технологии променят динамиката на двустранната връзка между традиционните медии и аудиторията, която вече може да създава съдържание и да го разпространява чрез социалните мрежи. Този процес е еднакво валиден както за обществените, така и за търговските медии. 

Пречките пред осъществяването на обществените функции на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) могат да бъдат разгледани съобразно предизвикателствата пред тях. Преодоляването на тези пречки изисква стратегически подходи за  осигуряване на по-стабилно и прозрачно финансиране, включително и на инвестиции в нови технологии и формати, както и на защита на редакционната независимост. Това може да се осъществи при коригиране на несъвършенствата в правно-регулаторната рамка чрез приемане на специализиран закон за БНР и БНТ. Проект за такъв бе предложен от проф. д. н. Райна Николова през 2022 г. Като се преодолеят тези предизвикателства, БНТ и БНР ще могат да осъществяват по-добре своите обществено-полезни функции, като безпристрастно информират, образоват и създават разнообразно и качествено конкурентноспособно съдържание. Изграждането на иновативни платформи за потребителите и за тяхното активно включване в комуникационния процес би защитило по-ефективно публичния характер на обществените медии.

– Каква е ролята на обществените медии в една държава и каква е тяхната значимост за обществото? БНТ и БНР изпълняват ли на практика ролята на обществени медии?

– В унисон с основните параметри на същността на демокрацията обществените функции на БНР и БНТ са ясно разписани в Закона за радиото и телевизията. На практика, обаче, те понякога  срещат значими предизвикателства от различно естество: законово, финансово, технологично, програмно, професионално. За това способстват несъвършенствата в правно-регулаторната рамка, политическите влияния, конкурентната медийна и информационна среда, процесите на цифровизация и глобализация, дефицитите в професионалните стандарти. Тези и други фактори може да доведат до известни деформации във функциите на обществените медии в полза на обществото и да се отразят контрапродуктивно върху доверието на аудиторията. Постигането на по-голяма независимост чрез плурализъм на мненията и активно включване на потребителите, както и подобряването на качеството на съдържанието чрез технологични иновации, би спомогнало за по-добро изпълнение на обществената роля на БНТ и БНР в бъдеще.

– Който плаща, той поръчва музиката  – в случая новините. Кой плаща в обществените медии? Как е редно да се финансират те?

– Предизвикателствата, пред които са изправени финансирането и програмирането в обществените медии, се базират както на вътрешни,  структурни, така и на външни фактори.

Обществените медии действат в конкурентна медийна среда, но разчитат предимно на държавна субсидия, която може да бъде неустойчива поради политически влияния или бюджетни съкращения. Нестабилността на средствата може да доведе до затруднения в перспективното планиране, както и до компромиси с качеството на продукцията. По тази причина обществените медии имат и затруднения с бързото внедряване на нови технологии и платформи – например, стрийминг услуги, подкасти и др., поставящо ги в неравностойно положение спрямо търговските медии, които могат да привличат повече инвестиции и да предоставят по-привлекателни услуги за аудиторията, включително и платени съдържания.

Ако програмирането се стереотипизира или е политически натоварено, това може да не отговаря на интересите на цялата аудитория, особено на по-младото поколение, използващо социалните медии и новите технологични платформи, като неглижира традиционните формати на обществените медии.

– Има медии, които достигат до относително малък брой хора. Примерно, „Фактор“, „Клуб Z“, „Гласове“, „Критично“.  За тях приемливо ли е да заемат страна по определени теми и да защитават конкретни тези? Как стои този въпрос в популярните медии, които достигат до милиони зрители – примерно, бТВ и Нова ТВ? А в обществените медии? Трябва ли в популярните медии да се излагат всчки гледни точки по спорни теми или те имат право да налагат позициите на собствениците си?

