Известният журналист Петър Волгин, който от 2024 г. е евродепутат, представи при внушителен интерес книгата си „Европа след края на евроатлантизма“. Един от трите ѝ раздела е с акцент върху медиите и свободата на словото. Посланието на автора за Европа е, че народите на континента ни се нуждаят не от бюрократичен диктат, а от свободно сътрудничество със зачитане на суверенитета на държавите и на плурализма на мненията.

Зала „Васил Левски“ в софийския хотел „Хаят“ се оказа малка, за да побере всички, събрали се вечерта на 15 април на премиерата на новата книга на евродепутата и известен журналист  Петър Волгин „Европа след края на евроатлантизма“. Не само късметлиите, успели да седнат, но и многобройните правостоящи, струпани вътре и около входа в залата, останаха през цялото продължило близо два часа представяне, по време на което бяха зададени и много въпроси.

Сред гостите на събитието имаше политици, дипломати, журналисти, известни общественици, анализатори, изявени професионалисти в различни сфери, като например Меглена Плугчиева, д-р Цветеслава Гълъбова, проф. Валентин Вацев, проф. Александър Сивилов, Костадин Костадинов, Георги Любенов, Михаил Миков, Валентин Радомирски, Валентин Кардамски, Юрий Борисов, Дора Чичкова, Зорница Илиева, Калина Андролова, Юлия Владимирова, Михаил Мирчев и много други.

Присъства също така и председателят на СБЖ Снежна Тодорова.

Встъпителни изказвания за Петър Волгин и за представяната му книга „Европа след края на евроатлантизма“ направиха проф. Боян Чуков и директорът на издателство „Изток-Запад“ (издало книгата) Любомир Козарев.

С голям интерес бяха изслушани думите на самия Петър Волгин. Той започна с благодарности към многобройната публика, която с присъствието си на премиерата изразява своето отношение и към всички, които стоят зад книгата, и към нейната тематика.

Волгин обясни, че неслучайно е избрал това заглавие. Според него евроатлантизмът в настоящата му форма убива същинската Европа. Затова авторът е „радостен, че евроатлантизмът си заминава“, но големият въпрос е какво следва.

„Винаги съм казвал, че Европа може да е място за сътрудничество между различни народи и държави. Но това, което е в момента ЕС, не спомага за сътрудничеството, а за допълнителен разпад,“ посочи авторът. Мнението му е, че централизираният бюрократичен механизъм, като какъвто действа ЕС, ще сподели съдбата на всички обречени механизми от този сорт, изпробвани досега в историята, независимо дали са били леви или десни.

Същевременно според Волгин крахът на евроатлантизмът е и надежда, че ще след него може да види една Европа, в която нациите да си сътрудничат, а не да са под диктата на „началниците от Брюксел“. Авторът определи хората, които управляват сега Европа, като „хора, които са всичко друго, но не и такива, които да могат да ни смаят със своя интелект“.

Волгин посочи още: „Свикнали сме в България с антиселекцията – да ни управляват хора, които най-малкото нямат нужните качества за високите си позиции. Големият проблем е, че това се вижда и на най-високо европейско равнище. Такива хора задават тона – на немислене, на васалитет и на неспособност да направиш някаква добра визия за бъдещето. Европа може да бъде място на сътрудничество, но само ако този тип ЕС, който имаме сега, престане да съществува и се възроди фундаментът, върху който е роден. В сегашния си вид той убива основата на европейското сътрудничество. А именно  – че различните идеи могат да съществуват заедно и да спомагат за развитието. Ако нещо се преследва днес в ЕС, това е идеята за разнообразието. През 90-те години се опивахме от представата, че ето, има свобода за различията, че всеки може да се изкаже свободно. Е, вече не може. Ако се изкажеш различно, вече ще си остракиран, канселиран – извинявам се за чуждиците.“

Авторът изтъкна: „Европа трябва да се върне към онова, което е била. Може да сме различни, но не бива да се мразим и да се смятаме за смъртни врагове, защото изказваме мненията си“.

Според Волгин е показателно, че в Европейския парламент „мнозинството хора са господари на клишето, отказали са се да мислят самостоятелно, потопени са в матрицата и искат да натикат в нея всички останали“. Той продължи: „Искат да превърнат своята несвобода в несвобода за всички останали. Виждам го всеки ден. Но не се отчайвам, защото това може да бъде променено. От всички нас зависи дали ще променим тази Европа. Дали в нея ще царят различните мисления или напротив, ще е Европа, в която да царуват хора като Урсула или Кая.“

Авторът прикани публиката нататък вечерта да продължи като диалог, защото иска да чуе и въпросите и мненията на присъстващите.

