Бардонекия е граничен с Франция курортен град в слънчевата долина Суза, от северния италианския регион Пиемонт.

Бардонекия, планинският курорт в Северна Италия, и родният топ зимен център Банско са домакините на традиционните журналистически ски състезания за 2025 г. Международната надпревара по пистите на „Ботуша” вече отмина, а гигантският слалом под Пиринските върхове предстои на 22 март.

Както вече ви информира сайтът на СБЖ, за тази дата е насрочено 58-то Национално журналистическо ски и сноуборд първенство и Българският ски клуб на журналистите кани колегите да участват в състезанието. Домакините от Банско и „Болкан Холидейс”, предложиха специална двудневна пакетна цена, валидна и за членове на семействата. Лифт картите и организацията на състезанието се поемат от домакините.

Бардонекия е в областта Пиемонт, в италианския край на тунела „Фрежюс” - 13 км под Алпите, на другия изход е Модан, Франция.

20 години след зимната олимпиада през 2006 г. в Торино

Бардонекия, която тогава приюти състезанията по сноуборд, сега посрещна журналисти скиори от 23 страни на света. От 26 януари до 2 февруари при „небивал успех” там се проведе юбилейната 70 –та годишна среща на Международния ски клуб на журналистите СКИЖ (SCIJ). С ирония пишем „небивал успех”, клише, което в старите времена редовно чувахме, колчем станеше дума за наш международен форум с хора от двата тогавашни свята.

Иронията е оправдана, защото само две седмици след края на състезанията дойде лошата вест, че се проваля следващата 71-а международна годишна среща. Въпреки че, преди това - на 28.01.2025 г. Общото събрание от всички гостуващи държави на 70-та среща на СКИЖ единодушно гласува с „да” по офертата на Андора, през 2026 г. срещата да е при тях.

След края на 70-та са последвали неразбории и 71-та отича в канала.

Най-напред президентът на СКИЖ, (канадец, който е на поста от 2014 г. макар по устав може да е начело максимум два мандата по 3 г.) писа в интернет, че „заинтересованите страни в Андора внезапно прекратиха преговорите”.

От Андора на часа му отговориха с детайлно писмо от 13 500 знака, че преди това са загубили доверие в него поради „изопачаването на фактите от г-н Уолъс, и неговата липса на сериозност”. В отговора им става дума и за пари, както за съжаление днес винаги се случва, щом има конфликт.

Всичките четирима вицепрезиденти на SCIJ - две жени и двама мъже, по мъжки в съвместно изявление за скандала заявиха, че са неприятно изненадани от лошите новини. Те не са участвали в дискусиите между Андора и президента Фредерик Уолъс и генералния секретар Бруно Шмиц, не са и получавали информация по случая. Никой от тях в Бардонекия не е бил поканен на очевидно кризисната среща между Андора от една страна и Фред и Бруно от друга, заявяват четиримата вицепрезиденти.

Има и други факти, които разколебават

да оценим журналистическото ски събитие в Италия като много успешно. И не е само отсъствието на куп държави, дългогодишни активни участници като Дания, Швеция, Норвегия, Ирландия, Израел, Литва, Естония и Русия. Но и малкият брой на участниците – Сърбия например се представи с един скиор. Същото беше и за България – за Италия летя само пишещият тези редове (член на СБЖ от 1989 г., в момента юридически коментатор на пенсионерския хартиен седмичник „Златна възраст”). Критичните ни думи в най-малка степен се отнесат към домакините от журналистическия ски клуб на Италия. Но за да бъдем честни, ще кажем, че Италия - най-многобройният член на СКИЖ, е организирала и по-добри срещи.

Тази година само 23 бяха държавите, изпратили 130 журналисти и гости за участие в Бардонекия. Припомняме без излишна скромност, че през 2018 г. България и Пампорово гостоприемно посрещнаха 173 колеги от 30 страни при предварително записали се 180 журналисти от 34 държави. А при предишната българска среща на СКИЖ през 2006 г., в Банско дойдоха журналисти от 33 държави.

Така, че въпреки усилията на италианските колеги с техния силен журналистически ски клуб, успехът на срещата в Бардонекия не беше небивал. Ще вземе да се окаже, че това вече е новото нормално за международните форуми. Във време, когато US Тръмп подобно на един Covid, разбърква и шашка света два пъти на ден. Сякаш Unkle Don, по стажантски действа според българския тертип: една работа, за да се оправи най-напред трябва да се обърка докрай.

Но да оставим политиката,

а да разкажем за това как всяка година журналисти от цял свят, организирани от своя международен клуб се събират и състезават на ски и сноуборд. Снежната надпревара се титулува и като световно журналистическо първенство.

