Къдринка Къдринова, по чиято инициатива се организира дискусията, откри и модерира форума.

Както вече ви информира сайтът на СБЖ, дискусията, чийто инициатор е членът на СЕМ Къдринка Къэдринова, беше организирана от Съвета за електронни медии(СЕМ) съвместно със Софийския университет „Св Климент Охридски“. И журналистите, повечето от които разказаха за опита си като кореспонденти по време на войни и конфликти, и университетските преподаватели и дипломатите , разглеждаха различни аспекти от медийното отразяване от горещите точки на света в контекста на информационната, националната и международната сигурност. 

Дискусията беше разделена на два панела. В първия  „Медийно отразяване на войни и конфликти“ се изказаха колеги журналисти, а вторият „Информационна, национална и международна сигурност“ представи визията по темата на авторитетни университетски преподаватели, дипломати и международни анализатори.

Къдринка Къдринова, по чиято инициатива се организира дискусията, беше модератор и на двата панела. Тя съобщи, че Международната федерация на журналистите излиза с проект за международна конвенция за защита на журналистите точно в условията на войни и конфликти.

Както вече ви информирахме на сайта на Съюза, СБЖ подема кампанията на МФЖ за Международна конвенция на ООН за безопасност и независимост на журналистите. И както каза Къдринова:„Това е една тема, която също предстои да влезе в дискусия в нашите среди“.

„Истината е първата жертва на войната“, цитира древногръцкия драматург Есхил в изказването си изпълняващата длъжността председател на СЕМ Симона Велева, акцентирайки върху голямата роля на журналистите и на редакционната отговорност на медиите при отразяване на войни, конфликти и геополитически напрежения.

„СЕМ си даде ясно сметка за това още преди три години, когато започна войната в Украйна и с цената на огромни усилия и най-вече по предложение на Габриела Наплатанова СЕМ осъществи повече от 1000 страници и хиляди часове наблюдение на начина по който българските медии отразяват тези събития. Това е един колосален и огромен труд, който по емперичен начин доказва как българските медии са се справяли със задачата да отразят тези събития. Последният доклад е свързан с отразяване на събитията в Близкия изток , като фокусираното наблюдение беше по предложение на Къдринка Къдринова, която е двигател и на това събитие.

Мониторингът ни показва само едно – българските традиционни медии, радио и телевизия преимуществено отразяват плуралистично, безпристрастно и всеобхватно тези конфликти“, каза Симона Велева.

По думите й „Големите медии в България отделят ресурс, изпращат кореспонденти, подготвени, тренирани, с високи професионални и етични качества, които да отразяват тези конфликти често с риск за собствения им живот и здраве. И това не е маловажно. Макар да е имало назад във времето изключения – случаи на дезинформация и мисинформация, както и на прекрачване на правото на изразяване на мнение, което е довело до санкции от страна на СЕМ или дори разнопосочни дебати между нас, в крайна сметка това са изключително изолирани случаи“, посочи и.д. председател на СЕМ.

Симона Велева наблегна и на факта за големият проблем в нашето общество – разделението. Тя се мотивира с примери от медиите, които канят експерти и говорители с различен прочит на събитията, но в същото време „много рядко тези експерти се чуват, още по-рядко се уважават, а най-рядко вникват в това, което казва другият“.

Много силно прозвуча изказването на ректора на Софийския университет „Св . Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев, който подчерта, че големият проблем е свързан с доверието в медиите. „Ясно е, че по време на военен конфликт се включват всякакви пропагандни средства от страните в съответния конфликт, независимо кой е прав, кой е потърпевш. Така или иначе, законите на войната налагат такъв тип поведение. И обществото може да бъде информирано адекватно само тогава, когато то привиди и припознае отново авторитета на медиите“, каза проф. Вълчев.

Според него във времената на социалните мрежи, когато едва ли не всеки човек се определя като медия, се отключиха процеси на атомизация на обществото, на разпад на социалните групи в него, на връзките между тези социални групи. Всичко това поражда и проблеми в медийна среда, каза още проф. Вълчев.

