Предлагаме ви текста на Антония Мечкова за вестника на Иван Тодоров за Павлово.

Текстът е написан за рубриката на Наборе.бг. Архивите са живи

За новото и старо Павлово: За вестника, махалата и запознанствата

Журналистът Иван Тодоров разказва своите квартални истории

Антония Мечкова

 

Иван Тодоров, преди години мой състудент от Факултета по журналистика в СУ”Св. Климент Охридски”, направил вестник за квартала си... Звучи невероятно, днес едва ли има друга столична махала, която разполага с подобно средство за масово осведомяване. Пък и защо й е на една махала такова чудо, когато има сайтове, социални мрежи... Споко, издателят на в. „Старо Павлово” тържествено заявява: „Броят е единствен, втори няма да има!” . Ами ако на читателя му потрябва? Ако поиска?..

Преди години Иван Тодоров издаде хрониката „Павловски истории”. От нея местните можеха да научат доста за историята на махалата, за нейните доайени и тяхната съдба, за тамошни занаяти, спомени. Всяка книжка си има тираж – неговата бързо свършила, но хората питали кога пак ще има подобно четиво. И понеже вестникарите все ги сърбят ръце да правят газети като навремето, днес старото Павлово възкръсва в текст и документални снимки  - току за 115-годишнината от заселването на тази част на София и за предстоящото догодина столетие на малкото трамвайче номер 8. Няма запазени снимки за хората, с които е свързано името на квартала – собственика на някогашната пивоварна Лазар Трифкович и рано загиналия му син Павел, на когото е кръстено Павлово...

 Мнозина вече предпочитат метрото и личното МПС, но някога се кандилкали на осмицата до линията на петицата, която извозва павловчани към центъра и обратно. За пускането на малкото трамвайче обаче журналистът пази отдавнашно интервю с комшийката си Пенка Матева,  родена през 1920 г. и лично присъствала на водосвета за возилото през 1926 г.

   Историята с трамвайчето би могла да размисли доста съвременници, които разчитат на градски транспорт. Във в. „Старо Павлово” е публикуван разказът на ватман №330 Крум Лисичков – този съкварталец описва как подкарал трамвай, как се задомил за кондукторка, как се докарвал в лятна, брезентова или зимна униформа и задължително трябвало да бъде с фуражка на работното си място. И за жените в неговия занаят шапката била задължителна, но не им позволявали да си слагат червило. Та ако някой не смята, че и днес дължим благодарност на хората в трамвайните мотриси, да прочете пак спомена на бай Крум: ”В три и половина през нощта ставаш. Отиваш в депото с персоналния трамвай и взимаш мотрисата. Смените бяха... от 5 до 12, от 12 до  8 вечерта и от 8 до 1 подир полунощ. Един ден 7 часа, един ден – 8. „Нощни” и „редовни” коли. Седмица работа – ден почивка”.

Но не само професията на ватмана от Павлово е тежка – не е бил лек трудът и на кварталния фурнаджия Фердинанд Кастрев, с когото се „запознаваме” чрез репортерския разказ. Всекидневно майсторът вади по една пещ с милинки, две – с козунаци, друга – с погачи и още две – с хляб. Заран в 5 вече е в пекарната, почва месенето, после идва ред на втасването, на слагането във формите, подготвянето на пещта. И тъй – всеки ден (без събота и неделя), 39 години... И за да не „загорчи“ хлябът от фурната в махалата – майсторът споделил своя рецепта за милинки. Слава Богу, репортерът не се е уморил да записва, та читателите на в. „Старо Павлово” биха могли да се пробват и като виртуози в правене на закуски.

Разходката из този столичен квартал няма да е пълноценна, ако не се спомене и друг превоз – тролейбусът, който возел към Горна баня от 1941 до 1947 г. И без историята на най-старата къща на Княжевското шосе – точно на кьошето на бул. „Цар Борис Трети”. Наричали този дом вила „Рая” – на стопанката австрийка, съпруга на Васил Гьошев, придворен на княз Фердинанд. Имението наистина било някогашен рай на 13 декара, с добре поддържана овощна градина, с река и воденици наблизо.

Вестник „Старо Павлово” разкрива какви още чудесии е имало в тази част на столицата – къщите на милионера Жак Асеов, имоти на стопани, увлечени по пчеларство, гъбарство и прочее. И то – сгради, които и днес свидетелстват за архитектурния вкус и умение на строителите, затова събраните снимки канят аудиторията да погали хубостта им с поглед. Дори вече да е отишла в небитието, документирана е била овреме

Оттук започва вторият прочит на „Старо Павлово” – кварталът се променя, идват съвременни „номади”, които понякога нямат време, а и информация къде точно са попаднали. Казвам го с чувство за лична вина – в нашата махала, до „Пирогов” малцина знаят защо една улица е наречена на св. Йоан Рилски. Да, той е небесен покровител на Отечеството, но вероятно причината е и по-географска, когато върнали мощите на светеца – пътят им бил тъдява. Така съм чула от стари съкварталци, но не ми е стигнало време да питам за повече. В нови сгради една по една изчезват и къщите на македонски вдовици, почти не се споменава историята на Сухото езеро в кв. Крива река, което сега е... басейн. Вече явно завиждам и на жителите на „Лозенец” – там читалището пази чудесен летопис за създаването си, от първа копка до днес то диша благодарение на обичта на местното население.

Да, животът е много динамичен – днес човек е тук, утре в друг град и даже държава. Но местоживеенето, както пише по формулярите, не е само регистрация, а докосване до историята и до бъдещето на населено място, до облика на тамошните хора. Сега малцина откъснат време за комшията, а някога протките – малките врати в зидовете между дворовете били нещо важно и нужно. Даже такава дума има – съседът бил втори след Слънцето, понеже човек първо вижда небесното светило, после симпатичния или не стопанин от съседния дом. И въпреки че светът е в краката ни, нали така го чувстваме, посягайки към компютър, смартфон, таблет за връзка с други континенти, нека не забравяме старомодния комшулук. В нужда комшията най-добре се познава. Ще помогне, ще посъветва, ще се зарадва на наша радост. Ама по-модерно било да се свържем даже с хората на същия етаж по вайбър. И пак по вайбър да ги питаме за обущар в квартала, за шивашки услуги или друг майстор. Ще отговорят, разбира се, и от другия край на света, но къде по-хубаво е да ви отворят вратата си... Във вестник „Старо Павлово” може би ще намерите основания да откривате околните, сред които живеете и да им давате възможност те да ви открият за мирно съвместно съществуване и духовно обогатяване.