Така е от 1955 г. насам. Тогава по идея на влиятелния френски вестникар от в. „Франс соар” - Жил дьо ла Рок, е създаден клубът SCIJ. На тогавашната формация, наричана по днешните критерии неправителствена организация, се е гледало като на форма за срещи и разговори между журналисти от Изтока и Запада по време на „студената война”.

България е редовен участник в годишните срещи на СКИЖ от 1965 г. насам – от срещата в чехословашкия зимен център Татранска ломница, сега в Словакия. Само през миналата 2024 г. в Казахстан ни нямаше на журналистическите ски състезанията. Подло и несправедливо България беше лишена от участие, но не от казахите, които са наши приятели. Но това е друга тема, с която няма да си разваляме настроението сега.

Журналистическите състезания по традиция са в едно оригинално съчетание от стартове в гигантски слалом и ски бягане - класически стил. Състезанията са в отделни дни, много рядко метеоусловията ще ги съберат на една дата. Целта на годишните клубни срещи, на които България досега трикратно е била домакин (1985 г. на Витоша, 2006 г. в Банско и 2018 г. в Пампорово) е наред със снежната надпревара да се насърчава и комуникацията на журналистите от цял свят. Преди 7 г. в Пампорово добавихме и отборно състезание по паралелен слалом, сега през 2025 г. италианците повториха нашия пример.

Срещата в Бардонекия за разлика от останалите 17 срещи, на които съм участвал от 2005 г. насам беше, с ярко военно!? присъствие. Спокойно, не сме били строго охранявани, нито ограничавани в журналистическите си интереси от армейски подразделения. Става дума, че мъжете и жените от Алпийски батальон Суза на Трети алпийски полк в Пиемонт, усърдно ни демонстрираха, карането на ски, другите си войнски и алпийски умения и разнообразната си военна и ски екипировка. Возиха ни на верижна бронирана машина, влизахме в снежното иглу, за да видим как се оцелява в планината при минусовите температури. Иглуто те пази от вятър, а и като запалиш вътре една ароматна чаена свещичка докарваш температурата около и малко над нулата. Два дни преди това техни колеги военни на живо показаха как изготвят метео прогноза за снежното състояние в Алпите на границата с Франция.

Малка, но много симпатична новина

от сегашната журналистическа ски среща бяха сутрешните предскиорски занимания по йога. Италианската колежка Федерика Бианки от списание L'Espresso водеше практиката. А фитнес залите в гигантския хотел на Олимпийското село Бардонекия, там бяхме настанени, са чудесни за такава практика. И то при положение, че хотелът иначе беше пълен до козирката с ученици гимназисти от цяла Италия, изпратени на ски лагер – ваканция.

Друг симпатичен детайл от настаняването беше, че в огромната олимпийска трапезария на хотела освен машини за кафе и чай, диспенсери за сокове, мляко, минерална и газирана вода, в часовете за хранене тип шведска маса, нон стоп работеха и два апарата с наливно вино - бяло и червено. Дори и на закуска се точеха скромни и пивки питиета от типа „вино ди тавола”. През седмицата, в която бяхме, виното от автоматите не свършваше. Пияни гимназисти не видяхме, единици бяха пушачите от тях, но на караоке-шоуто в театъра на олимпийското село пееха всичките. Главно италиански поп и рок.

Не вярвам да съм ви заблудил, че останахме само на наливните винца от диспенсерите в олимпийската трапезария. Напротив, малко бяха вéчерите от седмичната журналистическа среща, в които бяхме оставени без винено внимание. Така например заради събитие, обявено като лека вечеря и винена дегустация имахме едночасово групово нощно пътуване с рейс в едната посока Заведоха ни до Cascina Roland - древна фермерска къща - крепост от над хиляда квадратни метра във Вилар Фокиардо.. Нито вечерята беше лека, нито обратното пътуване беше досадно.

Пармиджано регано,

италиански сухи и полусухи салами, тирамису и... въобще за тамошните храни сега няма нужда да говорим. Те отдавна са станали като икони пред останалия свят, създадени от ръцете на нашите братовчеди италианците, както си позволяваме да ги наричаме. Братовчеди може точно и да не сме, но със сигурност сме сватанаци. Защото дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III е наша снаха и българска царица. И в духа на дискусионната професионална тема от 70-та среща в Бардонекия – темата за изкуствения интелект в журналистиката, решаваме да попитаме AI по въпроса за кралската дъщеря, Microsoft Copilot на секундата ни написа, цитираме го без съкращения:

„Точно така! Царица Йоанна Савойска е била съпруга на българския цар Борис III. Тя е италианска принцеса от династията Савоя и сключването на техния брак през 1930 г. е подчертавало значението на дипломатическите и културните връзки между България и Италия по онова време. Това създава своеобразна символика за сватовство между двете нации. Историята определено има интересен начин да свързва народи, нали?”