Сайтът на СБЖ продължава да представя изказвания на журналисти, направени по време на проведената на 12 март т. г. съвместно от Съвета за електронни медии и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Днес публикуваме изказването на работилия като кореспондент в на БНР в Москва до ноември 2023 г. Ангел Григоров.

Ето какво каза Ангел Григоров:

Не съм бил на фронта, нито даже близо до фронта. Тоест не съм класически военен кореспондент. Но съм бил близо две години кореспондент в столицата на една от воюващите страни – в Москва. От началото на войната на 24 февруари 2022 г. до ноември 2023 г., когато бях принуден да се прибера обратно в България.

Ще  разкажа за първите дни на войната, за това, как се промени медийната среда в Русия. Ще започна с едно писмо. Буквално на 25 или 26 февруари 2022 г. една колежка от Радио „Комерсант“, тя се казва Елена Черненко. Изключителен професионалист, един от най-добрите журналисти международници, с тежък ресор – руско-американски отношения, проблеми на глобална сигурност, оръжия, киберсигурност и т. н. Тя написа едно писмо, под което се подписаха около 300 руски колеги. В писмото се отправяше призив войната да бъде прекратена незабавно. Запомнил съм следното изречение от този текст, което мога да цитирам дословно: „Това е позор, с който ще живеем ние, нашите деца и поколения неродени руснаци“. Край на цитата.

След това наказанието на Елена Черненко беше, че министерството на външните работи на Русия, чиято работа тя отразяваше в продължение на 11 години, я лиши от акредитацията ѝ. Тя беше много разстроена. Ще си позволя нещо лично. Тогава аз ѝ се обадих по телефона и ѝ казах: „Елена, вие сте не само блестящ журналист, но и много достоен човек. Тя, разбира се, благодари за подкрепата.

Това беше началото. Видя се, че в условията на война място за плурализъм няма. И руските власти предприеха съответните ефективни мерки. Още през март 2022 г. Държавната дума прие промени в Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация, които предвиждат административна, но и наказателна отговорност за дискредитация н въоръжените сили на страната. Какво може да бъде дискредитация? Всичко, което се различава от официалната линия. Този закон всъщност беше внесен още през 2018 г. и отлежаваше в Държавната дума. Но през март 2022-ра з два дни беше приет с пълно единодушие от депутатите. Както каза Вячеслав Викторович Володин, председателят на руската Държавна дума, там не е място за дискусии.

След това, през март месец, бяха закрити критични медии като „Дъжд“, като „Ехото на Москва“, което беше един отдушник, макар че се финансираше със средства от „Газпром“... И така, лека-полека, с плурализма в Русия по време на война се приключи.

За мен лично беше много интересно как знакови руски медии реагираха на това. Ще дам два примера. Единият е „Новая газета“. Марка за качествена, критична, силна руска журналистика. Вестникът на Анна Политковская, покойната. Вестникът на нобеловия лауреат Дмитрий Муратов. Те прецениха, че не могат да направят необходимите компромиси, за да могат да продължат работа и обявих, че престават да излизат. Впоследствие младите колеги от „Новая газета“ отидоха в Латвия, където се позиционираха и дадоха началото на „Новая газета-Европа“, един интернет-проект, по мое скромно мнение, много успешен, препоръчвам го на всички. Достоен наследник на „Новая газета“.

И един друг емблематичен руски вестник – „Комерсант“. И радио „Комерсант“. Те реагираха по друг начин. Те реших, че могат да направят необходимите компромиси, като могат да наричат войната „специална военна операция“ и по-точно – „така наречената специална военна операция“, тук има малък нюанс. Продължиха да се движат по строгите рамки на цензурата, установена от руските власти по време на война, но същевременно успяваха да информират качествено, професионално, коректно, да не се впускат в пропаганда. Това е изданието на въпросната колежка Елена Черненко, с която започнах. Когато „Комерсант“ каже, че се позовава на сови източници, обикновено може да му се вярва в 99% от случаите. Те избраха тази стратегия. И до ден-днешен продължават да работят и да казват между редовете по нещо, което няма как да бъде чуто по руската държавна телевизия.

 

Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube.