След като Съветът за електронни медии (СЕМ) на три последователни заседания днес не успя да избере нов генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ), бе насрочена нова процедура за избор.

Нито един от осемте претенденти за поста в процедурата от 2022 г., към довършването на която СЕМ се върна в изпълнение на съдебни решения, не събра нужните поне три гласа „За" от членовете на медийния регулатор.

И на трите гласувания настоящият генерален директор на БНТ Емил Кошлуков получи 1 глас в своя подкрепа от Галина Георгиева, а Венелин Петков - 2 - от Пролет Велкова и от председателя на СЕМ Симона Велева.

Съгласно Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) до избора на нов генерален директор Емил Кошлуков ще продължи да бъде начело на БНТ.

Така СЕМ реши с пет гласа „За“ при един с особено мнение на Галина Геогиева, че прекратява конкурса и прие разпореждане за предварително изпълнение на решението.

По предложение на Кърдинка Къдринова медийният регулатор с 5 гласа „За“ насрочи нова процедура за избор на генерален директор на БНТ.

Прие се и хронограмата на конкурса:

Крайният срок за подаване на документи за участие в процедурата е 12 септември т. г..

Обявяване на допуснатите до процедурата кандидати - 2 октомври т. г..

Обявяване на допуснатите до изслушване кандидати – 9 октомври т. г..

Изслушване на концепциите и представянето на кандидатите – 14 и 15 октомври т. г..

Гласуване на нов генерален директор на БНТ – на 16 октомври т. г.

Предварителното изпълнение по двете решения бе гласувано, за да се избегне нова съдебна сага, като тази с предходния конкурс, и за да може да бъде защитен общественият интерес.

Както вече сайтът на СБЖ ви информира, медийният регулатор се събра днес на извънредно заседание, за да изпълни указанията на съда и да довърши процедурата по избор на генерален директор на Българската национална телевизия, започнала още през юни 2022 г. , а именно - да прегласува финалния четвърти етап от избора на генерален директор.

Припомняме, че през 2022 г. нито един от 8-те кандидати не събра нужните гласове. Претендентите за поста бяха Сашо Диков, Ирина Величкова, Сашо Йовков, Василена Матакиева, Емил Кошлуков, Венелин Петков, Красимир Ангелов, Светлана Божилова. Тогава СЕМ реши да прекрати конкурса, но решението му бе обжалвано от някои от кандидатите. Последваха съдебни дела, заради които вече трета година генералният директор на БНТ Емил Кошлуков продължава да заема поста в условията на изтекъл тригодишен мандат. Това право му дава Законът за радиото и телевизията, според който, ако при изтичане на мандата на генералния директор не е осъществен избор на нов, той продължава да изпълнява задълженията си до встъпване в длъжност на новия генерален директор.

Според последното решение на Върховния административен съд, които медийният регулатор изпълни днес, процедурата по избор на директор на БНТ трябва да се върне във финален етап, т.е. гласуване на кандидатурите на всеки един от осемте кандидати. Този път обаче членовете на СЕМ могат да гласуват само със „За" или Против", но не и с „Въздържал се“. За да има избран генерален директор на БНТ за следващия мандат , е необходимо кандидат да получи три гласа „За". 

В началото на днешното заседание всеки един от членовете на СЕМ изложи мотивите си.

Представяйки своите мотиви, членът на СЕМ Къдринка Къдринова подчерта, че „отговорният подход би бил СЕМ да обяви нова процедура за избор на генерален директор на БНТ, кандидатите да представят актуални концепции и да изберем от тях уважавана в гилдията и обществото личност с висок персонален и професионален авторитет. Според мен само такъв подход ще може да консолидира СЕМ, гилдията и обществото.“

Обстоятелствата са необичайни, каза Къдринова и припомни, че тя стана член на медийния регулатор на 2 септември 2024 г., повече от две години след онази процедура, в която тя не е участвала и н е добила преки впечатления от представянето на кандидатите при събеседванията с тях.

Но тъй като има съдебно решение ,Къдринова каза, че ще го изпълни, като даде своя глас за всеки от осемтте кандидати, така, както се изисква – само със „За“ или „Против“, въз основа на всички налични материали от юни 2022 г., включително концепциите на кандидатите, видеозаписите и протоколите от техните изслушвания, с които тя се запознала подробно.

„Държа да изразя мнението си, че тази проточила се три години сага около избора на генерален директор на БНТ нагнети допълнително напрежение и негативни нагласи в обществото. Ситуацията позволи на избрания само за периода 2019-2022 г. като генерален директор на БНТ Емил Кошлуков да продължи да ръководи обществената телевизия още цял тригодишен период, без да е избиран, тъй като ЗРТ оставя титуляра да изпълнява длъжността, докато не бъде определен нов генерален директор”, подчерта Къдринка Къдринова.

