Нашата делегация и любезните ни корески домакини от АКЖ.

Това бяха първите думи на председателя на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова при завръщането й заедно с група български журналисти от визитата им в Република Корея.

Снежана Тодорова водеше журналистическата група по линия на обмена между Съюза на българските журналисти(СБЖ) и Асоциацията на корейските журналисти(АКЖ).

Предлагаме ви нейните впечатления от пътуването, които тя сподели специално за сайта на СБЖ.

Наистина за пореден път се убедих колко много корейците обичат и уважават българите, с какво приятелско чувство говорят за нашата страна и, разбира се, за нашия Съюз – Съюза на българските журналисти, на който те гостуват всяка година.

Трябва да кажа, че в изпълнение на Меморандума за сътрудничество, подписан през 2015 г. между СБЖ и Асоциацията на корейските журналисти всяка година разменяме журналистически делегации. В Меморандума е записано, че по петима наши колеги от България и от Корея посещават съответно всяка от страните.

Тази година журналисти от София, Пловдив, Варна и Благоевград бяхме поканени да посетим Южна Корея от края на септември. Нашите партньори от Асоциацията признават, че най доброто време за посещение е краят на септември и началото на октомври, тъй като това е периодът, в който няма дъждове. Тази година, както по цял свят и в Корея имаше изключение - от нашето 6-дневно пребиваване там, три дни бяха дъждовни, но това не попречи на нашето добро настроение.

Това не пречеше на нашата програма, а още по-малко на приятелската атмосфера и разнообразните срещи, които бяха подготвили нашите корейски домакини.

Както винаги, колегите от Асоциацията на корейските журналисти се стараят да ни показват най-интересни места от тяхната страна, забележителности и хора, с които да имаме възможност да обсъдим въпроси от професионално естество и да присъстваме на впечатляващи събития.

Нашите домакини от Асоциацията на корейските журналисти бяха изключително любезни, сърдечни и с особено приятелско чувство към България и по-точно към

СБЖ, който все още е единственият им партньор от Европа.

За тези 10 години сътрудничество, СБЖ е единственият партньор на Асоциацията на корейските журналисти от Европа. Те не са търсили друг европейски партньор , тъй като според тях взаимните професионални връзки с нашата организация са напълно достатъчни.

Трябва да изтъкна, че корейските колеги винаги идват с голямо удоволствие в България, с много топлина говорят за срещите в нашата страна.

Вълнуващи срещи в Сеул: в обществената телевизия и в един от най-големите вестници на Корея

При пристигането си в Сеул имахме възможност да се срещнем с ръководството на Съюза на корейските журналисти. Винаги на официалните срещи присъстваше председателят г-н Парк, като и други членове от ръководството на Асоциацията. Много интересна беше срещата ни с издателя, с главния редактор и с колегите журналисти от един от най-големите корейски всекидневници, който излиза в Сеул.

Много впечатляващо за нас беше посещението ни в

обществената телевизия на Корея - MBC Mumhwa Broadcasting Corp. ( Mumhwa Broadcasting Corp.)

Там видяхме как се осъществяват предавания с използването само на изкуствен интелект. В студиото на MBC нямаше оператори, осветители, режисьори – всичко беше поверено на изкуствения интелект. Обществената телевизия е оборудвана с изключително високотехнологична апаратура.

Много приятно беше, че един от придружаващите ни по време на посещението в телевизията бе посетил България като гост на СБЖ. А когато си посетил една страна и си я обикнал, това винаги носи положителна емоция.

Особено запомнящо бе посещението на

музея на телевизия МВС, в който има кът, посветен на техен колега-борец за правата на журналистите.

Запознаха ни и с моменти от неговата история, от битките му срещу опитите да бъде заглушена свободата на словото. Затова те го почитат, за тях той е герой, тъй като е бил много настойчив и непреклонен в борбата за защита на правата на журналистите и свободата на словото.

