Джулиан Асанж публикува над 700 хиляди поверителни документа за военните и дипломатическите дейности на Вашингтон. И беше арестуван. След 14 години в затвора, той вече е свободен човек.

Днес в предаването на Нова телевизия „Събуди се” говори неговият близък приятел и наследник на неговото дело – главният редактор на „Уикилийкс” Кристин Храфнсон.

- Как се запознахте с Джулиан Асандж?

- Срещнах го в Рейкявик през 2009 г. В моята страна минавахме през ужасна криза на пълен икономически колапс, когато целият банков сектор се срина за една нощ. Повечето фирми в страната бяха фалирали. Имаше огромен гняв, огромно желание за истина и промяна.Тогава работех в голяма телевизия. И „Уикилийкс” публикуваха доклад, разкриващ какво действително се случва зад стените на една от банките. Разкриха колко корумпирана е била. И Джулиан беше поканен в Исландия. Прекара много време там. Потърсих го и се сприятелихме.

- Какви са отношенията Ви сега? По-скоро приятели или по-скоро колеги?

- И двете, надявам се. Познаваме се от 15 години. Току-що се прибрах от Австралия, където той се възстановява. В добри отношения сме.

- Ще ми разкажете малко по-късно за срещата Ви в Австралия, но първо ми кажете какъв човек е той отвъд журналистиката?

- Той е изключително умен и иновативен човек. Непрекъснато анализира заобикалящата го среда. Има тази творческа способност да събира данни и знания, да ги анализира и да намира пробойни, което дава възможност да се поправят грешки в нашите системи. Той идва от средата на белите хакерите. В хакерската общност преди години беше хубаво да те нарекат хакер, защото целта беше да пробиеш системата, за да спечели обществото. При първата ни среща работех като репортер с 20-годишен опит в голяма медия. Когато започнахме да говорим осъзнах, че макар и да гледаме от различна перспектива, бяхме водени от една и съща цел за прозрачност, за свобода на информацията, за правото на хората да знаят и необходимостта от това знание. В този смисъл той е мислител, но също така е и информационен активист. Той е журналист, така че той има много роли.

- Когато той Ви ти каза, че ще публикува секретни документи за войните в Ирак и Афганистан, опитахте ли го спрете?

- Не. Хората просто имаха право да знаят това. Бяхме в едно кафене в един мрачен зимен ден в Рейкявик, когато той ми показа видеото на „Колатерално убийство”. То просто ме порази.

- Мислили ли сте тогава, че той ще влезе в затвора за това и че ще трябва да плати с 14 години от живота си заради кадрите, които ви показа в онзи зимен ден?

- Не. Аз бях по-голям оптимист от него. Знаех, че ще има някаква ответна реакция, дори много негативен отговор на всички тези шокиращи разкрития. Но вярвах, че сме защитени, тъй като ние създадохме съюз с най-големите в медийния сектор.

- Обсъждали ли сте някога с него обвиненията на американското правителството, че това, което е направил, е причинило повече вреда на хората, отколкото им е помогнало? Говорили ли сте за обвиненията, че има секретна информация, която трябва да остане такава?

- Разбира се. Преминахме през процес, който нарекохме процес по минимизиране на щетите. Направихме го много професионално. Внимателно обмисляхме всички съмнения и дали ще нанесем вреда. Имаше информация, която не публикувахме, друга, която редактирахме ние и нашите медийни партньори. Така че, това беше изключително отговорна публикация. А обвинението, че вредим, беше пропаганден инструмент. Беше изкрещяно и подхванато, за съжаление, без критичен анализ. Но това беше пълна измислица, беше невярно и администрацията на САЩ многократно призна, че това е фалшиво твърдение. Беше признато от Пентагона в процеса срещу Челси Манинг през 2013 г., където той беше изправен пред съда. Признаха, че никой не е пострадал три години след публикуването на информацията. И в споразумението, което Джулиан сключи, има изречение, в което правителството на САЩ признава, че не е нанесена никаква вреда, физическа вреда на никого след тези публикации.

- Посещавахте ли Асанж в посолството на Еквадор или в затвора в Лондон през тези 14 години? Имахте ли тази възможност?

- Да, бях в списъка на хората, които имат право да го посещават често в посолството. Всъщност там беше отчасти и работното ми място години наред. Често го посещавах и в затвора Белмарш.

М.Л.