– В Етичния кодекс на българските медии се потвърждава основното право на всеки за свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личното достойнство и неприкосновеността на личния живот и право на безопасност и сигурност, като същевременно трябва да бъде гарантирано правото на медиите да работят без всякаква цензура. Позициите на собствениците би следвало да уважават правото на обществото да получава достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация. Чрез саморегулацията, осъществявана от професионалните общности, може да се коригират нарушенията на етичните медийни правила, стига гилдията да е достатъчно активна. 

Всъщност, проблемът е вече вкостенен. Преди повече от 30 години, през 1993 г., в зората на разкрепостяването на печатните медии у нас, режисьорът Николай Волев направи чудесния документален филм „Вестникарската война“. В него бяха показани зараждащите се конкурентни противоречия в прохождащия вестникарски пазар. Когато една утвърдена журналистка бе запитана дали би напуснала, ако разбере, че нейните работодатели – собственици на току-що появил се успешен вестник, вършат нередности или правят опити да повлияят на съдържанието, тя отговори чистосърдечно: „Вероятно, но не мога да кажа със 100 %. Всички ядем все пак“. Тогава частни радиа и телевизии все още нямаше, а сега това изобилие от медийни източници при стагниран рекламен пазар едва ли е най-благоприятно за придържане към високата мисия на журналистиката. Дори в обществените медии се забелязва стремеж към обсебване на ефира, към дисбаланс на информацията и прояви на неприкрита пристрастност.

– Ако смятате, че в популярните медии трябва да бъде осигуряван плурализъм по спорни теми, как да се санкционират тези от тях, които не спазват това?

– В Закона за радиото и телевизията ясно е записано, че доставчиците на медийни услуги, независимо дали са обществени или търговски, носят отговорност за съдържанието на медийните услуги.

Плурализмът не е редно да се ограничава само с разнообразието от гледни точки, но най-вече трябва да се осъществява чрез създаване на програми за различни социални групи, включително за малцинствени и уязвими хора, организиране на разнообразни дискусии и дебати, постигане на баланс в темите, осигуряване на уважително и конструктивно участие в разискваните проблеми и най-вече – чрез включване на аудиторията в съвременния комуникационен процес. За тази цел би следвало да се обмислят специфични редакционни политики.

– Нужни ли са някакви нови контролни органи или нови норми, или някакви промени в съществуващите?

– Механизмите и гаранциите за това, че медиите изпълняват професионално функциите си, са обусловени от външни фактори – осигуряване на финансова обезпеченост и редакционна независимост от политически и икономически влияния, и вътрешни фактори – създаване на качествено съдържание, безпристрастна информираност и ефективна интерактивност. За това са необходими конституционни и законови гаранции, както и взаимодействие на регулация, саморегулация и съвместна регулация. Тези механизми са важни за укрепване доверието на аудиторията, просто трябва да се прилагат в неин интерес.

– Кой е по-добрият вариант – един журналист, представящ всички гледни точки, или двама или повече журналисти в една медия, представящи чрез подходящи гости различни и противоположни позиции според своите виждания?

– Законът за радиото и телевизията задължава обществените медии да отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика. Водещият като представител на медията носи отговорност за спазването на това изискване.

Етичният кодекс на българските медии подчертава, че работещите в медиите трябва ясно да разграничават фактите от коментарите и предположенията. И още: че в коментарите и анализите ще се стремят да представят разнообразни мнения и гледни точки. В главата за редакционната независимост в Кодекса е указано, че журналистите не би следвало да се поддават на политически или икономически натиск и влияния. Управителното тяло на медията трябва да уважава правото на журналиста да откаже да изпълни задачи или да бъде посочен като автор на материали, нарушаващи буквата и духа на Кодекса.

Повишаването на квалификацията на журналистите, редакторите и всички служители в обществените медии пряко може да въздейства върху прецизиране на редакционните политики и подобряване на  качеството на съдържанието.

– Ще споделите ли мнение за т. нар. проверка на фактите и проверителите?

