Първо обсъждане на предложение за създаване на Държавна агенция за недвижимото културно наследство в България организира инициативната група от изтъкнати учени и деятели от Българския национален комитет (БНК) на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС). 

На дискусията в Съюза на архитектите присъстваха част от тях - акад. Габриела Семова – Колева, проф. Диана Гергова, Аглика Икономова, Веска Каменова, д-р арх. Валентина Едрева, д-р Стефко Аенски и др. Всички те са общество, което е загрижено за опазване на българското наследство, и работи срещу непростимите действия или бездействия на власт имащите в държавата.

Представена беше Петиция за създаване на независима държавна агенция за недвижимото наследство на България, която провокира оживен дебат.

„Провалът в опазването на културното наследство е от много години – заяви акад. Семова. – Ние търсим форма и съмишленици, с които да задействаме системата.“

От 20 години темата за опазването е на фокус сред хората, ангажирани с културното наследство. Състоянието на паметниците на културата стана все по-трагично, нарушават се международни норми, а държавата и Министерството на културата все повече неглижират въпросите, свързани с недвижимото културно наследство у нас и извън границите на страната.

Законът за културното наследство явно не работи и потвърждение на това е провалът на домакинството ни на сесията на ЮНЕСКО през юли 2025 г., заяви проф. Гергова.

Срещата имаше няколко основни  цели - да получи подкрепа от професионалната гилдия, да се чуят други мнения и да се прецизират всички аспекти на предложението, да се търсят съмишленици във всички сфери, да се очертаят пътищата и пречките за постигането на целта и др.

Дискусията остава отворена и ще бъде продължена още в началото на месец май. На първата среща към каузата беше привлече Камарата на архитектите .

Ето и пълния текст на петицията:

ПЕТИЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НЕЗАВИСИМА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ

 

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., Министерство на културата не изпълнява своите задължения по опазване на недвижимото културно наследство на България. Многократните дискусии в професионалните среди и направените предложения за промени в Системата на опазване на недвижимото наследство са неглижирани и оставени без последствия.

Въз основа на  направените през годините  предложения и последвалия ги анализ, смятаме, че е неотложно извършването на решителни промени в ЗКН. Системата на опазване на недвижимото наследство на България следва да бъде високо професионална и политически независима. Това може да стане чрез създаването на Държавна агенция на недвижимото наследство на България към Министерски съвет.

Провалът на сесията на ЮНЕСКО в София е резултат от състоянието на Системата и липсата на визия за нейното развитие.

Уволнението на директора на НИНКН, станало след изготвяне на нашето предложение е още един пример за некомпетентна политическа намеса в строго специализираната сфера на опазването.

 Подмяната на професионалисти по този начин води до дългосрочни негативни последици.

Обръщаме се към цялата професионална общност и гражданите на България за подкрепа, коментари и предложения.

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕФЕКТИВНА СИСТЕМА НА ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ  /АРХЕОЛОГИЧЕСКО, УРБАНИСТИЧНО - УСТРОЙСТВЕНО АРХИТЕКТУРНО , ХУДОЖЕСТВЕНО, ИСТОРИЧЕСКИ ГРАДСКИ ПЕЙЗАЖ/

 ИЗСЛЕДВАНЕ, ДОКУМЕНТИРАНЕ, РЕСТАВРАЦИЯ, СОЦИАЛИЗАЦИЯ И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ

 

РЕЗЮМЕ

Богатството на недвижимото културно наследство на България  (археологическо, архитектурно и художествено и исторически градски пейзаж) я определя като третата по богатство на паметници страна в Европа след Гърция и Италия.

 Археологическото наследство, изключителна държавна собственост, съгласно Конституцията на Р. България, се обогатява  непрекъснато  с нови стойностни паметници, но е подложено на активни и невъзвратими деструктивни процеси от природен, и за  съжаление и най-вече от антропогенен характер.

Не по-малко застрашено е и Архитектурното наследство с разнообразни форми на собственост,  поради  непрекъснатото нарастване на инвестиционни намерения, за които  статутът  на паметник на културата е  пречка.  

Художественото наследство е уязвимо от състоянието на  архитектурните структури, на които принадлежи, както и поради третирането на неговата реставрация като част от строителните дейности.

Историческият градски пейзаж включва освен груповите недвижими паметници и средата, в която са създадени и съхранени, включително и природната им среда.

 Липсата на  адекватна държавна политика за  опазване на недвижимото културно наследство има видими  и скандални последици за неговото физическо  състояние не само  в  страната, но и зад граница. Хаосът в опазването е и основната, но неразбирана,   причина  за провала на сесията на ЮНЕСКО в София през м. юли 2025 г. 