Тя изтъкна, че „СЕМ има не само задължението да изпълни решението на съда, но и да следва своя обществен дълг, очертан и в чл. 20, ал 2 на ЗРТ. Там изрично е посочено, че СЕМ „се ръководи от интересите на обществото, защитава свободата на словото, независимостта на доставчиците на медийни услуги, медийния плурализъм, културното и езиковото многообразие, защитата на потребителите, достъпността, недискриминацията, правилното функциониране на вътрешния пазар и насърчаването на лоялна конкуренция“.

Затова, подчерта членът на регулатора Къдринова, „Смятам, че при настоящата ситуация СЕМ дължи на обществото да покаже способността си за обективна и независима преценка на обстоятелствата. Длъжни сме да отчетем и динамиката на изминалите три години, промените в медийната, обществената и глобалната среда, които поставят нови предизвикателства пред ръководствата на обществените медии. Убедена съм, че отговорният подход би бил СЕМ да обяви нова процедура за избор на генерален директор на БНТ, кандидатите да представят актуални концепции и да изберем от тях уважавана в гилдията и обществото личност с висок персонален и професионален авторитет. Според мен само такъв подход ще може да консолидира СЕМ, гилдията и обществото.”

Къдринка Къдринова изложи обобщеното си мнение за осемте кандидати, явили се през 2022 г., като отбеляза, че всичките правят впечатление със сериозната си професионална история и отговорното си отношение към мисията на обществената телевизия, мотивирани са за решения на проблемите и има общи за всички акценти, изведени в представените концепции. Къдринова даде за пример необходимостта от много по-силно представяне в програмите на БНТ на разследващата журналистика, активното обръщане към младата аудитория, по- ефективното присъствие в дигиталните платформи.

Ето кратките й коментари за всеки от кандидатите

„Сашо Диков е забележителна фигура в българската журналистика. Типичният му стил, белязан от много плам, критичен заряд, силни метафори, е отличен за водещ на публицистично предаване, но съм скептична дали би бил успешен за позицията на генерален директор на БНТ. В условията на прекалено поляризирано общество с много конфронтации смятам, че е силна потребността от умение да се води диалог, като същевременно се запазва и онзи „изправен и твърд гръбнак“, за който говори Сашо Диков в концепцията си. Тя съдържа важни акценти за необходимостта от пълноценни новини, ярка публицистика и разследваща журналистика. Харесва ми и мотото ѝ: „Отново и отново: истината и само истината“. Но кандидатът сам признава, че тази представена през 2022 г. концепция се базира на негова концепция още от 2019 г., което ми изглежда несериозно.

Ирина Величкова – нейната концепция е озаглавена също емблематично: „Рестарт“. Смятам, че твърде малка част от текста е посветена на новините, а те са ключова мисия на обществената телевизия. Съгласна съм с критиката на г-жа Величкова, че излъчваните сега новини са предимно софийски, почти няма регионални и икономически. Но не намирам никакви нейни оценки за международните новини, които са с особена тежест в съвремието ни. Много повече внимание г-жа Величкова обръща на филмите и културните предавания, които, разбира се, са важни, но ми се струва, че балансът не е постигнат. Не приемам за убедителни аргументите на кандидатката за промяна в профилите на БНТ 2 и БНТ 3, като според идеята ѝ и от двата канала изчезват спортните предавания.

Сашо Йовков единствен от кандидатите обръща внимание, че живеем в „световна многостранна криза“, като съумява убедително да представи колко важни са в тази обстановка предлаганите от него приоритети в развитието на БНТ. Смущава ме обаче схващането му за БНТ като за „обществена структура с корпоративен модел на управление“. Не приемам корпоративния подход, който виждам и при други кандидати. Не смятам, че той може да е в синхрон със същността на БНТ като обществена телевизия. Прави ми впечатление и предложеният от г-н Йовков модел за управленска структура на БНТ: Управителен съвет, Борд на директорите, Програмен съвет, Креативен борд, Обществен съвет. С удивление откривам практически същото предложение и в концепцията на друга кандидатка от конкурса.