„Това е един фундаментален проблем на демократичните общества, които в днешно време се опитват да надмогнат очевидната криза на традиционния демократичен модел и да възстановят началата, върху които се изграждат тези модели“, подчерта още ректорът на СУ.

Той съобщи и новината, че заедно с преподавателите от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) в СУ и Националната военна академия във Велико Търново в близко време ще отворят магистърска програма за подготовка на военни кореспонденти. „Това е трудна, сложна задача, изисква и специализирана подготовка както като поведение, така че те да оцеляват, така и как да се откриват достоверни източници, как да се печели доверие сред респондентите, сред които се събира информация“, подчерта още проф. Вълчев.

Членът на СЕМ  д-р Габриела Наплатанова, постави акцент върху възможността или невъзможността за плурализъм на гледните точки по време на война или конфликт от страна изпратените кореспонденти на мястото на събитията.

„Когато човек е изпратен на терен и не може да осигури плурализъм на гледните точки в рамките на собствения си репортаж и собствената си дейност, тъй като може да е ограничено неговото придвижване, неговата комуникация с оглед на това, че оперира в специфична среда, то това трябва да става като баланс в рамките на самата редакция, самата редакционна политика“, подчерта Наплатанова.

Друг важен акцент от изказването й беше за отговорността на медиите пред обществото. По думите й „в епохата на социалните мрежи, когато всеки е изолиран в собствения си информационен балон, е изключително важна ролята на медиите заради редакционната отговорност, която носят, заради професионалните и етичните стандарти, на които е подчинена тяхната работа”, каза в заключение Габриела Наплатанова

Георги Милков говори за опита си като кореспондент в Афганистан, Судан и на други горещи точки и подчерта, че в последните години технологиите са променили и начина на отразяване на войните. Той не само подкрепи идеята за обучаването на военни кореспонденти, но и подчерта, че това изисква средства и не е ясно редакциите в България дали имат възможност и дали са склонни да отделят необходимия ресурс за това.

Военното кореспондентство е може би най-скъпата журналистика, каза Георги Милков, тъй като на кореспондента се поемат не само командировъчните му дневни и режийни, а се осигуряват охрана, бронежилетки, включително агрегат да си зарежда сателитния телефон и др.

Милков постави и друг важен проблем – това, че бронежибетките и автомобилите с надписи „Преса“, вече не са защита за журналистите, а напротив могат и ги превръщат в първите мишени на полето на военните действия.

„Войната се води предимно с пропагандни средства. Винаги е имало пропаганда по време на война, но технологиите направиха така, че всъщност това, което се случва на терен, да няма нищо общо с това, което публиката получава“, констатира още Георги Милков.

Бойко Василев направи сравнение с журналистиката от времето на югославските войни през 90-те години на миналия век. „Тогава журналистиката беше доста по-добра, няма го дежурното извинение, което имаме всички сега със социалните мрежи, тогава нямаше „фейк нюз“, а имаше „старомодната лъжа“, каза той.

Бойко Василев разказа за инцидента, на който е присъствал заедно с други журналисти на взривено кафене в Косово и едно убито момиче, на което журналистите трябвало да определят възрастта.

„Излъга ни не пропагандата, както може човек да предположи, а ни излъгаха собствените ни очи. Трудно се справяш със собствените си очи, в които има предразсъдъци, стереотипи и чисто човешко съчувствие, когато видиш едно убито младо момиче, което се оказа на 18 години, а аз предадох, че е на видима възраст 14“, каза журналистът.

Николай Дойнов, който отразява събитията в Украйна с пътувания на място от 2013 г., говори колко е трудно да кажеш кое е истина. Но е важен принципът, за да бъдеш честен пред себе си и пред аудиторията- снимаш това, което виждаш.

„Говориш и пускаш после в репортажа си само хората, които са се съгласили да участват в твоя репортаж. Защото ти виждаш само една прашинка от тази огромна война, този огромен конфликт. Ти не можеш да претендираш, че даваш цялата картина, не можеш да даваш цялата истина. Но можеш да застанеш зад думите си такива, каквито са предадени в твоя репортаж“, каза още той.

