СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Енчо Господинов с възпоменание за Джими Картър

06.01.2025
Фейсбук
Енчо Господинов

Джими Картър в бащината ферма за фъстъци в Плейнс, Джорджия

6-дневната траурна церемония за 39-ия президент на САЩ ни напомня, че Клио също се колебае каква оценка да постави на световните лидери, когато един ден си тръгнат. Джими Картър не прави изключение.

Така известният журналист международник и хуманитарен дипломат Енчо Господинов започва коментара си на своя профил във Фейсбук в памет на президента Джими Картър. И продължава:

В неделното утро на 5 януари 2025-та CNN ни предложи с първата чаша кафе репортаж от малкото селце Плейнс, щата Джорджия, разказващ за дългия житейски път на Джими Картър, един от неговите 600 жители.

Картър почина на 29 декември, по средата на Коледа и Нова година, навършил 100 години - най-възрастният президент в историята на най-младата световна империя.

За повечето от днешните млади хора по света, въоръжени до зъби с всички съвременни информационни играчки, името на Джими Картър не говори нищо. Но за онези последни мохикани на журналистиката от моето поколение той беше човекът, който постави политиката на човешките права в центъра на своето президентство; който започна процеса на „разграждане на еднопартийните политически системи” отвътре; който единствен от съвременните американски политици искаше да покаже, че няма да ламти за облагодетелстване от властта; че политиката не е оксиморон на морала; че Палестина не е географско или историческо понятие, а трябва да е държава на палестинците; и че всеки политик може и трябва да живее скромно и децата му да не се срамуват от него.

Клио, богинята на Историята, още не му е намерила мястото в своите оценки. И тя е затруднена. Но повечето от американските историци смятат, че Картър е най-подцененият президент в американската история; най-големият кутсузлия (след фаталния опит да освободи голяма група от американски заложници в Иран по времето на Хомейни); най-успешният модератор в бурните политически вълни на Близкия Изток, успял да накара Израел и Египет да сключат мир в Кемп Дейвид в далечната 1980-та; да подпише ключов договор с “Архи-врага СССР” за ограничаване на стратегическите оръжия, който американският Сенат никога не ратифицира; да обяви бойкот на Олимпийските игри в Москва след съветското нахлуване в Афганистан; да започне процеса на създаване и въоръжаване на муджахидините и талибаните в Афганистан, които един ден щяха да прогонят съветската армия от чукарите край Хиндукуш, но щяха да стигнат и до Ню Йорк и да го взривят на 11 септември 2001.

Когато се оттегли от политиката, след като Роналд Рейгън го победи на изборите през 1980 г., Джими Картър, с помощта на съпругата си Розалин и на приятели от хуманитарната организация “Habitat for Humanity “ построи 4,000 къщи за бездомници в Америка и по света; написа много книги и в 2002 г. получи Нобелова награда за мир, която никой не оспори, за разлика от същата награда на Барак Обама. Книгата на Картър за съдбата на палестинците беше аплодирана в света и разпъната на кръст в Израел и от еврейското лоби в САЩ.

И още много неща могат да се кажат за Джими Картър, изминал дългия път от кадет във Военноморската академия на САЩ, експерт по ядрените оръжия във флота след Втората световна, производител на фъстъци в семейната ферма в Плейнс след смъртта на баща си, щатски сенатор и губернатор на Джорджия, преди да спечели президентството в 1977 г.

Същата Джорджия, за която Рей Чарлз пееше песента на сърцето си, превърната в химн. В същи Юг, където „върлуваха” талантите на Ърскин Колдуел и неговият Пътуващ проповедник, на Труман Капоти с Хладнокръвното острие; на Харпър Лий с нейния Присмехулник, на Сачмо и на Фатс Домино и на всички в този омагьосан Американски Юг от Мартин Лутър Кинг и неговата Голяма мечта до Джими Картър и опита му да промени Америка по стандартите на Библията, така, както той я разбираше.