Василена Матакиева – да, именно в нейната концепция под мотото „Стъпка напред“, която съдържа и много конструктивни предложения за промени, включително и за цялостна стратегия за съдържанието в различните медийни услуги на БНТ, виждам идея за управленска структура, твърде подобна на идеята на Сашо Йовков: Генерален директор, Управителен съвет, Борд на директорите, Програмен съвет, Продуцентски съвет, Креативно звено, Обществен съвет. Разбира се, това може да се приеме и като израз на изградено в процеса на дългата работа в БНТ сходство в преценките и съжденията, но все пак трябва да го отбележа. Също така виждам в концепцията на г-жа Матакиева и израз като „тестване на достигната потребителска удовлетвореност“, но аз не мога да приема поглед към аудиторията на обществената телевизия като към общност от просто потребители.

Емил Кошлуков – на изслушването през 2022 г. и с ефектната презентация на концепцията си кандидатстващият тогава за втори мандат като генерален директор на БНТ се представя като добър мениджър. Приветствам предложенията му за засилване на ролята на собствените приходи при финансирането и на инвестирането в обучението на хората. Концепцията му е под мотото „Зрителят на първо място“. Но кой точно зрител се има предвид? Обществото е доста многообразно и поляризирано. Липсва акцентирането върху плурализма. В текста на концепцията виждам уклон към възприемане на аудиторията като потребител и консуматор. Ето някои цитати: „Адаптиране към променените потребителски навици; консумацията на телевизионна продукция у зрителите вече е съвсем различна“.

Не смятам за подходящо обществената телевизия да се ръководи от човек, който мисли в потребителско-консуматорски категории.

Венелин Петков – в неговото представяне личи също комерсиален подход, той казва още в началото на изслушването, че се вижда като „управител на държавната компания БНТ“. Същевременно в концепцията изтъква важността на обществената мисия на БНТ, но пък при изслушването няколко пъти нарича БНТ „държавна“. Сред предложенията му за подобряване на финансирането на БНТ е да се увеличи рекламата чрез промяна в ЗРТ. Това обаче ме смущава, защото проучвания показват, че зрителите харесват БНТ, именно защото в предаванията ѝ има по- малко реклама, отколкото в търговските телевизии. Допада ми желанието на г-н Петков да разчупи „културата на силозите“ – тоест слабата комуникация и координация межу звената в БНТ, както и да модернизира и динамизира новините. Но все пак ме спъва комерсиалният оттенък на вижданията, с които подхожда към всичики проблеми на БНТ.

Красимир Ангелов – създаването на национална репортерска мрежа е акцентът на неговата концепция, което бих приветствала, също като заключението му, че представяните сега новини са предимно „от жълтите павета“. Съгласна съм и с обобщението му от неговото изслушване, че „редакционният принцип е по-добър от продуцентския, когато правиш медия с обща философия, с обща програмна политика...“ Прави впечатление на практик. Но му е необходима по-широка стратегическа перспектива.

Светлана Божилова – показва задълбочени познания, академична подготовка, международен дискурс (той присъства убедително само в нейната концепция). Обръща внимание на дефицита от дискусионни предавания в програмата на БНТ,п но ми изглежда пресилено нейното направено по време на изслушването предложение такива предавания да има всяка вечер след централната новинарска емисия. Предлага се управленска структура, базирана на Обществен съвет, Управителен съвет и Програмен съвет, като се отбелязва необходимостта от ефективен обществен надзор по целесъобразност и търсена социална ефективност. Но не става ясно как практически ще проработи такъв надзор. Концепцията е претрупана от твърде много информация и обосновани критични оценки, които обаче не са структурирани в цялостна и конкретна визия за работещ модел в предлаганото обновление на БНТ.

Сред изброените кадидати, явили се в процедурата през 2022 г., аз не откривам онзи, когото бих могла да разпозная като убедителен генерален директор на БНТ. Както вече посочих, ще гласувам за всеки от кандидатите съглсно изискванията на съда – само със „за“ или „против“.”, каза в заключение Къдринка Къдринова

Припомняме, че както вече ви информира сайтът на СБЖ, на 24 юни в интервю пред БНР председателят на СЕМ Симана Велева съобщи, че регулаторът ще предприеме необходимите действия за законосъобразно провеждане на процедурата по избор на генерален директор на БНТ в съответствие с разпореждането на Върховния административен съд (ВАС).

"Действително забавянето на делото за избор на генерален директор на Българската национална телевизия е огромен недостатък и минус за Съвета за електронни медии, делото се проточва изключително дълго. Решението на Върховния административен съд излезе в края на юни. Ние го анализирахме и сме насрочили заседание за 15 юли, когато ще изпълним указанията на съда, свързани с приключване на процедурата и прегласуване от четвъртия етап на процедурата на кандидатите, които участваха в процедурата. От там нататък какво ще прецени колективният орган -  Съвет за електронни медии, ще вземем решение, когато заседанието мине и съответно се предприемат необходимите и указани от съда действия", каза тогава Симона Велева