Лудвиг Куба.

Л. Куба (1863–1956) е чешки художник, учил и специализирал в Прага, Париж и Мюнхен, представител на късния импресионизъм, почетен доктор на Карловия университет, почетен професор на Академията за изящни изкуства в Прага и народен художник на Чехословакия. Едновременно с това той остава в историята и като фолклорист и музиколог, който сам теренно събира, записва (нотира) и обработва народни песни на славянските народи, резултат от което са 15 книги (някои многочастни), издадени в периода 1884–1929 г и съдържащи общо 1558 песенни образци.

Обект на наблюдения в изложението ще са сбирките Písně makedonské („Македонски песни“) (1928) и „Рísně bulharské“ („Български песни“) (1929). Те представят картина на времето и са ценен документ за отношенията между градската и селската песенна култура от края на XIX и първите десетилетия на XX век. Музиколожкият анализ ще се фокусира върху варианти на конкретни примери от двете сбирки – както традиционни селски образци, така и популярни и до днес градски и градско-селски песни от този период.

М.Л.