Честването на Деня на независимостта е повод колегата Борислав Костурков да ни припомни кой е политикът Александър Малинов, написал собственоръчно Манифеста за независимостта на България.

Всички или почти всички в нашето мило Отечество знаят, че на 22 септември през 1908 г. е обявена независимостта на България от Османската империя. Васалното на султана Княжество България става равноправно на другите държави в Европа вече като Царство България.

Но защо ни е бил този акт, когато още от 1878 г., т.е. цели 30 години, българите вече са се смятали за свободни люде? Да, ама не! България не е била призната на международната арена, не е можела да участва в международни конгреси и конференции. Не е имала право да обмитява стоки, внасяни от Великите сили, което е удряло по родното ни производство и икономика. Български съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил дори убийство на български територия.

Не всички обаче знаят, че обявяването на нашата независимост на 22 септември 1908 г. е брилянтен успех на българската дипломация, при това подготвен тихо и безшумно и осъществен в най-подходящия момент – след Младотурската революция. Не всички знаят, че основната заслуга за този акт има правителството на големия наш демократ и политик Александър Малинов и разбира се, княз Фердинанд.

Роден в Бесарабия, възпитаник на известния Южнославянски пансион на големия просветител и педагог Тодор Минков в град Николаев и завършил право в Киев, Александър Малинов се утвърждава като един от най-значимите и уважавани наши политици – истински предан на Майка България. Не всички знаят, че премиерът Малинов написва Манифеста за независимостта през нощта на 21 срещу 22 септември, опрян на едно дърво едва ли не на коляно на малката гара Две могили. Именно там царският влак е спрял за почивка по пътя между Русе и Велико Търново. След това Манифестът е подписан също от княз Фердинанд, министъра на външните работи и вероизповеданията ген. Стефан Паприков и другите членове на кабинета. За да бъде тържествено обявен на 22-и в търновската църква „Свети 40 мъченици”.

Има ли сега България такива умни, далновидни и решителни политици, като Александър Малинов, ген. Паприков, министъра на войната ген. Данаил Николаев и др. ? Отговорете си сами, драги колеги !

Самият Александър Малинов неслучайно е избиран пет пъти за министър- председател. Разбира се, не така успешно е неговото премиерстване през 1918 г. на коалиционното правителство между Демократическата и Радикал-демократическата партии в кабинета Александър Малинов - Стоян Костурков, но тогава България след поражението в Първата световна война вече изживява втората си национална катастрофа. Годините са невероятно трудни и двамата честни и родолюбиви политици не биха могли да се справят, въпреки искрените им усилия.

Александър Малинов отново оглавява коалиционно правителство, този път на Народния блок през 1931 г. и остава верен на своите демократични принципи. Показателно е също, че блестящият оратор намира смъртта си на предизборен митинг на Демократическата партия на 20 март 1938 г. след емоционална реч.

С такива политици можем наистина да се гордеем!