Журналистът от БНР Ангел Григоров, на който Русия през 2023 г. нареди да напусне страната, разказа за личните си срещи и разговори по време на предстоя си от две години като кореспондент в Москва. В условията на война няма място за плурализъм, като руските власти предприемат съответните ефективни мерки в тази посока, каза Григоров.

Той даде и два примера: „Новая газета“ – марка за качествена, критична, силна руска журналистика, вестникът на покойната Анна Политковская, вестникът на Нобеловия лауреат Дмитрий Муратов – те прецениха, че не могат да направят необходимите компромиси, за да могат да продължат работа и обявиха, че престават да излизат. Другият пример - вестник „Комерсант“ и радио „Комерсант“. Те решиха, че могат да направят необходимите компромиси, като могат да наричат войната „специална военна операция“. Или по-точно – „т.нар. специална военна операция“. Тук има малък нюанс. Продължиха да се движат в строгите рамки на военната цензура, установена от руските власти по време на война, но същевременно успяваха да информират качествено, професионално, коректно. Да не се впускат в пропаганда“, подчерта той.

От ветераните журналисти говори Енчо Господинов, който е свързан и с горещите точки по света, и с хуманитарната дипломация в Международния червен кръст. Тревогите му са основно дали сме отговорни пред обществото. Или сме кучето пазач, дали сме правителствени пудели, дали сме неутрална хиена за обществена хигиена, както казваше виден член на ООН, попита Господинов. Много хора казват, че една от задачите на журналистика е да бъде обществената хиена, която да се грижи за здравето на обществото. Кои сме ние – слуги на народа ли, или сме слуги на политиците, попита още Енчо Господинов. Непрекъснато се съмнявайте, когато работите с политици и генерали, напътства младите журнаисти още той.

Валерий Тодоров припомни, че най-чести жертви на войните стават кореспондентите и фоторепортерите. „Това, което ме тревожи е, че войната влезе в обществения дневен ред, в актуалната картина на деня. Погледнете колко време от информационните емисии заемат горещите точки, войните. Войната е крайната точка на политическото безсилие. Журналистът се сблъсква по време на война със самия себе си, с честността си“, подчерта Тодоров.

Проф. Симеон Василев говори колко важна е подготовката за отразяване на такива събития. Става дума за сигурността на журналистите. „Публичната информация зависи на първо място от традиционните медии , от скоростта , с която се разпространяват социалните мрежи и от коментара на аудиторията, защото тя е пълноправен автор и съавтор на медийно съдържание. Отговорността към обществото е първо на медиите, като посредник, средство, среда.“, каза проф. Василев.

Пиши и показвай това, което е, припомни важното правило в журналистиката той. На война става сблъсъкът между медийната и военната логика и на фронтовата линия журналистът е в прангите на военна цензура, каза още проф. Симеон Василев.

Журналистът Мехмед Юмер говори за симбиозата между медии и власт и рецептата на публиката и особеностите на турския медиен пейзаж. Той се спря на това как палестинската кауза преминава през медиите и как рефлектира върху съзнанието на крайния потребител. Качествените журналисти от проправителствените медии в Турция се принудиха да минат в онлайн пространството, каза Юмер. Много знакови журналисти имат YouTube канали, които имат страшно много последователи, съобщи още той. Открои се ролята на качествените журналисти в интернет каналите. Той разказа за една направена анкета, която е своеобразен социален експеримент. При нея хората са питани дали биха се включили като доброволци да защитят палестинската кауза. И повечето отговарят положително. Но когато са запитани да си дадат имената, за да ги включат уж в списък като доброволци, всички отказват. Това показва колко хора са били индоктринирани от този наратив, подчерта Юмер.

Велислава Дърева припомни за скандала със сайта „Миротворец“, който публикува списък с имената и личните данни на 7901 журналисти от цял свят, които бяха определени като негодници. Тя попита колко български журналисти и колко медии обърнаха внимание на този факт. Тя определи, че светът се намира в някакъв русофобски делириум. Дърева припомни още за Донецк и Луганск, за Алеята на ангелите, където са погребани над 250 деца.

