СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Колеги споделят спомени и почит за напусналата ни легенда в журналистиката Даниела Кънева

25.04.2025
БНТ/Фейсбук

Светл памет на Даниела Кънева!

Социалните мрежи и медиите се изпълниха с развълнувани спомени на много колеги за изключителната журналистка Даниела Кънева, която си отиде на 24 април. Предлагаме някои от тези публикации, изпълнени и с дълбока почит към дълбоката ѝ следа в бълграската журналистика.

Ето думите на ИВО НИКОДИМОВ, прозвучали в еефира на БНТ вечертга на 24 април и публикувани на сайта на Националната телевизия под заглаавието „„Самурай в словото“: В памет на една Вселена – легендата Даниела Кънева“:

Напусна ни един от най-ярките журналисти на БНТ Даниела Кънева. За нея телевизията беше възможност да каже това, което мисли. Никога не се отказа да бъде репортер, защото за нея това беше силата на журналистиката. Всеки сюжет, всяко събитие и всяка новина първо преминаваше през сърцето ѝ и след това се превръщаше в телевизионна история. А Даниела Кънева разказа много такива телевизионни истории.

В Златния фонд на БНТ се пазят десетки нейни филми, кореспонденции от различни размирни райони. Тя ползваше натрупания си опит и работеше активно до съвсем скоро. Нейните репортажи и интервюта бяха част от емисиите "По света и у нас". Даниела Кънева свързва професионалната си съдба с БНТ през 1976 година. Тя се вълнуваше повече от своите събеседници и от събитията, които отразяваше, отколкото от наградите, които заслужено получаваше. Ще я запомним като "самурай на словото".

Даниела Кънева: "Всяко докосване до японска земя ни тласка към размисъл… Аз се заселих в телевизията след като си дойдох от Токио, като кореспондент на БТА. От 22 септември 1976 година."

Вселената Даниела Кънева. За нея телевизията беше възможност да каже това, което мисли. Никога не се отказа да бъде репортер, за нея това беше силата на журналистиката. Всеки сюжет, всяко събитие и всяка новина първо преминаваше през сърцето й и след това се превръщаше в телевизионна история. А Даниела Кънева разказа много такива телевизионни истории. Тя е първата жена телевизионен кореспондент в Япония. Там толкова били изненадани, че Българската телевизия им праща жена, че на първото официално събитие я представили като Мистър Кънева.

Всяка световна медия пази в архивите си интервюто с Раджив Ганди, което тя прави в неговия частен хеликоптер по време на предизборната му кампания, минути преди да бъде убит в покушение през май 91-ва. Разказва, че той отказвал това интервю, искал да го даде след предизборния митинг. И тук се проявява нейното най-силно професионално качество - да не приема отказ, когато е сигурна в значимостта на събитието. След атентата срещу Ганди френската национална телевизия й предлага да откупи интервюто.

Даниела Кънева: "Моите интервюта обиколиха света и с Индира Ганди и с Раджив Ганди и с ген. Зияб. Българската телевизия е снимала Раджив Ганди повече от индийската. Първото негово интервю като назначен министър-председател. Първото негово интервю като избран министър-председател. И за съжаление последното негово интервю като явен в изборите на 21 май 91 година е все пред екрана на Българската национална телевизия. И наша чест е, че не го дадохме на никой друг да го излъчи, преди ние да го пуснем. Доста беше труден пътя от Индия до България, през три спътника. Както и при Индира Ганди, отиде първо във Френската телевизия. Те ни чакат пред посолството Би Би Си, Си Ен Ен и т.н. Дай една минута бе Даниела, обаче ние не даваме, защото аз казвам: Не, аз съм български кореспондент."

Тя познаваше дълбините не само на политическите събития в Индия, Япония и други азиатски държави. Изучаваше душевния свят на човека и така обясняваше онова невидимото, което стоеше зад политическите процеси. Така правеше и интервютата си дори с лидери като Индира Ганди.

Даниела Кънева: "За да правиш добри новини, трябва да имаш голям потенциал."

Мнозина в нюзрума на БНТ сме се учили от нея и от думите й, че човек трябва да е честен със зрителите и затова политиците трябва да бъдат притискани с въпроси. Даниела, или както ѝ казвахме Диди Кей, остава в сърцето на нашето телевизионно семейство. Както и еталон на журналистически стандарт.

