В наситен с много талант и емоция празник на поезията се превърна представянето на новите две стихосбирки на поетесата и журналистка Елка Няголова в Зала „Тържествена” на Военния клуб в София в дъждовната вечер на 31 март. Залата бе изпълнена с публика (голяма част от нея също пишеща), жадна за не просто вдъхновени, но и вдъхновяващи стихове. Именно такива им подарява авторката в двете си представени книги – „Само тази Любов“ и „Само тази България“.

За дарбата и дълбоките послания на Елка Няголова говориха поетите Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, Надя Попова и Иван Есенски. Надя Попова обрисува експресивен портрет на отдавна очерталата своя ясна творческа и ценностна траектория авторка, изтъквайки: „Елка Няголова притежава творчески характер с уязвимост на снежинка и твърдост на диамант“.

Надя Попова е рецензент и автор на заключението в „Само тази любов“, а Иван Есенски е в същата роля в „Само тази България“, подчертавайки: „Отечественият свят н Елка Няголова носи обикновени имена: дядовата къща, домашния хляб, мамините ръце, героите и събитията, които са темелите на историческата ни памет; още – скритите цитати от фолклора и класиката, личните възторзи и мили спомени, пропасти и възвисявания... От друга страна така се очертават контурите на едно духовно пространство, неизмеримо по-голямо от земната територия на страната ни“.

На допълващата поетичния ѝ път журналистическа част от биографията на Елка Няголова обърна внимание в изказването си председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която ѝ връчи диплома и плакет „Златно перо“ на СБЖ именно за журналистическия ѝ принос.

Силно впечатление направи поздравителният адрес на държавния глава Румен Радев до Елка Няголова, в който се набляга: „Стиховете ви са триумф на родолюбива лирика в поетичното творчество и вярвам, че ще послужат за пример на поколения творци!“ Развълнувана, самата поетеса определи така президентския поздрав: „...Не формален, а сърдечен, на красив български език, задълбочен в оценките и окриляващ не само мен, авторката, представена днес!“

Много вълнуващи бяха и изпълненията на мъжкия квартет „Светоглас“, дали особен заряд на незабравимата вечер.

Разбира се, прозвучаха много стихове от „Само тази Любов“ и  „Само тази България“ – някои, изпълнени от актрисата Милена Червенкова, други – от самата Елка Няголова. Ето едно от тях:

 

ОНАЯ ЛЮБОВ

 

Няма вече точно такава Любов, не, няма!

Не да почват за нея войни. А да спират!

През затворен прозорец да вали, ала само

най-невинният сняг, докато любят се двама.

И душите си в общото тяло намират…

 

А пък белият дим да тръгне нагоре, да свети.

Да разказва света от Троя, та до нашия век,

как се прави мастило от сълза и от мрак. Ето,

поправят вселената, защото разбират поетите.

И изпълват душата с Любов на всеки човек.

 

В тази есен безветрена, с мирис на пушек,

самота изначална, гнила шума и печени кестени,

ще завържа във кърпа малко небе, ще го гушна

и ще душа като болна и хрома сърна бездушните.

Пък дано да открия следи в тази дрипава есен.

 

Ще обходя алеите пусти. И пътеки избързали.

Ще надничам в неонови букви и тъмните сенки.

Във пристанищни кръчми оная Любов ще търся.

И макар че не пия, ще викна: За всички от същото!

А мъжете наоколо, защо ме боли, ще се сетят.

 

Ще се сетят, или си знаят: такива любови няма!

Те се целеха в късите есени. И е кървав бръшляна.

Кой твърди, есента че е златна? Това е измама.

И мъжете виновно из световната кръчма се шляят.

А съдбата ги мами. И надписва поръчките само.

 

Вече зная, че няма точно такава Любов. Затова

просто свивам крило, както ранената птица го свива.

Не е златен светът наоколо, а е сценичен варак.

Но червен е бръшлянът! Аз съм хрома сърна, вървя

и все търся Оная Любов, без да зная къде отивам…

 

Нека напомним накратко биографията на Елка Няголова. Тя е родена в Добрич. Живее във Варна. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е около 15 години в централния периодичен печат като журналист и старши редактор. Създател и главен редактор е на списанието за литература, изкуство и общество  „Знаци“.

Директор е за Балканите на Международна асоциация на писателите и публицистите. Основател и председател е на Славянска литературна и артистична академия. Редактор и издател. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Автор е на 15 книги, излезли в България (включително двете най-нови), и на още 12, издадени в други държави на чужди езици. Под печат е романът ѝ „Немите камбани“.

Превеждана е на руски, украински, френски, немски, английски, сръбски, полски, словашки, чешки, хърватски, арменски, гръцки, турски, испански, румънски и други езици.

Носителка е на 11 престижни национални литературни награди, сред които: „Златният пегас” от „Южна пролет” (за дебютната ѝ книга), Ботевата награда за поезия на ИК „Христо Ботев” за 2005 г., Голямата награда „Изворът на Белоногата”, давана за цялостно творчество. Първата носителка е и на националната литературна награда „Дора Габе”, също за цялостно творчество. Лауреат е също на международни отличия: литературната награда на името на Л. Н. Толстой (на МАПП), на полската литературна награда „Белият ангел на поезията“, на Пушкински златен медал, на Есенинската награда „Златна есен“, на черногорското отличие „Св. Стефан Щилянович“, на наградата „Арка от Смедерово, Сърбия, и др.