На форума в първия панел говориха още Олег Попов, Костадин Филипов, Тоня Димитрова, Филип Буров, Огнян Касабов и др.

Във втория панел  „Информационна, национална и международна сигурност“ пръв говори преподавателят по политическа теория и история на политическата теория проф. Светослав Малинов . Според него когато има война, винаги има нещо над истината. И най-важното според него е „В сегашната ситуация да се говорят такива неща от рода на това, че ние трябва да даваме възможност на всяка гледна точка да бъде изразена, че истината е нашата цел, а не съхранението на общността, страната ни, Европейския съюз са върховни цели, означава да се държим сякаш сме в мирно време“. Защото пак по думите на проф. Малинов „Най-тежкото, което може да се случи на една общност, на една страна, е да е в състояние на война и да не е в състояние да го разбере и да го осмисли и да действа съобразно това”.

Известният дипломат Любомир Кючуков припомни за феномена на бумеранга, когато всичко, казано от политиците се връща към тях обратно чрез медиите. И в същото време за разлика от закона на Нютон, „то се връща с много по-голяма сила, защото е преминало през обществото“, каза той.

Опасността да станеш жертва на собствената си пропаганда е нещо, което се наблюдава, подчерта Кючуков и даде премер със започването на войната, когато „Русия не беше посрещната с цветя и рози в Киев – виждаме го и после – война до победа се оказа несъстоятелен лозунг”.

„Преди да бъде договорен мирът, той трябва да бъде изговорен. Имам предвид, че медиите са тези, които формират обществената нагласа“, подчерта още Кючуков.

Експертът по сигурността Йордан Божилов говори за липсата на национална стратегия за сигурност, тъй като последната, която е от 2018 г., т. е. преди Ковид кризата, преди войните в Украйна и в Близкия изток.

Божилов подчерта и липсата на информационна политика на държавните институции: „Ако погледнете информационните сайтове, там е само пиар. Няма нищо, което да насочва към интерпретиране на нещата, които стават именно от гледна точка на администрацията и политиците“. 

Важен акцент от изказването на Божилов беше и така наречената когнитивна война, създадена от новите медии и изкуствения интелект. „Това е обезличаване на човека, откъсване от принадлежността му, формиране на нов човек, на нов подход, даже не на базата на рационалното, а на базата на емоционалното. Ние виждаме как може със средствата на социалните мрежи да се моделират цели общества, защото новите социални мрежи правят анализ на всеки един потребител“, каза Божилов.

Историкът проф. Искра Баева припомни нерадостния факт, че войните са били и ще присъстват в историята на човечеството. Както и че по време на война няма една, а има много истини. Тя говори и значението на представянето на многото и различни гледни точки, като начин да разберем едно събитие.

Експертът от БАН д-р  д-р Мариян Карагьозов  говори за необходимостта журналистите да са подготвени, да знаят други езици освен английски език. Той се спря по-специално на конфликта в Близкия изток и каза, че е имало „в Би Би Си, в „Скай нюз“, в „Ройтерс“, в „Гардиън“ и в „Таймс“ журналисти, които свидетелстваха, че систематично е бил налаган произраелски дискурс. Следователно, опирайки се на „Ройтерс“ и на тези медии, ние възпроизвеждаме един дискурс, който е оцветен. Имаше достатъчно журналистически разследвания по тази тема. Как можем да разбираме международните конфликти и международната среда за сигурност, ако медиите не използват ключови понятия, не познават историята на конфликтите, не познават реалностите на терен.“, каза той. Това крие риск от манипулиране на българската аудитория и поляризиарне на обществото.

Соня Момчилова, доскоро председател на СЕМ, каза , че присъства на дискусията, за да си свери компаса колко са се променили нещата от времето на първата среща, която СЕМ организира по темата още в началото на войната. Ако отстояваме само единствената гледна точка през медиите, ако продължаваме с тази селективна емпатия, докъде стигаме, попита тя. Последната война ще бъде за истината, каза още Момчилова.

В панела се включиха още проф. Петко Тодоров, Валентин Радомирски и други.