Колегите от Корея ни разказаха, как по време на управлението на предишния президент, който в момента се намира в затвора за корупция, те са работили при много трудни условия. Дори 20 месеца не са получавали заплати, но въпреки това са продължавали да работят и да се борят за защита на журналистическия труд и за свобода на медиите.

За нас беше интересно да видим в град Инчон в историческия музей как корейците почитат известната американска журналистка Маргарита Хигис, която е отразявала Корейската война. В музея има голяма експозиция от нейни фотоси, материали, пишещата машина, на която е създавала репортажите си от войната. След края на корейските събития тя заминава за Виетнам, но за съжаление се разболява и умира твърде рано. Маргарита Хигис е пример на много доблестен човек- журналист, жена и показва, че истинският журналист не се страхува от нищо, когато трябва да отрази истината.

Нашето посещение беше отразено от корейските медии и особено от пространната статия на вестник Kukmin Dayly.

За мен беше интересно да проследя и едно публицистично предаване по телевизия МВС. Направи ми силно впечатление как водещият – колега на средна възраст, разговаря с гостенката в студиото – представителката на Корея в ООН. Журналистът не притискаше гостенката, нямаше агресивен тон и диалог на високи децибели. Те обсъждаха спокойно темата, която разискваха с уважение и от двете страни. И тогава си помислих, че има на какво да се поучим от нашите корейски колеги.

Впечатляващо беше също така, че много кметове и областни управители, с които се срещахме, знаеха за България и говореха за нашата Родина с изключителна топлина и сърдечност.

Особено интересно беше, че по време на една от срещите ни

един от кметовете ни посрещна с думите, че е написал песен за нас.

Оказа се, че той пише стихове, но по специалност е зъболекар и вече 15 години е кмет на този град. Ние проявихме веднага желание и интерес да чуем песента и той я включи на български език преведена, за да можем да я разберем. Това беше една много красива песен, с много приятна музикална аранжировка в изпълнение от българска певица. И всичко това постигнато с изкуствен интелект, разбира се. Но за нас този жест беше много вълнуващ и впечатляващ.

Среща след 24 години

За пръв път посетих Южна Корея през 2001 г. като участник от СБЖ в конгреса на Международната федерация на журналистите. Организатор и домакин бе председателят на АКЖ, с когото отново се видях сега в Инчон след 24 години. Сега той е главен редактор на един от известните вестници в Инчон. Това беше една много трогателна и вълнуваща среща.

Спомням си, че тогава всички участници в конгреса на МФЖ бяхме поканени да участваме в протеста на корейски студенти, подкрепен и от журналистите. Тогава за пръв път видях колко решителни са техните действия, колко активни са те в протестните си изяви. Как желаят с цената на всичко да изразят позиция, да обявят на всеослушание всичко, което трябва да защитят в името на интереса на младите хора.

Другата много вълнуваща среща беше с госпожа Канг Хи, наблюдател във в. „Киенджин Илбо“, която е голяма приятелка на България и СБЖ. Тя е била два пъти в България и е влюбена в страната ни, която тя чувства като родна страна. Госпожа Канг Хи винаги е намирала време да се срещнем, когото съм Корея. И това прави приятелството ни още по сърдечно.

Сеул – столицата на малкия тигър , впечатляващ с модерна архитектура и невероятна чистотата

Не случайно казват, че Корея е малкият тигър, защото в икономическо и по специално в технологично отношение те са много добре развити и много напреднали.

Посещението ни започна от Сеул - едни модерен азиатски град, който винаги впечатлява с архитектурни постижения, с много високи нови сгради, с невероятна чистота. Там няма да видите никъде дори кошчета за боклук, защото той се събира в домакинствата по различен от познатия ни начин.

Освен това там не е позволено да се пуши дори на улицата. За пушачите са изградени специални стъклени кабини, в които влизат при желание да запалят цигара. Корейците се отнасят много строго към пушачите и глобите са сериозни, ако някои наруши реда и запали цигара дори на улицата.

Историята обаче не е забравена от корейския народ. В центъра на Сеул има голям паметник на Седжонг – създателя на тяхната азбука, към когото те се отнасят с много голямо уважение.