Даниела Кънева: "Аз бих била и шофьор на новините, ако ме питаш. Защото тръпката е една. Ние всички тичаме към една цел. Да хванеш новината, да ѝ дадеш телевизионен облик. "По света и у нас", според мен, е голяма работа."

Предлагаме и написаното във Фейсбук на 24 април от журналиста ГЕОРГИ МИЛКОВ в памет на Даниела Кънева:

Да отидеш в Индия може да е интересно, вълнуващо, предизвикателно и още какво ли не, но да отидеш в Индия с Даниела Кънева е невъобразимо изживяване с разтърсващ магнитуд. Имах този късмет и сега, когато с покруса научавам за нейната кончина, Бог да я прости, в съзнанието ми напират най-напред спомени за тези невероятни дни. Пътувахме заедно в Делхи, Агра, Хайдерабад и Мумбай през ноември 2019 г. Това всъщност се оказа последното ѝ пътуване в тази велика страна, в която тя отдавна бе оставила сърцето си завинаги.

Бяхме малка, спретната група, заедно с колегата и приятел Емил Спахийски и Гергна Василева от БНТ. Даниела, макар да ходеше трудно (май пак бе паднала), а и имаше проблеми със зрението и вестибуларния апарат, неуморно вършееше с един микрофон като току-що постъпила на работа репортерка, която тепърва ще се доказва в професията. Просто тихичко отстрани стоях и се наслаждавах на страстта, с която тази несломима фурия на журналистиката свещенодействаше. Само по точните и аргументирани въпроси, които задаваше, човек можеше да си води бележки. Препратките в историята, които правеше, бяха впечатляващи за всеки събеседник.

Един ден вървим по улица в Делхи - зной, джангър и тарапана, не се трае. Бързаме да се доберем до климатизирания автомобил, който ни чака на ъгъла, когато в тълпата чуваме крясъци: Даниела, Даниела... В град с 25 милиона души население, да те разпознаят на улицата си е знаменателно. Тя не се сещаше, кои са тези хора, които я наобиколиха, но те ѝ припомниха как преди 15 години не знам си какво, а преди 30 еди-какво си. Вечерта пък на едно събитие млади индийски журналисти, разбирайки коя е, я обградиха за интервюта.

През тия дни ние, останалите трима българи, постоянно се въртяхме около нея, помагахме ѝ да слиза и да се качва, придържахме я от двете страни, ако се наложеше по-дълго да се ходи, пък и тя ни държеше под око и винаги искаше да знае кой от нас се грижи за поверените му от нея чанта, камера, паспорт, микрофон, палто и т.н, и това започна да предизвиква интерес у другите европейски журналисти. Нашите движения и цялата суетня, особено с влаченето на това тежко кожено палто, с целия триумфален драматизъм, при който се случваха нашите местения от едно място на друго, наподобяваше картина на Суриков. По-конкретно тази, която виси в Третяковската галерия - "Болярката Морозова".

Та гледам ги, чуждестранните колеги все ни зяпат, явно че се чудят каква ще да е тази персона, която индийците интервюират, хората разпознават по улиците, а придружаващите я българи неотлъчно бдят край нея, за да ѝ бъдат непрекъснато в услуга. Колега от Полша се приближава и ме пита дискретно: Извинявай, но не издържаме вече от любопитство, коя е всъщност тя и защо е толкова важна?

Тя е жива легенда, отговарям аз. Той ме гледа недоумяващо. Решавам да му обясня по най-краткия начин какво представлява Даниела Кънева.

Чувал ли си за Махатма Ганди, питам аз.

Разбира се, почти се обижда той.

Е, продължавам аз, значи това е единственият Ганди, с когото тя не е правила интервю, защото не е живяла по негово време.

Полякът примигва на парцали и аз решавам да бъда по-конкретен: Тя е интервюирала Индира Ганди, министър-председател на Индия до 1984 г. Сближават се особено след смъртта на Санджай - първият син на г-жа Ганди. После прави много интервюта с другия ѝ син - Раджив Ганди, който също е бил министър-председател на Индия. Включително и последното, което дава преди да загине в атентат. После с вдовицата му Соня Ганди... Да продължавам ли?

О! Това смаяно междуметие бе единствената реакция, която получих от колегата и той се оттегли, за да разгласи сред останалите чуждестранни журналисти на какво се дължи неимоверния интерес към българката журналистическа група в Индия.

