На 30 септември, навръх 90-годишнината от рождението на незабравимия поет и писател Никола Инджов, отишъл си, уви, през 2020 г., неговата съпруга – журналистката, писателка и преводачка Людмила Писарева, откри посветена му паметна плоча на стената на дома, в който са живели дълги години, на ул. „Граф Игнатиев“ номер 6.
На събитието присъстваха поети, писатели, журналисти. Топли думи, спомени и почит към таланта и гражданската позиция на Никола Инджов споделиха председателите на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова и на Съюза на българските писатели Боян Ангелов. Поетът Георги Константинов прочете стихове на Никола Инджов.
Възпоменанието продължи неформално в Клуб „Журналист“ на СБЖ с управител поета, бард и журналист Ивайло Диманов.
Никола Инджов е роден на 30 септември 1935 г. в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина (днес в Северна Гърция), юношеството му – в Хасково. Завършва Икономически техникум, следва във ВИНС – Варна. Учи испански език в Хаванския университет, като оттогава датира и неговото приятелство с живелия по същото време в Куба колумбийски нобелист Габриел Гарсия Маркес.
Работил е като редактор в списанията „Младеж“ и „Български воин“, като главен редактор в Българската национална телевизия, главен редактор на сп. „Родолюбие“, в. „Литературен фронт“, сп. „Картинна галерия“, „Литературен вестник“, в. „Камбана“ и в. „Тракия“.
Има над 30 книги с поезия, проза, есеистика и публицистика. Сред тях са стихосбирките „Предчувствие”, „Дългосвет”, „Всекидневен човек“, „Лунна родина“, „Странник“, „Останали стихотворения“, „Едни и същи думи“ и др.; романите „Попътна повест“, „Възречени от Манастър“, „По следите на норвежеца“, „Душа на друг човек“; есеистико-публицистичните книги „Всекидневно човечество“, „Отдалече път и надалече“, „Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов“ (в съавторство с Димитър Костадинов), „Приписки към времето“, „Българогласни. Българокръвни. Българоглави“. „Тракийски идеи, съдби и събития”, пътеписни книги за СССР, Армения, Куба, Америка и др.
Превеждал е стихове на Пабло Неруда, Лопе де Вега и др. Освен от испански, превежда поезия и от руски, сърбохърватски, португалски.
За първи път публикува стихове в сп. „Септември“ през 1952 г. Лауреат на редица награди – от Празника на поезията, от Световния младежки фестивал в Хелзинки за поезия, от Съюза на съветските писатели за преводи на руска поезия, Голямата литературна награда на Бургас за цялостно творчество, от Съюза на преводачите за преводи на латиноамериканска поезия, Националната Ботевска награда за поезия и публицистика, на Съюза на българските писатели за най-добър роман („Възречени от Манастър“), Национална награда „Георги Братанов“ за поезия, на Съюза на българските писатели за най-добра публицистична книга („Приписки към времето“), Национална награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“, на Съвета на европейската научна и културна общност „Златна книга“ за принос към българската култура, Национална награда „Никола Фурнаджиев“ за цялостно творчество, Награда на СБП за цялостно творчество и принос в съвременната българска литература…
Носител е на орден „Кирил и Методий“ с огърлие, почетен гражданин на Бургас.
Навремето е бил член на ЦК на ДКМС. Заемал е редица постове като вицепрезидент на Българо-съветския клуб на младата творческа интелигенция, първи секретар в посолството на Народна република България в Куба, съветник в посолството на Народна република България в Мексико, главен секретар на Съюза на българските писатели, заместник-председател на Съюза на тракийските дружества в България, вицепрезидент и президент на Асоциацията за приятелство „България-Куба“, председател на Литературна академия „Южна пролет“, председател и заместник-председател на Комисията на Висшия съвет на БСП за политиката на БСП в културата, член на Българския ПЕН-център, член на Тракийския научен институт, председател на Международната фондация „Гео Милев“, почетен член на Международния писателски съюз „Св. св. Кирил и Методий“.
Поклон пред светлата памет на големия творец и общественик Никола Инджов!
Copyright © 2022
Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.