Журналистите пазехте знанието и комуникацията, в момента няма пазач и затова сме свидетели на всички тези грозни процеси, казва в интервю пред БНР университетският преподавател Джюстин Томс.

„В дългосрочен план за учениците е важно да се работи за медийна грамотност и тя да е за зрели и възрастни хора, защото младите, пенсионерите и безработните прекарват повече от средното 6 часа в интернет, без значение дали ще ги манипулират за избори или какво лекарство да си купят", каза Джюстин Томс, университетски преподавател по „Медии и комуникация", в интервю пред БНР.

В предаването „Преди всички" тя коментира влиянието на социалните мрежи в изборните резултати у нас и по света. В Румъния искат регулация на платформата Тик-Ток и са сезирали европейските органи, заради неочакваната победа на първи тур на кандидата за президент на северната ни съседка Калин Джорджеску. В Австралия пък забраняват Тик-Ток за ученици.

„Мисля, че е редно да има регулация – социалните мрежи дават усещане за свобода, но то е лъжовно. Ние сме тези, които трябва да искат да се наложи регулация и да са прозрачни алгоритмите на платформите като Тик-Ток и Инстаграм", казва Джюстин Томс.

И допълва: „Социалните мрежи не бива да се подценяват. Тик-Ток е по-различна от традиционните мрежи. У нас Фейсбук е по-популярен, алгоритмите на Тик-Ток са по-различни и това тотално неглижиране и непознаване на тази социална мрежа води до неимоверния прогрес. В Румъния кандидат президентът е привлякъл доста млади хора да гласуват. Всеприето е, че предимно децата използват Тик-Ток, но те пораснаха и вече могат да гласуват."

Според нея е добре, че вече има подобни движения за регулация на мрежите, „ясно е, че духът е пуснат от бутилката", но смята, че не е редно да се забраняват социалните мрежи, защото може да има обратен ефект.

Джюстин Томс е категорична, че добрата, ефективна и качествена комуникация на политиците „ става през качествена журналистика. Това не е от вчера, този процес го имаме отпреди 5 – 6 години – пресконференциите се пренесоха в социалните мрежи, което е обидно".

„Журналистите сте като пазачи - пазехте знанието, комуникацията, в момента няма пазач и затова сме свидетели на всички тези грозни процеси. В социалните мрежите има правило да не се пише, когато човек е ядосан и фрустриран. За жалост, всички политически партии не разбират социалните мрежи и ги използват по не най-добрия начин за тях самите. Комуникацията е различна от класическата - да се видите очи в очи и да задавате въпроси. Важно е политиците да осъзнаят силата на социалните мрежи и да разберат спецификата им", коментира университетският преподавател.

И посочи, че е важно мястото на журналистиката, „за да се случат по добри процеси с комуникацията".

М.Л.