Ако съм отишла някъде и не съм направила интервюто, значи съм умряла по пътя. Така казваше Даниела Кънева и за нея наистина изглежда, че нямаше невъзможни неща в професията. Тя винаги успяваше да се върне жива с интервю, дори и ако този, когото е интервюирала, не оцеляваше. Както се случи на 21 март 1991 г. със споменатия Раджив Ганди, който бе взривен от тамилски терорист-самоубиец край Мадрас, Индия. Даниела Кънева и операторът ѝ Румен Хаджииванов тогава едва не умират в атентата. Но тя има интервю - последното на бившия индийски министър-председател. И това я превръща в истинска звезда на световната журналистика.

За мен тя бе станала легенда много преди това, защото още като дете бях гледал в захлас по телевизията включванията ѝ от далечни и размирни страни. Даниела бе правила разтърсващи репортажи от виетнамската война, от ирано-иракската, от китайско-виетнамската, от Пенджаб, от Кашмир, от Шри Ланка... Бяха я арестували в Техеран по време на революцията срещу шаха, а заради интервюто ѝ с Рафсанджани едва не бяха окаушили и посланика ни там, за да изземат филмите на екипа. После, когато е свален Банисадр - първият президент на Иран - тя отново е на мястото на събитието и е първият чуждестранен кореспондент, който успява да съобщи новината. Макар че тогава в София един редактор в БНТ се запъва и казва, че не знае как и при какви обстоятелства Кънева е попаднала в Техеран, затова информацията трябва да бъде спряна.

Тъй като винаги е била извън шаблона, Даниела Кънева често е била и трън в очите на мнозина. Помня как през 1999 г. ми се обади Нери Терзиева, Бог да я прости и нея, с молба да помогнем на Даниела, защото тогавашното ръководство на БНТ (Лили Попова) бе решило да я пенсионира. Нарочили я бяха за комунистка. А Нери Терзиева, която нямаше причини да харесва комунистите, но бе човек със сърце и фини рецептори за преценка на човешката правда, реши да я спасява. Не беше нужно точно мен да увещава за помощ на Даниела Кънева. Веднага написах статия в "24 часа", чиито патос и заглавие се състояха в това, че никой не може да си позволи да пенсионира една легенда.

По време на последното ни пътуване с Даниела Кънева в Индия пуснах във фейсбук снимка на двама ни от Тадж Махал с краткото допълнение, че съм се снимал с "Таджмахалът на българската журналистика".

Пускам я отново в нейна памет, а може би тази класа на журналистиката, която представляваше до последно Даниела, вече ще може да бъде видяна само в мавзолеите на нашата вечна любов към професията.

Ето и споделеното във Фейсбук от ВАЛЕРИ ТОДОРОВ, дългогодишен кореспондент н БНР и БНТ в Москва, два мндата генерален директор на БНР:

Отиде си вечният репортер...

Тя беше репортер по душа и призвание. Имаше митологична привързаност към Азия, особено към Индия и Япония. Често пътуваше към Азия през Москва. Спомням си последната ни среща там, разговорите, разходките в руската столица. Даниела изживяваше всяко нещо с огромно любопитство и с вкус към детайла. Това е репортерският дух. С невероятно интуиция извличаше човешкото, личното, емоцията. Идваше в кореспондентския пункт на телевизията с огромния букет от впечатления и преживявания и всичко за нея в разказите й беше като за първи път. И преди, и после в България ме е впечатлявала тази увличаща енергия, която тя превръщаше в поредния репортаж и среща и не приемаше отказ. Всеки репортаж беше коментар, разказ, история, нейната история...

Няма да е прекалено да кажем, че Даниела Кънева беше етап, връх, събитие в българската телевизионна журналистика. Ще ни липсва нейното присъствие, но духът й остава с нас.

Светъл ти път, Даниела!

Почит към Даниела Кънева отдаде във Фейсбук и дългогодишната тв репортерка, днес член на СЕМ ГАБРИЕЛА НАПЛАТАНОВА:

Даниела Кънева се превърна в легенда приживе, защото през целия си живот не се отказа от репортерството и не загуби усета за съдържанието, което българската аудитория ще оцени. За стотици колеги от няколко поколения в журналистиката тя ще остане вдъхновяващ пример за отдаденост на професията! Поклон!