Шоуменът и лидер на партия „Има такъв народ“ Слави Трифонов коментира в пост във Фейсбук предложеният от формация му закон, който предвижда разпространяването на информация за личния живот от лица и медии да се наказва с до шест години затвор.

Законопроектът бе гласуван скоростно в правната комисия на парламента на първо четене в четвъртък, 9 октомври. Но след бурна и негативна обществена реакция лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви на следващия ден пред репортери, че е разговарял със Слави Трифонов, убедил го, че законопроектът е грешка и в отговор получил уверение, че ще бъде оттеглен.

Критиците н проекта изтъкват, че в него не се прави разлика между публична и не публична личност и между клевета и истинна информация. Евентуалното му приемане би отворило широки възможности за репресивното му прилагане срещу журналисти и медии, разкриващи нелицеприятни факти за политици.

Предлагаме по-долу текста на коментара на Слави Трифонов по казуса, публикуван на Фейсбук-профила му днес, 11 октомври:

„Слави Трифонов признал пред много близък човек, че умира, помолил го да…“

„Слави в ареста заради ‘Евровизия’"

“Слави се върнал към дрогата?“

„Слави тежко болен, ходи на химиотерапия в онкоклиника – София“

„Шоуменът изглежда ужасяващо без грим; главата му е цялата в рани; фоторепортер на ‘Папараци’ успя да заснеме истината за Слави“

„Слави спи с малолетна“

„Слави не може да има деца“

„Слави е импотентен“

„Слави си сменя кръвта в Париж“

Това е една микроскопична частичка от нещата, които се пишат за мен. Разбира се, на някои от вас ще им стане неприятно, когато ги четат; други ще се отвратят, трети — може би — ще се натъжат, а четвърти искрено ще се зарадват. Така е. Отдавна съм приел, че всичко това е част от онова, което ми се случва, и съм се опитвал, доколкото мога, да предпазя близките си. Доколко съм успял — не знам, но знам, че това е част от българското публично пространство.

Има държави, в които не е така. Там няма жълти сайтове и жълти вестници — не защото няма кой да ги пише, а защото няма кой да ги чете. Например, така е в Швейцария.

Е, за добро или за лошо, в България не е така.

И сега ще ви споделя нещо: за някои хора, които в днешната емоционална говорилня не са разбрали, ще кажа следното — доколкото зависи от мен, аз ще направя всичко възможно, за да могат такива измислици, гнусотии и откровени пошлости да продължат да съществуват.

Защото така ние в България разбираме свободата на словото.

Ще бъда още по-директен и ще се обърна към една част от т.нар. български естаблишмънт. Знам, че ме мразите. И винаги, доколкото зависи от мен, ще правя всичко възможно, за да можете свободно да изразявате омразата си. Защо ли? Защото това ме зарежда и ме прави щастлив. И не се шегувам.