Въведеният  през 2009 г., Закон за културното наследство противоречи в своята философия, както на националните традиции, така и на ратифицирани от страната международни документи, според които опазването на наследството е научна и интердисциплинарна дейност.

ЗКН превърна опазването на културното наследство  в чисто  административна отговорност. Стопанисването на обекти от световно и национално значение бе вменено на министър, общини и музеи - институции със съвършено други задължения и компетенции. Концентрирането на правомощия в Министерството на културата за вземане на окончателни решения чрез двустепенно съгласуване на проекти, постави професионализма на подчинение от  подписа на Министъра, възпрепятства реализацията на редица стойностни проекти в интерес на политически и  корупционни схеми,  позволи административната  подмяна на утвърдени специалисти, без зачитане на  доказания им професионализъм в спечелени конкурси и проекти.

Опазването бе поставено в зависимост и от други некомпетентни структури и стопани. Честата смяна на управляващите е допълнително  препятствие за  приемственост и устойчивост в развитието на дейностите по опазването.  При липсата на плановост и устойчивост  и на финансирането на  тези дейности, в страната цари хаос.

Разпадът на системата се отрази негативно и на всички специалисти, занимаващи се с опазване на недвижимото наследство – археолози, архитекти, конструктори, реставратори на художествените ценности и др. Последица е агресивно нарастващата тенденция към изчезване на специфичната проблематика, а оттам и  на специалистите в тази област.

           По- нататъшното маргинализиране и унищожаване на богатото наследство на България –трета по богатство в Европа  е недопустимо и следва да бъде преустановено.

  Грижата на държавата към изключителната държавна собственост, гарантирана в Конституцията, а и на наследството като цяло, следва да бъде реална.  Защото наследството е не само доказателство за  приносите на земите ни в развитието на древни цивилизации, но и памет, национално самочувствие и елемент от националната сигурност. 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Възможната форма за решаването на проблемите на опазването на културното наследство би било създаването на една професионална и независима, условно наречена „Държавна Агенция за наследството“ към Министерски съвет. Тази институция трябва да е надпартийна, защото специалистите, които работят в сферата на  опазване на недвижимото наследство се изграждат в продължение на много години и конюнктурните смени не подобряват качеството на работата, а само още повече го влошават.

Държавната Агенция за наследство много по-лесно и бързо би си партнирала и с други министерства като Министерство на туризма, МРРБ, Министерство на външните работи, Министерство на земеделието, Министерство на околната среда, Светия синод и др.

 

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА НАСЛЕДСТВОТО:

Държавната Агенция за наследството следва да обедини отговорности по свързаните по между си и по естеството на своите функции структури на опазването на недвижимото наследство, като разполага със свои регионални структури и с специализирани управи на резерватите – утвърден модел в другите европейски страни..

Примерна структура:

Централно звено и регионални структури

1. НИНКН – научен институт с експертни функции.

2. Специализиран експертен съвет за опазване на паметниците на културата.

3. Дирекция  Световното наследство на България.

4. Дирекция Българско наследство зад граница.

5. Дирекция Резервати (възлагане на ПОУ и контрол на управлението  им)

6. Централна изследователска лаборатория.

7. Съгласувателно звено – експерти.

8. Инспекторат.

9. Звено за проектиране на аварийни реставрационни работи.

10. Финансова дирекция (целево финансиране на дейностите по опазване на недвижимото наследство от Държавния бюджет).

11. Европейско финансиране на Проекти в областта на опазването.

12. Дарителски фонд за финансиране на Проекти в областта на опазването.

 

Регионални структури следва да съответстват на административното деление на страната.

Управлението на резерватите следва да се осъществява от високо професионални екипи въз основа на приети Планове за опазване и управление.

 

Предложенията, които са направени тук,  са базирани на някои от съществуващите най-болезнени и нерешавани през годините проблеми в страната, както и на международните практики  и документи.

През изминалите 15 години от приемането на ЗКН нито една партия не е поставила на предно място проблемите/въпросите на опазването на наследството на страната ни и нe е предложила виждания за тяхното решение.

Не се виждат възможностите, които подържаните паметници дават за развитието на културния туризъм като един от основните отрасли в икономиката на страната.

         Поставяме настоящия документ на обсъждане  пред професионалната колегия, като се надяваме, че предложените промени ще намерят подкрепата на всички парламентарни групи, поради  общонационалната значимост на проблематиката. 

 

София, февруари  2025 г.