– Технологичните иновации отварят границите на информацията. Хоризонталните интерактивни и анонимни връзки на днешната информационна и комуникационна среда са благоприятна почва за разпространение на дезинформация.  Социалните мрежи дават не само възможност за свобода на изказ, но и нещо още по-важно – усещането за свобода, макар често тя да се оказва илюзорна. Цифровите технологии пораждат феномени като ехокамери, филтърни балони и фалшиви новини. Поляризацията и фрагментацията на аудиторията се увеличават. Селективната експозиция се засилва и случайните срещи с други мнения намаляват. Хората се затварят в своите балони и отвикват да водят конструктивен и смислен диалог. Така съвременната медийна екосистема, обхващаща всички субекти и фактори, чието взаимодействие дава възможност на медиите да функционират и да изпълняват ролята си в обществото, става все по-уязвима. За публиката са необходими ясни ориентири за съдържанието, което се разпространява чрез медиите.  Отговорността, прозрачността и отчетността е в полето на саморегулацията. Намесата на външни за медиите проверители при неясни правила би могла да наложи цензура, остракиране и професионално напрежение вместо да подпомогнат аудиторията. Отдавна, много отдавна се говори за програми за медийна грамотност, но и тук медиите са длъжници на обществото. 

– Бихте ли се съгласили с това, че в някои отношения четвъртата власт е по-скоро първа? Имам предвид това, че при избор на хора за властта, мнозинството няма никаква представа за качествата на кандидатите и в тях се формира някакъв образ почти единствено от информацията в медиите. Това налага ли някакви регулации в мейнстрима?

– Бързото развитие на информационните и комуникационните технологии променя парадигмата на медиите. Като част от обществената среда, и те следват тенденцията към комерсиализиране, проявяваща се и в политиката, и в образованието, и в спорта, и в културата. С разширяването на пропастта между управляващи и управлявани расте и отклоняването на аудиторията от традиционните медии към интернет пространството. Така медиите губят своята първоначална функция на морален коректив. Инфлуенсърите набират скорост в съревнованието с журналистите като лидери на общественото мнение. Същевременно, докато в първоночалната еуфория социалните мрежи действаха свързващо, все повече и те разединяват хората. Усеща се дефицит на социална синергия, основана на сериозни дискусии. Технологиите преварват нормативната уредба, бизнес моделите, професионалните стандарти и възприятията на аудиторията в съвременната информационна и комуникационна среда. Аналоговото мислене като че ли не може да се настрои на дигитална вълна.  

– Ако разглеждаме нещата чисто теоретично, какво трябва да се направи, за да имаме една честна медийна среда и до хората да достигат всички гледни точки по важните спорни теми?

– За съществуването на честна медийна среда, в която би следвало до хората да достигат всички гледни точки по важните спорни теми, е необходимо да се осъществят такива промени, които да гарантират медийната свобода и безпристрастността на информацията в служба на различните социални групи. За тази цел промените трябва да се основават на принципи, като независимост от политически и икономически влияния, яснота в собствеността и финансирането, управленска и професионална прозрачност съобразно високи етични стандарти, публична отчетност, високо качество на продукцията и ефективни технологични иновации, вкл. на изкуствен интелект. За постигането на тези цели е необходимо активно участие на законодателите, регулаторите, самите медии и аудиториятаа. Това означава съчетаване на регулация, саморегулация и корегулация.

– А практически, от гледна точка на ситуацията у нас в момента, как може да постигнем една нормална, свободна и плуралистична медийна среда? И възможно ли е изобщо? Какво конкретно трябва да се направи?

– В България медийният пазар е стагниран. Медийната собственост не е достатъчно изсветлена, няма в пълна степен публична прозрачност на политическите влияния и на финансовите потоци, особено в предизборни ситуации, отчетността на медиите пред обществото е рудиментарна. Обществените медии са изправени пред голямото предизвикателство да балансират между предоставянето на качествена и значима информация за различни обществени групи при недостатъчно финансиране и конкуренцията с търговските медии. България е законодателно хармонизирана с нормите на Европейския съюз и би следвало да ги прилага стриктно и в унисон с етичните професионални стандарти. Водеща в осигуряването на нормална, свободна и плуралистична медийна среда е активната роля на самите медии и на професионалната гилдия. Цяла глава от Етичния кодекс на българските медии – 4. Взаимоотношения в медиите и между самите медии – като че ли е пренебрегната от журналистическата общност. Публичното оповестяване на участието на журналисти в проекти, външни на медиите, в които работят, би спомогнало за изсветляване на трафика на влияния върху съдържанието, разпространявано от тях.

