Отново да си спомним за Ефрем Чучков – един от ръководителите на ВМОРО/ВМРО

  • 16.01.2025
  • СБЖ
Ефрем Чучков (1870-1923)

Сайтът на Съюза на българските журналисти (СБЖ) за пореден път ви припомня за живота и делото на българския революционер и войвода на ВМРО.

Както вече писа сайтът на СБЖ, неговият правнук Явор Чучков, журналист и преводач, търси подкрепа за издигане на паметник на Ефрем Чучков (1870-1923), както и отделяне на съответното място в учебния материал по история на делото и личността на Войводата.

Ето и биографичната справка за живота и делото на Ефрем Чучков, която е съставена и изпратена за пореден път от неговия пряк потомък Явор Чучков до СБЖ:

Ефрем Чучков, известен като „Практикът на Организацията” и „Дясната ръка на Гоце Делчев”, е бил един от ръководителите на ВМОРО/ВМРО до смъртта си през 1923 година. Бил е и прославеният войвода, оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония и повел (на 12-ти април 1898 година) първата чета на практически създадения от Гоце Делчев и Ефрем Чучков Четнически институт на ВМОРО.

В края на ХIХ век и в началото на ХХ век понякога пребивава в София, където (в хотел „Батенберг”) пред Чучков и неговото „разпятие от кама и револвер” полагат клетва доброволците от територията на днешна България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Македония. В този период Гоце Делчев и Ефрем Чучков са били основните двигатели на революционната дейност на Организацията.

От изключително важно значение, извън агитационните му и бойни акции като войвода на чета във вътрешността на Македония, са били и дейностите, координирани и извършвани от Ефрем Чучков за организиране, подготовка, окомплектоване, инструктиране и изпращане на четите от различните погранични пунктове на ВМОРО – най-вече от главния разпределителен център Кюстендил, но също и от други пунктове, включително например Лъджене (сега квартал на Велинград) и понякога от Дупница. Ръководел е и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи ръководител на Организацията и неин основен задграничен представител в София.

Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табури са обкръжавали цели градове и села в Македония, за да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. Турското военно разузнаване го е окачествявало като „един от най-големите врагове на Империята” и „най-издирваният български комита в Македония”.

След Младотурския преврат през 1908 година, Ефрем Чучков нарича обещанията на младотурците за реформи в Османската империя „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство” и успява, в качеството си на началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО, да забрани и да не допусне разпускането на повечето чети на Организацията. Подозренията и очакванията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за даване на автономия и права на българското население на Македония ще се окажат измама, се оправдали изцяло. Една година след „реформите” управляващите младотурци възобновили терора над българите в Македония и извършването на масови арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и съратник Тодор Александров) „умерено-консервативно” ядро на Организацията възстановява нелегалната мрежа на ВМОРО и подновява въоръжената борба.

Ефрем Чучков е и освободителят от османско робство на Щип, Кочани и Щипската област през Балканската война, пленявайки стотици турски войници. През октомври 1912 година Чучков установява там импровизирана форма на българска власт. Симулирайки с четата си и присъединилите се към нея местни доброволци присъствие на българска войска, той успява да заблуди приближаващата се сръбска армия и да спре настъплението й. Така, благодарение на него Щип остава почти цяла година български. През Първата световна война той е бил български управител на Щип и Щипската околия, както и по време на Балканската война и Междусъюзническата война (до 25 юни 1913 година).

По-късно, след поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков възстановяват Организацията, която, след етническото прочистване на Одринска Тракия, вече носи името ВМРО. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и до смъртта си продължава пътя на нелегалната борба в планините на окупирана Македония, превърната в Южна Сърбия.

Наред с обиколките си за укрепване на нелегалната мрежа в окупирана Македония, в периода 1919 – 1923 г. Ефрем Чучков за пореден път действа и в пограничните пунктове (предимно в основния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на редовната сръбска армия обаче са неминуемо обречени. В крайна сметка, четата на Ефрем Чучков е разбита и почти унищожена след поредица от неравни битки (само през 1922 година той води 7 сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско).

Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в периодите на нелегалност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 година.

Бидейки революционер-практик, отдаден на нелегалната дейност и известен с пословичната си скромност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „партизанските” борби и от „светлината на прожекторите”. В спомените си, съвременниците му са го наричали „колос на революционното дело” и „най-действеният труженик на Организацията”.

Един български мъченик, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за освобождение на Македония.

Представяме ви