На 19 декември Клуб „Журналист“ на СБЖ се изпълни с приятели и читатели на големия ни поет, сатирик и тв ветеран Лозан Такев, който е и член на УС на СБЖ.

Авторът щедро подаряваше на всички гости множество свои книги, излизали през годините, които беше подредил на специална маса. Сред тях и първата част на „Шоуто на Дедо Лозе“, озаглавена „Лозанки до дупка“.

„Лозанките“, тези парливи кратки стихове със заряд на епиграми, отдавна са „запазена марка“ на Лозан Такев и особено търсен от феновете му жанр в неговото богато творчество. Имаше доста издания с „лозанки“ от различни творчески периоди на поета.

Вечерта на 19 декември бе посветена на представянето на най-новата му книга, продължението на „Шоуто на Дедо Лозе“, този път с допълнителното заглавие „78 есемеси“. Но ако някой си помисли, че цифрата в заглавието означава броя на включените в книгата стихотворения, ще сбърка. Доста повече са. 78 „лозанки“ очевидно са били натрупаните едва до края на миналата 2023-та. Но през 2024-та са се добавили и нови – всичките сега са прегърнати в обща книга.

А ето и текста на стихотворението, дало име на втория том на „Шоуто на Дедо Лозе“:

 

78 есемеси

 

Край мене болестта чрез Здравна каса мина.

И Бог край флекса викна спешно: „Спри!“

Седемдесет и осми есемес ми прати

Новата година,

приятели,

другари мои

и сестри...

 

По ред седемдесет и осмата лозанка

от високосни пориви дошла и без Шенген,

е част от хрониката слънчева и в сянка,

безкористно приличаща единствено на мен...

 

Седемдесет и осмата лозанка в мен въздиша,

но епилогът още май не е готов...

Каквото и да каже от екрана утре Шиши,

на примависта

тя ще е родена от любов...

 

А защо „Шоуто на Дедо Лозе“? Това го обяснява самият Лозан Такев в едноименното есе, включено в книгата. Припомня какви ли не шоута, които се въртят по малките екрани от всякакви телевизионни канали („...шоуто на Слави, на Цитиридис, на Георги Любенов, на Рачков, на Мавриков...“) и пита риторично: „Е, защо тогава да няма и едно Шоу на Дедо Лозе...“

В типичния си тъжно-сатиричен стил, авторът прави бърза „шоу“-обиколка из рода си и живота си. Започва със своя Дедо Лозе, чието име носи. Отдава почит и на баща си, който „с едната си работническа заплата построи две къщи в столицата, едната в квартал „Свобода“, а другата в квартал „Левски“. Какво чисто и свято съвпадение: Свобода и Левски!“

Лозан Такев продължава с епизодите и на своята ярка биография – от училищата и университетските аудитории, които са чертали посоката му в детството и юношеството, през последвалите журналистически и поетични пътеки, през десетките книги с поезия, сатира, публицистика, през песните и спектаклите като „Точки за пенсия“, „Виж ми окото“, „Като легенда“, „Кастинг“, „Северина“, „Нямо кино“, „Жеравна“, „Ех, ти, дъще“, „Жажда“, „Дяконе, дяконе“, та до дъщеря му, която е трябвало да помага финансово за негова операция...

Цялото есе „В шоуто на Дедо Лозе“ бе изчетено при откриването на творческата вечер на Лозан Такев в Клуб „Журналист“ от председателя на СБЖ Снежна Тодорова. Тя сърдечно поздрави поета за цялото му творчество и за неговата винаги активна и принципна гражданска позиция. Пожела му несекващо вдъхновение и му подари календар за 2025 г., илюстриран с паметника на Альоша в Пловдив.

С топли думи към Лозан Такев се обърна и неговият събрат по муза – поетът, бард, управител на Клуб „Журналист“ и също член на УС на СБЖ Ивайло Диманов, като специално наблегна на серията от негови творби, свързани с Бузлуджа, със заветите на Димитър Благоев-Дядото, с лявата идея и с многото светлосенки около нея. Ивайло сподели, че с годините Лозан физически му заприличва все повече на Дядото. И че с особена емоция обича да сяда все до него на заседанията на УС на СБЖ...

Вечерта продължи с авторски поетичен рецитал. Лозан Такев прочете пред публиката подбрани от него творби, а по-късно прозвучаха и популярни песни по негови стихове.

Всъщност, последното стихотворение от „78 есемеси“ навява доста тъга, така че немалко от гостите на вечерта изразиха надежда, че поетът ще преосмисли посланието от финала на книгата си и няма да спира с „лозанките“...   

Ето го и това стихотворение:

 

Прощално

 

Смъртта, обикновено е измама,

дори когато вече няма сянка...

Не ме търсете.

Лъжат, че ме няма.

А си спомнете някоя лозанка...

 

Не ме търсете там, където някой

върху дървото е поставил некролог.

И ако там приятел верен още чака,

това единствено е моят земен бог...

 

Това е и последната лозанка,

която сам написах пак за вас.

Защото няма как да има жива сянка,

щом без обхват е вече моя глас...

 

Екипът на сайта на СБЖ се присъединява към пожеланията на Снежана Тодорова, отправени от нея на 19 декември към Лозан Такев – нека не секва вдъхновението му, нека все така неуморна да е творческата му енергия, защото всички имаме нужда от честна му поезия и сме жадни за още и още „лозанки”! Пиши, Лозане! Светли празници!