Първият въпрос бе отправен от проф. Боян Чуков. Той попита какво е прякото впечатление на Петър Волгин от колегите му в Европейския парламент – дали наистина вярват в доминиращите там позиции или ги отстояват, само за да запазят личния си комфорт.

Волгин отговори: „И преди, като журналист, се интересувах от ставащото в Европейския парламент. Общо взето мнението ми за интелектуалния труд там не беше високо. Но нищо не може да се сравни с личните впечатления. В коридорите там можеш да си говориш нормално с всички евродепутати, но в залата те се преобразяват. Сякаш им натискат някакви бутони и започват да говорят по съвсем различен начин. И аз съм се питал дали е това е вяра или начин на съществуване от чисто кариерни подбуди. Стигнах до извода, че материалното е много водещо, но ако е само това, ще заживееш в тежко раздвоение. Рано или късно трябва да го вкараш в себе си, да се направиш че си му повярвал – тоест това е себенасилие. Що се отнася до най-високо стоящите, присъствах на препитванията за еврокомисари. Там имаше удивителен синхрон между кандидатите и препитващите. Препитващите искаха да им се отговаря в официозния тон. И кандидатите правеха точно това. Тоест – виждаме царството на официозността и на всякаква липса ан оригинално мислене, което мен ме потриса. Винаги съм уважавал хора, които мислят различно от мен. Искал съм да има различно мнение. Е, в Европарламента няма, дори и в комисиите. Мнозинството от евродепутатите са като програмирани и не им се излиза от този калъп.“

Волгин посочи още, че в книгата си се е спрял на три основни теми, които е обособил в три раздела: „Европа, САЩ и светът“, „Българската политика и българските медии“ и „Русия“. Обясни, че Русия  лично на него винаги му е била интересна с това, че се опитва да бъде „нещо различно от глобалния мейнстрийм“. Смята, че „много хора по света уважават Руската федерация за това, че се опитва да се противопоставя на еднополюсния свят, че се опитва да бъде различна“. Според Волгин именно затова се насажда и русофобията. „Винаги, когато някой се опитва да е различен, независимо дали е човек, държава или регион, винаги такива хора или общности са обект на силна официозна омраза. Затова реших да има глава за Русия за да бъдат казани тези неща“, каза Волгин.

Той допълни, че в книгата му са публикувани и негови интервюта за различни медии – и почти всички са за алтернативни медии, за независими канали. „Това е много интересно – все повече хора предпочитат да се обръщат към алтернативните източници на информация, защото губят доверие към официозните медии, към онези, които претендират да ни представят единствената информация. Има изключения, но като цяло натискът върху тях да бъдат послушни е много голям. И това е проблем не само на България, но и на цяла Европа. Типът цензура, който властва в България, властва и в Европа. Това е тъжно като заключение“, изтъкна Волгин.

Проф. Валентин Вацев зададе въпроса за какъв възможен позитивен проект след краха на евроатлантизма има предчувствие Петър Волгин.

Авторът отговори, че това е тема за следваща книга, като изтъкна, че това наистина е най-важният въпрос. Той увери, че дълбоко вярва в бъдещето на Европа като общност от сътрудничещи си държави и нации. И уточни, че има предвид „Европа на независимите нации, които имат свои собствени способности и всяка от тях е достатъчно силна, като това не значи да враждуваме с останалите“. Волгин изтъкна: „Можеш да си сътрудничиш с другите, дори и да си силен. А не да си готов на всичко, защото си слаб. Много актуална е темата за превъоръжаването, общата европейска отбрана. Това е глупост. Имаш силна отбрана, ако имаш независима отбрана, свои собствени сили. А не да разчиташ, че една държава ще ти пази небето, друга морето, трета сухопътната граница и т. н. Обречен е този път, по който ни водят европейските ръководители. Смисълът на европейското сътрудничество е всяка държава да е силна, със собствен авторитет. Илюзия е да разчиташ на чужд авторитет. Европа на независимите държави е бъдещето“.

От залата бяха зададени два въпроса по повод тържественото посрещане, устроено у нас на самолета F-16, и по повод рисковете от разгръщането на Изкуствения интелект (ИИ).

