За истинската журналистика никога няма да стане „демоде“ прочутата фраза на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш“. Какво обаче става с този етичен канон при ескалиращата от години война на пропагандите и цензурите?

Уви, отровната ни действителност се опитва да заглуши думите на великия френски просветител, да убие заредените в тях морал, свобода на мненията и плурализъм, да ги изкорени от журналистиката, да замъгли човешкия разум, да кастрира критичното и независимо мислене със забрани, да наложи по горчиво познат ни от други времена начин рамки за „правилно“ и „неправилно“, прокарвани от внедрители на „истината от последна инстанция“.

СБЖ винаги е отстоявал принципната позиция, че свободата и независимостта на журналистиката, многообразието на мнения и плурализмът в обществото и в медийната среда са в основата на демокрацията. И всякакви мимикрии спрямо тези базисни принципи, дори и прикрити зад демонстративни добри намерения, са с дъх на цензура, посегателства над правата ни и отрова за демократичното ни развитие.

Темата отново набъбна в последните дни покрай нашумялото обръщение на собственика на Meta Марк Зукърбърг, който обяви, че се отказва от прилаганата досега цензура в принадлежащите на компанията му социални мрежи, както и от използването на т. нар. „фактчекъри“ („проверители на факти“). Това негово решение важи засега само за територията на САЩ. Но предизвика широк отзвук по цял свят. Не само защото въпросните мрежи са с глобален обхват, но и защото негативите от цензурата и свързваното с нея „фактчекърство“ отдавна предизвикват болезнени реакции в много общества, включително и в българското.

Неизбежни бяха и реакциите – някои доста крайни, подклаждащи още конфронтации и омрази. Очевидно този отклик показва колко напрежение и негативизъм се трупат при упражняване на еднопосочен натиск, заглушаване и клеймене на различаващи се от мейнстрийма гласове.

Бедата е, че ситуацията, която всъщност оголва лоши симптоми за здравето на демокрацията, масово се разглежда сега главно в контекста на променящия се мейнстрийм покрай влизането в Белия дом на нова държавна администрация на САЩ. А този ракурс не означава ли чисто и просто само смяна на посоката в цензурата и „фактчекърството“ с нагаждане към новите повеи от Овалния кабинет? Този въпрос остро се нуждае от отговор.

Изявленията на Зукърбърг уж не важат за България и Европа, но и в България, и в Европа бързо се мобилизираха говорители, които активно да убеждават колко належащо е това да не се разпространи насам и как съхраняването на „фактчекърството“ е равно тъкмо на опазването на демокрацията. Обяснява се, че проверката на фактите и указанията към аудиторията кое е истина и кое не, остава ключова общественополезна мисия. Разбира се, набляга се и на подетата покрай войната между Русия и Украйна борба с външни влияния и рискове за сигурността.

Организации като „Репортери без граници” и Европейската федерация на журналистите дори излязоха с отворено писмо (сайтът на СБЖ го публикува) до председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, призоваващо я да попречи на разпространението на инициативата на Зукърбрг в Европа и да опази „фактчекърството“ дори и чрез санкции.

Същевременно обаче това „фактчекърство“ има доста негативна цензорска слава в ред европейски общества и особено в българското. Защо ли? Защото се възприема като изкуствено създадена структура за дейност, която винаги е била естествена и неделима част от нормалната журналистическа работа. Та кой журналист би могъл да упражнява тази професия, ако не проверява фактите? Когато обаче това се извежда извън редакционната кухня, когато се превръща в натрапчива кампания на непонятно от кого оторизирани звена, претендиращи да постановяват кое е истина и кое не, критичното обществено съзнание неизбежно реагира негативно, провижда цензура и тенденциозност и отхвърля „спуснатото“ по този маниер, дори да е достоверно. 

Има и сектори, в които таза кампания постига своя ефект и дори дейно набира  активисти – сред най-младите, в гимназиалните класове, за които са създадени специални курсове и сайтове с насърчителния призив „Стани фактчекър!” и с пояснението, че за това се получава и възнаграждение... Напълно в унисон и с едно нашумяло наскоро откровение на известно медийно лице, че „журналистиката е бизнес“...

Дали сред всички тези обществени и професионални метаморфози гилдията ни все пак ще съумее да намери сили да върне журналистиката при Волтер – при морала, свободата, плурализма, които не бива да зависят от никакви далечни или близки повеи във властовите смени, а напротив, да държат винаги бистър критичния фокус към тях?

 

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