Христо Ботев (06.01.1848-02.06.1876)

Със своя „страшен, но славен“ път, слял слова и дела, свобода и смърт, Ботев е свещен и разтърсващ връх не само в националната ни история, но и в духовната ни идентичност, в моралния ни код.

Във въртопа на днешните ни родни и световни разломи и неволи, често забравяме, че Ботев вече е мислил, страдал, писал и се е борил за всичко, което и сега ни тревожи и мъчи. Вечен е кръговратът между низостта и подвига по спиралите, из които не спира да се блъска човечеството. И „жив е той, жив е“ онзи Ботевски дух, единствено способен да ни изведе от тъмата, ако сме способни и на извисяване към неговия полет: „Но... стига ми тая награда/ да каже нявга народът/ умря сиромах за правда, / за правда и за свобода“.

Поклон!

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