– Какво трябва да бъде отношението към чуждстранните агенти в медиите и медиите – чуждестранни агенти? Има ли проблем с тях и ако да, как трябва да се реши?

– Още на първата си сесия през 1946 г. Общото събрание на ООН приема резоюлция, определяща правото на информация като основно човешко право. След малко повече от половин век България приема Закон за достъп до обществена информация. Конституцията ни гарантира правото на всеки да търси, получава и разпространява информация без да нарушава правата и доброто име на другите граждани, както и да не е срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Разпоредба на Конституцията е и, че печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Нормативната уредба разполага с достатъчно механизми за случаи, в които могат да се установят чуждестранни агенти в медиите или пък медии – чуждестранни агенти.  На базата на европейската и световната практика за правна регулация на функционирането и финансирането на медиите с цел запазване на националните интереси и интересите на аудиторията регулацията може да се прецизира  относно осигуряването на прозрачност и отчетност при разпространението на информация в медиите. Така обществото би могло да бъде защитено от чуждестранна намеса във вътрешните работи, която може да не е в съответствие с интересите на страната. Същевременно, обаче, е възможно подобна регулация да посегне на свободата на словото и да доведе до цензура на неудобни за властите журналисти и медии. И тук, балансът между регулация, саморегулация и корегулация е съществен за защита на обществения интерес.

– А как стоят нещата с агентите на правителството и на родни олигарси?

– Разликата между дейността на журналистите и ПР-те е съществена, макар и в двата случая да се борави с факти. Журналистиката функционира за широката аудитория, като балансира между обществото и властите, но служи на обществения интерес. ПР-ите обслужват интереса на своите клиенти, използвайки медиите като инструмент за разпространяване на пристрастна информация. В този смисъл и техните етични кодекси се различават. Взаимодействието между регулация, саморегулация и корегулация е съществено за здрава медийна среда. Спазването на професионалните стандарти за предоставяне на проверена безпристрастна информация би следвало да е водещо в саморегулацията при медиите.

– Да поговорим за нещо извън темата за новини и актуални предавания. Смятате ли, че е вредно за обществото да се излъчват предавания, в които има агресия, пошлост, реч на омразата, ниски страсти – примерно, „Хелс Китчън“, „Съдебен спор“, както и някои популярни „риалити“ формати, които имат негативно влияние върху подрастващите, като им дават лош пример чрез елементарни хора с лош език и нисък морал? Трябва ли да има мерки срещу това и ако да, какви?

– Дългосрочните ефекти от тези предавания, в които има агресия и непристойна реч,  могат да бъдат негативни, особено за младата аудитория. В търсене на комерсиални приходи търговските медии може да се изкушат да неглижират стойностните културни ценности. Мерките срещу подобни предавания трябва да бъдат добре обмислени на регулаторно равнище, но най-вече чрез саморегулация от медиите и реакциите на гражданското общество. Саморегулацията би осигурила по-високи етични стандарти, като същевременно оставя медиите свободни да се адаптират към различни вкусове на аудиторията. Същевременно институциите са тези, които трябва да стимулират производството на качествени развлекателни продукции. Неотдавнашното удостояване са пожизнена парична награда от Министерството на културата за изключителни постижения и за цялостния й принос в областта на културата на една актриса със скромна творческа биография, но умело паразитираща върху известността на свой близък роднина, няма как да бъде стимулиращо за труда на мнозина редактори, режисьори, драматурзи, сценографи, оставили трайна следа в развитието на българската култура. Общественото и институционалното признание за качествена и вдъхновяваща продукция може да стимулира развитието на по-здравословни медийни формати.