Волгин отговори н първия въпрос така: „Гледах репортажите при посрещането на F-16 и изпитах срам. Беше като аборигенско сборище, на което хвърлят бутилки с кока-кола. И събралите се започват да ги боготворят, защото не са виждали такова нещо. Тъжно, че се радваме на един самолет с невероятна стойност. Влизайки в НАТО, вече решихме, че те ще се грижат за нас, а ние каквото имаме, ще го разпродадем или раздадем. Било по-изгодно – от някаква конюнктурна, бакалска гледна точка, макар с оглед дъргосрочния интерес никак д не е смислено. Появи се поколение политици, които така гледат на нещата: да сме послушни, че да ни подарят нещо, пък другото няма значение.“

По повод въпроса за ИИ Волгин изтъкна, че темата е много важна, защото „влизаме в свят, в който ни засмукват в дигиталната сфера, а в нея не можеш да си сигурен в нищо – мислиш, че ставаш все по-свободен в това безкрайно пространство, но можеш да останеш без нищо, можеш да останеш дори без собствената си индивидуалност“. Той продължи: „Не знам дали в ЕС си дават сметка за опасностите в тази посока. Трябва много да внимаваме какво се предлага и какво влиза в действие. Има много възможности за тотален контрол. Трябва да пазим личното си пространство, да не се разтваряме в този свят“.

От залата бе зададен въпрос и за възможностите в перспектива в ЕС да се загърби русофобята и да се направи завой към възобновяване на сътрудничеството с Русия.

Волгин отбеляза: „В книгата ми има един такъв текст за взаимното привличане и отблъскване между Русия и ЕС. Още преди около 20 година започна това отблъскване на Русия от страна на ЕС. А то е изключително вредно за самата Европа. Икономическият възход на Германия се дължеше до голяма степен на евтиния руски енергиен ресурс. Но проблемът не е само икономически. Съществуваше интересно поле на диалог между ЕС и Русия, в него понякога имаше остри размени на позиции, но то съществуваше. Големият грях на сегашния ЕС е, че постави Желязна завеса между себе си и Русия, опита се да унищожи Русия. ЕС не е невинен младенец, който само изпълняваше заповедите на Джо Байдън. Лидерите на ЕС сами искаха да унищожат Русия, а това нанесе повече вреда на самите европейски държави. Надявам се да има сътрудничество между Европа и Русия. Гледайки сътрудничеството между Русия и Китай, по-логично ми се вижда такова сътрудничество да се развива между Русия и Европа. Надявам се да дойдат такива хора начело на ЕС, които да възстановяват този диалог“.

В отговор на друг въпрос относно форсираната милитаризация на Европа, Волгин каза: „Европа винаги е била поле на разбирателство и взаимно уважение. Сега се опитват да ни милитаризират, да ни превърнат в общност, която е крайно милитаризирана. Това е в противоречие на линията, подета от сегашната администрация в САЩ. Далеч съм от илюзията че тя е съставена от пацифисти и ангели на мира, но действията ѝ изглеждат по-смислени от европейските. Брюкселската администрация затъва в ситуация, от която няма излизане. Колкото по-бързо се махнат от позициите си нейните ръководители, толкова по-добре“.

Бе отправен въпрос и за съдбата на християнството в Европа. Волгин коментира: “Темата е изключително важна. Виждам желанието на върховните европейски елити да омаловажат християнските традиции и вяра. Защо? Защото това е част от борбата на елитите срещу всяка общност, било то национална, религиозна или полова. Опитът да се създадат 72 пола не е преувеличение. Това е част от стремежите да бъдат разбити обществата, да няма нищо, което да ги държат заедно. Когато едно общество е атомизирано, е по-лесно да контролираш хората, да правиш, което ти смяташ за правилно. Тепърва ще наблюдаваме обратното – ще видим активизиране на хората, които няма да се съгласят да бъдат атомизирани. Струва ми се, че ще има възраждане на тези групови идентичности и християнството ще продължи да е важна спойка. Чудя се на дебата България за изучаването на религия в училище и защо някои са против. Вероятно не искат силна християнска идентичност, а искат общество от самостойни индивиди, които нямат връзка с останалите“.

Петър Волгин отговори на още много въпроси, като на финала обобщи, че е важно в свободните медийни канали да продължават да се обсъждат истински важните теми, „за да не изпуснем и следващите поколение“. Той подчерта: „Важно е тези, които идват след нас, да вярват в България, да вярват, че тя може да е силна държава, а не просто придатък към някакъв съюз.“

Обсъждането продължи повече от час, а след това почти още толкова време Петър Волгин раздаваше автографи върху книгата си, за което се изви дълга опашка от гости на събитието.

Авторът е публикувал на своя профил във Фейсбук и линк към достъпния в YouTube пълен запис от премиерата на „Европа след края на евроатлантизма“.