Да пренощуваш в будистки манастир

За нас беше много интересно, че успяхме в наситената си програма да посетим един будистки манастир в Сеул. Бяхме поканени да пренощуваме там и сами усетихме начина, по който живеят монасите. Бяхме настанени в стаи, в които имаше само един дюшек на пода и една завивка.

На сутринта разгледахме манастира, красивия двор с две петвековни дървета, участвахме в една обиколка около пагодата в двора на манастира. Участвахме и в урок по медитация с будистки монах, който ни разказа как може да се вглъбим, да изчистим съзнанието си от ежедневните мисли и да погледнем във вътрешния си свят.

В програмата на посещението ни бяха предвидени две много интересни културни събития. Най-напред посетихме

EXPO 2025 на музикални инструменти.

Това беше не просто изложба – на една много обширна площ бяха подредени различни шатри и във всяка една шатра представяха различни музикални инструменти – корейски , азиатски. Имаше изпълнения под открито небе. Насладихме се на музикални певчески и танцови състави от най-различни страни. Танцовите групи бяха от Словения и от Мексико, чухме и вокален спектакъл от Корея.

С радост научихме, че е имало и танцова група от България – „Пламъче“, която също е участвала.

На следващия ден имахме възможност да посетим

Биенале на художествени занаяти с кауза и послание,

което беше уникално преживяване. На огромно пространство бяха представени художествени произведения от различни страни, но произведения с кауза, с послание.

На това биенале всяка една творба беше с послание.

Например в един ъгъл бяха подредени на пръв поглед много красиви вази с много красиви орнаменти. Когато се приближих обаче, видях, че това са бомби, направени като вази – украсени с цвета и орнаментите на съответните страни - и това беше послание за мир, срещу война.

Или пък едно произведение от индийски автор – разноцветни копринени индийски платове, подредени така, че все едно влизаш в будистки храм. Едно красиво послание.

Друг много вълнуващ кът беше мястото, където на стената бяха подредени фотоси от зловещо разрушение на будистки манастир, който е изгорял от пожар. Почти всичко е изгоряло, дори камбаната е паднала и станала на парчета. До камбаната има много полуизгорели дървета. Група корейски художници, които се занимават с дърворезба, обаче успяват от тези дървени остатъци от пожара да направят цяла колекция бастуни. Много красиви, с необикновени форми и - с послание, че дори от нещо разрушено, може да се направи красива и полезна вещ. Тези бастуни са подарени на монасите от манастира.

Нашите любезни корейски домакини ни показаха и

разнообразната корейска кухня.

Както въобще на Изток, така и в Корея кухнята е богата, разнообразна, главно морска и повече вегетарианска. Има, разбира се, и месни ястия. Типичното за корейската кухня, е, че в много от ресторантите в центъра на масата има една дупка, в която се слага нещо като електрическа скара и всеки около масата може сам да си опече съответно месо. Сурово месо, което се реже с ножици на удобни за хранене с клечки парчета. Оризът задължително присъства, защото това е хлябът за азиатците.

В тяхната кухня няма и не се сервират десерти - десертът там е чаша плодов сок, силно подсладен, обикновено сок от сливи или кайсии. Много малко количество, по-малко от 100 гр., който обаче е достатъчен като приятен финал на храненето.

Другото интересно за нас като европейци е, че, когато посещаваш битов ресторант в Корея, трябва да се събуваш. Те много държат на чистотата, затова не само в ресторантите, но и в телевизионните студия се влиза по пантофи.

Изненада ни приликата между природата на Корея и природата у нас - като климат и като природни дадености.

Корейците обичат и уважават България. Те знаят за нашето кисело мляко и за прочутата българска роза. Както и в Япония те произвеждат български йогурт и използват розите в козметиката.

Но ако трябва да обобщя само с няколко думи това наше посещение в Корея, ще кажа, че то беше не само ползотворно, но и много вълнуващо, защото за пореден път имахме възможност да обменим професионален опит и да се опознаем взаимно. Там срещнахме колеги и приятели.