Йосиф Хербст е на стенописа, който посреща всеки, влязъл в сградата на Съюза на българските журналисти на ул. „Граф Игнатиев“ 4 в София

Когато политици третират журналистите като държачи на микрофони и агресивно дискриминират онзи, който ги „ядоса“ с някой въпрос, журналистическата солидарност означава всички заедно да си дръпнат микрофоните и да обърнат гръб на позволилия си подобно поведение политик – независимо кой е той и от коя партия, както и независимо кой е журналистът и от коя медия е. Колко често сме го виждали? СБЖ многократно е изразявал принципната си позиция при такива случаи.

Когато журналисти са принуждавани да губят работата си и да оставят „празни столчетата си“, журналистическата солидарност означава гилдията масово да изрази възмущението си. Колко често сме го виждали? СБЖ не само е публикувал остри позиции, но е организирал и е участвал в протести по такива поводи, дори когато пострадалите журналисти не са идвали на проявите в тяхна защита, или пък в друг момент са решавали да се включат в тенденциозни публични нападки срещу СБЖ.

Когато съдебни дела се използват като бухалки срещу „неугодни“ журналисти, журналистическата солидарност означава да се реагира не избирателно, а еднакво при всички случаи, независимо от позициите и мненията, изразявани от засегнатите журналисти. Колко често сме го виждали? СБЖ винаги е споделял и отстоявал становищата на Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите, чийто колективен член е, за недопустимостта на т. нар. SLAPP-дела. Подкрепяме и разпоредбите по темата на Европейския акт за свободата на медиите, който до броени дни трябва да започне да се прилага и у нас. Реагирали сме остро срещу дела „шамари“ – и всеки, който наистина желае да се информира за това, може лесно да го направи през сайта на СБЖ.

Нашата позиция не се е променя. Придържаме се към принципите си. Журналистическата солидарност и защитата на правата на журналистите са на водещо място сред тях. Нека за пореден път да припомним, че СБЖ единствен изготви и внесе за разглеждане в Народното събрание още през 2017 г. предложения за законодателни промени, които да гарантират тъкмо спазването на журналистическите права, наред със свободата на словото и прозрачността на медийната собственост. На предложенията ни и досега не е даден ход.

За сметка на това от различни посоки и, уви, включително чрез медийни трибуни и журналистически гласове, от години срещу СБЖ се сипят необосновани нападки, хули, лъжи, заклеймявания, често и реч на омразата. Отдавна сме решили, че няма да слизаме на нивото им и да се обясняваме. Но тези дни дори ефирът на БНР бе използван, за да набеди СБЖ, че не реагирал по нашумял в момента казус със SLAPP–дело, а „се занимава само с имотите си“.

Припомнихме вече по-горе каква е принципната позиция на нашия Съюз по темата и какви конкретни инициативи сме предприемали. Който публично твърди, че „не правим нищо“, атестира само собствената си неинформираност и разпространява фалшиви новини.

Що се отнася до имотите на СБЖ, те са гаранцията за нашата независимост, защото приходите от тях отиват за дейността на Съюза ни. Ние не разчитаме на грантове и спонсори, както е добре известно, и затова нямаме никакви зависимости от външни влияния. А журналистическата солидарност, която е силна, само когато е взаимно и общо действие на цялата гилдия, можеше да се изяви доста по-активно, докато СБЖ години наред водеше съдебни битки с наемател, неправомерно ползващ наш ключов имот, реализиращ големи печалби от него и отказващ да плаща наем – с което де факто удряше по възможността на СБЖ да реализира ефективна дейност.

Успяхме да отстоим правата си в тази дълга сага. Но къде през цялото това време беше солидарността със СБЖ на онези, които днес си позволяват да винят Съюза ни в недостиг на солидарност?

Къде беше солидарността им и при много други случаи на накърнени журналистически права, когато Съюзът ни ясно е изразявал принципна позиция, насред доминиращо „колегиално“ мълчание? Кой друг е реагирал срещу унизителните и широко разпространени в медийната среда форми на „сиво“ и без осигуровки заплащане на журналистическия труд? Срещу вкарването на журналисти в „черни списъци“ заради изразяваните им мнения и коментари? Срещу тенденциозни, недоказани и услужливо тиражирани от ред медии тежки обвинения спрямо независими журналисти?

В нажежено от много конфронтации време живеем. Нормално е и журналистите да се разделени по убеждения и позиции. Но нека поне се опитаме да спазваме някои основни етични принципи. Като класическата фраза на Волтер: „Може да не съм съгласен с теб, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш“. И веруюто на Йосиф Хербст: „Никому в угода, на никого напук“.

100 години след зловещото убийство на блестящия символ на достойнството на българската журналистика – Йосиф Хербст, нека не позволяваме на онзи отровен разлом, който преди век погълна толкова светли умове на родината ни, отново да ни сблъска едни с други. Ако наистина има надежда за българска журналистическа солидарност, тя е, която има и силата да затвори разлома.

Снежана Тодорова,

председател на СБЖ