Навършиха се 145 години от рождението на Александър Кипров /1880- 1931/. Роден в Мустафа паша/днес Свиленград/ , той оставя име на български журналист, белетрист, драматург, обществен деец, революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

През 1904 г Кипров заедно с Христо Силянов става един от основателите и редакторите на хумористичния вестник „Българан“ /1904 – 1909/. Към тях се присъединява и Александър Божинов. В брой първи читателят научава: „Седмично само „Българан“ /излиза, знайте, на мегдан“. На първа страница „списователите“ пророкуват, че вестникът „ще живей, ако отърва“ и обещават, че „Българан“ ще хапе и ще жили“.

Броевете на „Българан“, който „струва само гологан“, се изпълват с римувани слова, с карикатури, за да се превърне в едно от най-значителните хумористични издания в историята на българската журналистика. На страниците могат да се прочетат „Малки оди за войводи“, „Атестати и портрети за актьори и поети“, строфи за конкурентните вестници. Острието е насочено и към Народното събрание : „Туй са наште депутати/от към воля, ум сакати/ възражения не знаят/ Свирчо свири- те играят“.

Критическият дух на вестника, от който излизат 172 броя, привлича широк кръг от сътрудници, сред които са и Яворов, Кирил Христов, Цанко Церковски, Александър Балабанов, Димитър Подвързачов, Йосиф Хербст, Николай Лилиев.

През 1905 г Александър Кипров е един от инициаторите за основаване на журналистическо дружество в София. Издава сборници с разкази, а през 1912 г драмата му „Кърджалии“ се играе на сцената на Народния театър.

В Швейцария пише и издава на френски език брошурата „Истината за България“ /1917/.

„Кипров беше повече журналист и повече общественик от много други свои събратя, които са погалени от съдбата“. Това пише през 1932 г българският сатирик и журналист Иван Генадиев във вестник „Литературен глас“ , година след като Александър Кипров умира в родния си Свиленград.